Никол

Уес слезе от коня под едно дърво до реката и го разседла. Него ако го питаха, има нещо гнило в цялата тази работа с французойката. Клей бе споменал, че работела при Бианка като прислужница. Сигурно се е наместила да я отвлекат вместо Бианка, за да докопа този богат американец. Няма начин да не изнудва сега Клей, кой знае какво прави само и само да запази мястото си на негова съпруга… Ето, че бе успяла да му отмъкне мелницата, а знае ли и колко други работи…

А Бианка? Уесли изпитваше огромно съжаление към това момиче. Да пристигнеш в Америка и да завариш собствения си годеник с чужда жена до него…

Уесли върза коня си на дървото, скочи в лодката и загреба към отсрещния бряг. В мелницата се чувстваше като у дома си, колко обичаше да се крие тук в ония години… Той се усмихна, като зърна близнаците, клекнали до брега, вперили любопитни очи в една огромна жаба.

— Хей, какво правите вие двамката? — подвикна той заплашително.

Децата подскочиха едновременно, озърнаха се и се засмяха нагоре към него, като го познаха.

— Чичо Уес! — зацвърчаха те и се закатериха нагоре по склона, за да се гушнат в разперените му за прегръдка ръце.

Уес прихвана и двамата около кръста и ги завъртя в кръг, докато те се кискаха доволно.

— Хей, мъчно ли ви беше за мене?

— О, да — отвърна Манди засмяна. — Чичо Клей никакъв не се мярка. Но Никол е тук.

— О, Никол? — запита Уес. — Вие май сте я харесали, така ли?

— Много е сладичка — отвърна Алекс важно. — Беше женена за чичо Клей, но не съм сигурен дали все още му е жена.

— Разбира се, че още са женени — обади се наставнически Манди. — Тя ще си остане завинаги омъжена за чичо Клей.

Уес пусна децата на земята.

— Тя вкъщи ли е?

— Мисля, че да. Но понякога е и в мелницата.

Уес ги погали по главичките.

— Ето какво. Ние с вас ще се видим по-късно. Може заедно да се върнем с лодката, та да покараме. Уговорил съм се с чичо ви Клей да вечеряме заедно.

Близнаците се дръпнаха от него, като че ги беше парнал с коприва.

— Ние предпочитаме да останем тук — заяви важно Алекс. — Не е наложително да се връщаме с тебе у дома.

Преди да успее да ги попита още нещо, децата хукнаха към покрайнината на гората. Уес се запъти по стръмната пътека към къщата. Джени бе сама в приземния етаж, вглъбена в своя чекрък. Уес отвори тихичко вратата, приближи се на пръсти зад нея и я млясна шумно по врата.

Джени нито трепна, нито изрази някаква изненада.

— Радвам се да те видя, Уес — каза тя спокойно. — Какво щастие, че не си се пръкнал на този свят червенокож. Дори и по време на торнадо не би могъл да се промъкнеш някъде безшумно. Чух те още като разговаряше навън с близнаците. — Джени стана и го притисна към себе си.

Уесли я обхвана е ръце и я повдигна от пода.

— Май скоро, не си пазила диета за отслабване — каза той засмян.

— Аз не, но ти! Станал си кожа и кости. Сядай, ще ти приготвя нещо за хапване.

— Едно залъче само, канен съм на вечеря при Клей.

— Точно затова! — Джени напълни една паница с грах и шунка, приготви и огромна порция студено месо от раци и бутна към Уес купичка с разтопено масло. — Да, точно затова ще е най-добре да се наядеш тука. Маги е обявила война и кухнята й вече не е онова, което знаеш.

— Предполагам, че това има нещо общо с жените на Клей? — отвърна Уесли с пълна уста. Той хитро се усмихна на изумения поглед на Джени. — Срещнах Клей преди да мина реката, та ми разказа цялата история.

— Клей изобщо не знае цялата история. Май е напълно глух и сляп.

— Това пък какво значи? Лично на мене работата ми изглежда съвсем проста. От Клей се иска само да анулира брака си с тази Никол и ще е свободен да си се ожени за Бианка, жената, която обича. И всичко ще си тръгне по мед и масло.

Джени така се разгневи от тези приказки, че не можа да проговори. Тя стисна войнствено металния черпак, който все още държеше в ръката си и прасна Уес по главата.

— Хей! — рипна Уес и се хвана за косата, където потече вряла супа.

Джени моментално съжали за постъпката си. Съвсем не искаше да го удари. Грабна някаква кърпа, топна я в студена вода и започна да чисти супата от главата на Уес.

Докато Джени се суетеше около него и закриваше с тялото си вратата, в стаята влезе Никол. Джени понечи да се отмести, за да види Никол че имат гост, но после нещо се отказа. Уесли напразно надничаше любопитно иззад задника й.

— Джени — каза Никол — да знаеш къде са близнаците? Бяха тук допреди малко, но сега сякаш в земята потънаха. — Тя свали сламената шапка от главата си и я окачи на дървената закачалка до вратата. — Исках да ги позанимавам малко преди вечеря.

— О, ще си дойдат. А освен това си достатъчно уморена, за да започнеш да ги мъчиш с писане и четене.