Никол

— Не съм длъжна да отговарям на въпросите ви. Прислугата трябва да си знае мястото. Имам предвид прислугата, която държи да запази работата си — добави тя заплашително. Бианка се направи, че не забелязва враждебните погледи на Маги, а също и факта, че Маги не се беше изправила до останалите слуги. — Бих искала да поговоря с вас за храната, която ще се сервира в господарската къща. Според онова, което ни бе поднесено снощи, бих казала, че храната не е много изискана. Необходимо е да се сервират повече сосове. Но карамелизираното овнешко бе много вкусно. — Тя се усмихна чаровно, уверена, че една похвала ще окрили хората. — Но нямаше да е лошо, ако бяхте сервирали различни сосове към него.

— Сосове? — изви очи Маги. — Овнешкото бе глазирано е чиста захар. Да не искате да кажете да слагаме и захарен сироп към него!?

Бианка я изгледа с унищожителен поглед:

— Не съм искала мнението ви. Вие сте тук, за да изпълнявате нарежданията ми. Това е! А сега за закуската. Ще искам от вас да се сервира закуска в трапезарията точно в 11 часа. За мене кана шоколад, три части сметана и една част мляко. Към него ще искам само няколко тартички, от тези, които сервирахте снощи за десерт. Обедът да бъде сервиран в дванадесет и половина и…

— Искате да кажете — прекъсна я Маги безцеремонно, — че с тази дузина тартички ще можете да издържите цял час? — Тя развърза престилката си и я хвърли върху кухненската маса. — Искам аз да поговоря с Клей, да разбера що за птица сте! — Тя тръгна към вратата, като избута Бианка от пътя си.

— Аз съм господарката на тази плантация — заяви Бианка, като вирна глава. — Аз ви давам работа.

— Аз работя за Клей и съпругата му, а вие, слава тебе господи, не сте никаква.

— Безсрамно същество! Ще се погрижа Клейтън да ви изгони за тези думи!

— Аз мога да си ида и сама — каза Маги и тръгна към нивите. Намери Клей под навесите, където се сушеха дългите низи е тютюневи листа.

— Искам да поговоря с тебе! — каза възбудено тя.

През всичките тези години, през които Маги бе работила за семейство Армстронг, никой никога не бе имал и най-малък повод да бъде недоволен от нейната работа. Тя винаги говореше открито — каквото й бе на сърцето, това й бе на устата. Колко неща бяха направени в плантацията все по нейно настояване. Щом Маги предложеше нещо, то положително щеше да е полезно.

Клейтън правеше напразни опити да изчисти ръцете си от черната тютюнева смола.

— Какво те е ядосало чак толкова? Пак ли се запуши коминът?

— Този път е много по-лошо от онзи проклет комин. Коя е тази жена?

Клей я погледна недоумяващо.

— Пристига ми сутринта в кухнята и започва с това, че искала да й се подчиняваме. Закуската трябвало да й се сервира в трапезарията. Тя какво си въобразява? Вижте ни колко сме префинени, ние не можем да закусваме като всички останали в кухнята.

Клей хвърли гневно изцапаната кърпа, с която търкаше ръцете си.

— О, Маги! Била си в Англия и знаеш, че благородните люде там не ядат в кухнята. Та и у нас повечето плантатори не го правят! Струва ми се, че това не е чак толкова страшно. Може би за всички ни ще е по-добре, ако се понаучим на по-изискани маниери.

— Изискани маниери! — изкриви лице Маги. — Тази жена и изискани маниери! — Тя млъкна, пое въздух и продължи вече по-кротко: — Клей, слънчице, от дете те зная! Какви ги вършиш?! Женен си за най-сладкото същество на земята, а я остави да ти избяга. Отиде да живее чак отвъд реката. А сега довеждаш в къщата тази наперена финтифлюшка, само защото прилича дяволски на Бет… — Маги сложи ръка на рамото му. — Зная, че ги обичаше и двамата, но не можеш да ги върнеш.

Клей я гледаше гневно. С всеки миг лицето му ставаше все по-мрачно. Той извърна лице.

— Ти си гледай своите работи! И изпълни онова, което иска Бианка.

Той тръгна с високо вдигната глава, като че искаше да скрие под широкополата си шапка безкрайната болка в очите си.

В късен следобед Бианка се върна бясна от обиколката си на Ейръндел хол. Часове прекара из плантацията, разговаряше с работници, правеше предложения, даваше съвета, но никой не показа уважение и респект към нея. Надзирателят Андрес само се разсмя, когато му описа каляската, която иска. Каза нещо, че пътищата във Вирджиния само за каляска плачели, че половината от плантаторите изобщо нямали каляски, поне такава със златни ангелчета, дето да придържат покрива. Тук хората си се придвижвали повече по реката…

Е, трябва да се каже, че той престана да се хили, когато Бианка му връчи списъка с платовете, които трябва да купи за нея. Андрес се ококори и едва успя да прошепне:

— Искате розови копринени чаршафи с избродирани монограми?!

Тя го уведоми назидателно, че изисканите хора в Англия само в такива чаршафи спят, като изобщо пропусна край ушите си забележката му, че тука не е Англия.

И навсякъде й навираха името на Никол. Госпожа Никол помагала в градината… Бианка сбърчи нос. Ами да помага! Никол бе само слугиня на Бианка, а не дама, чийто прадядо е дружал с барони, като Бианкиния.