Никол

Бианка се съблече бавно и метна роклята си на облегалката на един стол. Мисълта за прасковената копринена рокля на Никол я караше да беснее. Коя е тя всъщност, та да носи коприна, когато тя, Бианка, трябва да се задоволява с батиста и муселин!… Чакай, чакай! Ще покаже тя на тези невежи колониалисти какво значи английска дама. Ще си накупи цял гардероб, в сравнение с нея Никол ще изглежда като бедна слугиня… Стърчиопашка!…

Тя извади от куфара, който Роджър бе оставил насред стаята, нощница, облече я и се покатери на леглото. Матракът бе малко твърд, не обичаше такива легла. Заспа с мисълта за всичко, което има да се промени в тази плантация. Къщата й се видя малка, ще пристрои едно крило, то ще е нейното собствено крило, за да държи Клейтън настрана от себе си, след като са вече женени. Ще си купи каляска. Каляска, дето ще накара и една кралица да позеленее от завист… С позлатени ангелчета, които да придържат покрива… Бианка заспа с усмивка на уста.

Клей излезе бързо от къщата и тръгна по алеите на градината. Лунните лъчи посребряваха басейна. Запали дълга пура и застана в сянката на живия плет. Когато видя Бианка, имаше чувството, че вижда призрак. Като че Бет се бе завърнала отново. Но този път вече никой няма да му а отнеме — нито брат му, нито смъртта… Този път тя ще бъде негова завинаги…

Той захвърли пурата на земята и я разтри с ботуша си. Вслуша се дали няма да долови в тишината скърцането на воденичното колело, но разстоянието не беше малко.

„Никол…“ — помисли си той. Дори сега, когато Бианка бе толкова близо, той пак се размисли за Никол. Усмивката й… Как се вкопчи в него, когато се разплака… И тази нейна любов, която раздаваше така щедро на всички! В плантацията нямаше човек, който да не й се възхищава. Дори Джонатан, този коварен мърморко, намери да каже няколко благи приказки за нея.

Клейтън се върна с бавни крачки в къщата.

На следващата сутрин Бианка се събуди бавно, с наслаждение. Удобното легло и хубавата вечеря, след всичките тези ужасни дни по море бяха истински лукс. Нямаше защо да се замисля и да се чуди какво да прави — вечерта фактически вече го бе обмислила.

Бианка отметна завивката и се намръщи. Това е направо оскърбление! Господарката на такова огромно имение да спи в обикновени ленени чаршафи. Тук трябва коприна, най-малкото коприна! Бианка свали розовата си памучна роба и вече истински се ядоса, че Клей не е предвидил камериерка — да няма кой да ти помогне да се облечеш!

Излезе от стаята и се поозърна към коридора, но реши, че не й стиска сега да разглежда къщата. Не е ли достатъчно, че я притежава? Преди всичко би трябвало да намери кухнята, която й бяха показали снощи.

Направо идиотщина! Да извървиш толкова път, за да стигнеш до кухнята!. Тя ще се погрижи отсега нататък да поднасят закуската в спалнята й, няма заради един залък да изминава километри!

В кухнята влезе една истинска владетелка. Господи! Сякаш всичките й мечти се бяха сбъднали… Цял живот бе съзнавала, че е родена да заповядва. Загубеният й баща се подиграваше, като му кажеше че иска да има имение, също такова голямо, каквото са имали някога Мейлисънови. Разбира се, плантацията на Армстронг не може да се сравнява с именията в Англия, какво ли в Америка изобщо може да се сравнява с нещо английско!

— Добро утро — поздрави Маги любезно. Ръцете до лактите й бяха в брашно, точно размесваше тестото за бисквитите. — Мога ли да направя нещо за вас?

Голямата кухия кипеше от живот. Една от помощничките па Маги наглеждаше три огромни тенджери, които вряха на разпаленото огнище. Някакво момченце въртеше сръчно над жаравата голямо парче месо, набодено на шиш. Друга една жена се бореше с тесто в големи нощви, докато две момичета режеха ситно-ситно купища зеленчук.

— Да, можете — отвърна Бианка енергично. От опит знаеше, че на слугите трябва да им се покаже от първия миг кой е господарят в къщата. — Бих искала вие и останалите прислужници да застанете в редица, за да получите моите указания. Отсега нататък ще искам от вас винаги, когато дойда в кухнята, да преустановите всякаква работа. Искам по-голямо уважение!

Шестимата присъстващи наистина преустановиха работа, зяпнали я като ударени от гръм.

— Чухте какво казах! — подвикна Бианка.

Бавно и неохотно хората застанаха до източната стена. Наредиха се всички, но Маги остана на мястото си.

— Коя сте вие всъщност, та се разпореждате? — запита глухо тя.