Никол

Уесли разбра, че Джени нарочно го крие, но все пак му дава възможност да поразгледа Никол. Независимо от онова, което бе мислил за нея, ясно беше едно: не е възможно някога да е била слугиня. Движеше се с такова достойнство и грация, ясно личеше, че това момиче никога не е било зависимо от когото и да било. А и всичко онова, което Клей бе наговорил за хубостта й, беше направо недостатъчно. Уесли изпита непреодолимо желание да посипе рози в краката и, да я помоли коленопреклонно да напусне Клей и да тръгне с него…

— Клей изпрати днеска човек — каза Джени.

Никол замръзна на мястото си, с ръка на перилата на стълбището.

— Клей?

— Какво, не го ли помниш? — попита подигравателно Джени, докато наблюдаваше лицето на Уесли. — Пита дали ще вечеряш довечера с него.

— Не — каза Никол тихо. — Не мога. Въпреки че бих могла да им изпратя нещо за ядене… Маги напоследък нещо не искала да готви.

Джени изпръхтя.

— Не готви, защото не иска да хрантути онази жена. Много добре го знаеш.

Никол се обърна и поиска да каже нещо, но стисна устни. Джени явно бе нещо възбудена. Никол тръгна към нея.

— Здравейте! — каза Уес, отмести ръцете на Джени и се изправи. — Аз съм Уесли Станфорд.

— Господин Станфорд! — каза Никол вежливо и му подаде ръка. Хвърли на Джени сърдит поглед. Защо бе скрила този мъж от нея? — Не бихте ли желали да седнете? Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря ви. Джени вече се погрижи за мене.

— Извинете, ще ида да потърся близначетата — каза Джени и се измъкна навън, преди някой да каже и дума.

— Вие сте приятел на Джени? — попита Никол, докато пълнеше пръстената чаша с ябълково вино.

— По-скоро приятел на Клей. — Той разглеждаше лицето й. Отново погледът му бе привлечен от устата й, горната устна беше очарователна! — Израснали сме заедно или поне сме прекарали голяма част от младините си заедно.

— Разкажете ми нещо за това — каза тя е големи, жадни очи. — Какъв беше Клейтън като момче?

— Различен от сега — каза Уес, без да сваля очи от нея. „Тя го обича“ — реши изведнъж той.

— Мисля, че сегашната ситуация доста го притеснява. — Никол стана и отиде до огнището зад гърба на Уес.

— Зная, че му е неприятно. Предполагам, че ви е разказал какво се случи… — Тя не изчака той да потвърди — Опитвам се всячески да го облекча, затова се преместих. Впрочем не, не е точно така. Може би това беше опит да облекча собственото си положение. Но той ще бъде отново щастлив, щом бракът ни бъде обявен за нищожен и бъде свободен да се ожени за Бианка.

— Бианка. Вие сте работели при нея в Англия, както разбрах.

— В известен смисъл. Много англичани бяха така любезни да ни приемат, след като бяхме принудени да бягаме от родината си.

— Но как се случи да отвлекат вас? Нали са търсели Бианка?

Никол поруменя, като си спомни онази сцена.

— Моля ви, мистър Станфорд, нека да говорим за вас.

Това поруменяване съвсем обърка Уесли. А и какво представляваше тази жена, която бе готова да изпрати нещо за вечеря на човека, когото обича, след като много добре знае, че той ще бъде с друга жена.

По-добре да изчака, да види и Бианка. Рано е да си съставя още мнение.

Един час по-късно Уесли Станфорд напусна неохотно ведрото спокойствие на малката къща, за да се отправи към Ейръндел хол.

Не му се тръгваше, но все пак го измъчваше любопитството час по-скоро да се запознае с другата. Щом Никол е на второ място в списъка на Клей, Бианка трябва да е същински ангел…

— Какво ще кажеш? — пресрещна го Клей още при оградата.

— Ще кажа това, че започвам да си мисля дали да не изпратя и аз няколко мъжища в Англия да ми отвлекат някое момиче. Ако имам късмет и наполовина колкото тебе, ще бъда най-щастливия смъртен.

— Още не си видял Бианка. Тя ни очаква вкъщи и изгаря от нетърпение да се запознае с тебе.

Първият поглед към Бианка бе истински шок за Уесли. Като че ли видя пред себе си Бет, съпругата на Джеймс. Изведнъж се пренесе отново във времето, когато този дом бе изпълнен със смехове и обич. Бет притежаваше истинска дарба да накара всеки да се чувства тук като у дома си. Звучният й смях бликаше от всяко ъгълче. Нямаше бездомник на разстояние мили наоколо, който да не намери на масата й любезно гостоприемство.

Бет беше снажна и силна жена. Енергията й бе просто заразителна. Беше в състояние да работи цяла сутрин като роб из плантацията, да прекара целия следобед с Джеймс и Клей на лов из горите и след това — Уес съдеше за това по щастливото, вечно усмихнато лице на Джеймс — да се люби с него по цяла нощ. Цялата бе една постоянно открита прегръдка за децата, нежност и милувка. Уес имаше чувството, че тя е в състояние с едната ръка да прави бисквити, а с другата да държи прегърнати три деца.

За своя огромна изненада Уес усети, че очите му се навлажниха. Бет стоеше пред него, възкръснала отново.

— Мистър Станфорд — каза Бианка — няма ли да влезете?

Уесли се чувстваше като дръвник, а и съзнаваше, че точно така изглежда. Той премигна на няколко пъти, за да прогони сълзите си, и погледна безпомощно към Клей. Сега вече разбра на какъв огън се пече, горкият.