Никол

До гуша й дойде да й повтарят под път и над път името на Никол. Вбесяваше я най-много това, че хората продължаваха да смятат Никол за господарката на плантацията.

Бианка отиде до пристана, където бе завързана гребната лодка. Ще прекоси реката и ще каже на Никол какво мисли за нея!…

Роджър я прекара през реката. За кратко време Бианка успя да му каже, че е безочлив селяндур, а той просто й заяви, че изобщо не иска и да я знае.

Бианка изкачи дървените стъпала към брега и стръмната пътека, която водеше до малката постройка. Горната половина на холандската врата бе отворена и тя видя някаква едра жена, приведена над огромно огнище. Без да почука, Бианка натисна дръжката и влезе.

— Къде е Никол? — попита тя високо.

Джени се изправи и погледна русата дама. Никол се бе върнала рано-рано от вечерята с Клей и единственото, което Джени можа да изкопчи от нея бе, че е пристигнала Бианка. Не каза нито дума повече, но лицето и очите й разказаха всичко останало. Днес Никол си бе подхванала дневната работа както обикновено, но Джени долавяше, че нещата не са наред.

— Не желаете ли да влезете? — попита Джени, въпреки че гостенката бе вече в средата на помещението. — Вие сигурно сте Бианка. Точно правех чая. Ще желаете ли чаша чай?

Бианка се огледа с нескрито отвращение. Не видя нищо приятно, на което да спре погледа си. — Варосаните стени, тежките греди на тавана, чекръка до огнището… Противно място! Тя избърса с пръсти стола, преди да седне.

— Предпочитам да извикате Никол. Кажете й, че съм тука и не мога да я чакам цял ден.

Джени сложи бавно, много бавно чайника на масата. Ето я, значи, красивата Бианка, по която Клей си е изгубил ума. Видя пред себе си жена с безцветно лице и тяло, което заплашваше да прелее като бухнало тесто всеки момент.

— Никол е много заета — каза Джени. — Ще дойде, щом като има възможност.

— Наслушах се на безочливи приказки! Предупреждавам ви! Ако вие не…

— Какво ако не, госпожичке? Първо, знайте, че аз работя при Никол, а не при Клей!…

Е, не беше съвсем така, но какво пък!

— И второ…

— Джени? — обади се Никол още пред вратата и влезе. — Имаме гостенка, а един гост е винаги добре дошъл! Искате ли да хапнете нещо, Бианка? Имаме още няколко топли гевречета от закуската.

Бианка не отговори, но Джени злобно промърмори нещо в смисъл, че имало за излапване и много брашно в сандъците…

Бианка пиеше бавно чая си и си отхапваше с видимо неудоволствие от меките топли кифлички, като че ли някой я караше да яде насила.

— Значи тук живееш. Не е кой знае какво, нали? Клей явно ти е разрешил да останеш в плантацията. Така поне ще можеш да си полезна с нещо. В кухнята ли работиш?

Никол сложи предупредително ръка на рамото на Джени.

— Напуснах Ейръндел хол по свое желание. Исках да изкарвам сама прехраната си. И понеже познавам мелничарския занаят, господин Армстронг бе така любезен да ми припише тази къща.

— Да ти я припише? — ахна Бианка. — Да не искаш да кажеш, че воденицата е негова и той просто ти я е оставил? След всичко онова, което ти ни причини, на него, а и на мене?!

— Я кажете да чуем какво му е причинила? — намеси се войнствено Джени. — За цялата тази работа тя няма вина!

— Няма, така ли? — подсмихна се ехидно Бианка. — Я по-добре си признай как разбра, че Клейтън е богаташ?

— Не разбирам какво искате да кажете.

— Я виж ти! А защо сама се набута да те отвлекат? И си успяла да подлъжеш капитана да те венчае за собствения ми годеник! Предложи му хилавото си тяло, предполагам. Знае се как си пробиват път жени като тебе…

— Недей, Джени! — извика Никол и се обърна светкавично към Бианка. — Мисля, че ще е най-добре да си вървите.

Бианка се надигна с лека усмивка.

— Исках само да те предупредя. Ейръндел хол е мой. Плантацията Армстронг е моя. И няма да позволя да ми се пречкаш. Взела си вече предостатъчно от онова, което ми принадлежи и нямам никакви намерения да ти дам нито троха повече! Така че стой настрана от моята собственост!

— А как стоят нещата с Клей? — запита Никол тихо. — И той ли е ваша собственост?

Бианка нацупи устни, а след това се засмя самодоволно.

— Да, точно така стоят нещата! Да, той също ми принадлежи. Бих предпочела да имам парите му без него, но това е невъзможно. Но ще ти кажа само едно: дори и да можех да се отърва от него, пак щях да направя така, че да не го дам на тебе! Предпочитам да умра, отколкото да ти отстъпя нещо, което е само мое! — Бианка цялата разцъфна в усмивка. — Пукаш се, нали, като виждаш с какви очи ме гледа. Ей така го държа! — И тя разпери длан и стисна пръсти в юмрук.

Все още усмихната, Бианка напусна къщата, без да затвори вратата след себе си.

Джени се отпусна на един стол до масата. Имаше чувството, че са и въртели между воденичните камъни.

— Значи това е ангелчето, което трябваше да отвлечем за Клей от Англия? — Тя бавно поклати глава. — Да им се чудиш на мъжете, имат ли ум, нямат ли…