Никол

Всъщност, когато баща й показа писмото, Бианка се бе разкискала от все сърце на номера, който бе погодила на онази глупачка Никол. Ала два дни по-късно се получи писмо от някакви нейни далечни братовчеди, които живеели в Америка, недалеч от Клейтън Армстронг. Тези хора я поздравяваха с блестящия годеж! Изглежда смятаха, че знае за богатството му и дори си правеха устата за заем от новия им роднина. Бианка не даваше и пет пари за тези далечни братовчеди, но побесня, като разбра за Клейтън. Подлец! Да не и спомене нищичко за богатството си! Целият й гняв се пренесе върху Никол. Тази хитра никаквица сигурно е знаела, че Клей има пари и е побързала да се намести!

Бианка дори не дочете писмото и веднага заяви на баща си, че тръгва за Америка. Господин Мейлисън се засмя и каза, че нямал нищо против — нейна си работа, да си събере пари за път и да върви…

Сега Бианка се обърна към Никол, която стоеше до вратата. На устните й разцъфна любезна усмивка.

— Няма ли да седнеш с нас? — попита тя със сладък гласец. — Някаква твоя братовчедка идва да пита за тебе. Искали сте да отваряте магазин. Какви ли не ги наговори, как си продала някакви смарагди, била си работила нощем… Разбира се, не й повярвах нито дума. Но все пак погледнах в стаята ти. Просто исках да съм сигурна. — Бианка присви очи. — Едно прекосяване на океана е страшно скъпо, не е ли така? Но ти сигурно не знаеш тия работи. Само билетът ми за кораба излезе точно колкото едно съдружие в магазин за модни парцали.

Никол остана с вирната брадичка, изобщо не трепна. Няма да позволи на Бианка да забележи колко са я засегнали тези думи. Само неволно потърка връхчетата на пръстите си, припомняйки си болките от избодените до кръв ръце.

— Толкова е хубаво, че те виждам отново! — каза Клей. — Като сбъдната мечта! Не мога да повярвам, че отново седиш до мене…

— Отново? — попита Бианка.

И двете жени го гледаха смаяни. Бе просто невероятно с какъв поглед само той гледаше Бианка. Клей се заплете още повече:

— Искам да кажа… Защото толкова често съм си представял как седиш до мене… Та имам чувството, че вече си била тук и сега се завръща…. — Той посегна към купа със захаросани плодове. — Сигурно си гладна.

— Изобщо не съм гладна — Бианка не можеше да откъсне очи от блюдата, наредени на масата. — Имам чувството, че залъче не мога да сложа в устата си… Мисля си, защо ли не се откажа изобщо от яденето! — Бианка се засмя, като че бе направила много сполучлива шега. — О, Клейтън, знаеш ли къде ме бяха настанили на тази отвратителна фрегата? На долната палуба, заедно с моряците и говедата. Отвратително! Илюминаторът пропускаше вода, от тавана капеше. Дни наред съм била като в някакъв полутъмен сандък.

Клей потръпна.

— Затова ти бях осигурил каюта на пощенския кораб.

Бианка се извърна, колкото да хвърли унищожителен поглед към Никол и да просъска:

— За мене нямаше лукс като твоя… За храната да не говорим. Никол преглътна хапливата си забележка, че храната на фрегатата сигурно е била обилна, ако се съди по вида на Бианка.

— Дано кулинарното изкуство на Маги поне малко те възмезди — каза Клей и подаде поредния поднос.

Никол гледаше мълчаливо как Бианка лакомо надзърта из различните чинни на масата и си сипва грациозно съвсем по мъничко, само да опита, като врабченце… Познаваше този неин номер да прикрива апетита си, усъвършенстван от Бианка с години.

— Откъде имаш тази рокля? — запита Бианка докато сипваше бистър мед върху пудинга.

Никол усети как кръвта изби по бузите й. Още не можеше да забрави обвинението на Клей, че е откраднала платовете, купувани за Бианка.

— Има някои неща, по които трябва да поговорим — каза бързо Клей и така попречи на Никол да отговори. Той се канеше да продължи, но в този миг в стаята се втурна Маги.

— Чух, че е пристигнала гостенка с лодката! Ваша близка ли с госпожо Армстронг?

— Госпожо Армстронг — повтори Бианка и изгледа презрително Никол. — Това да не си ти?

— Да — каза Никол тихичко.

— Но какво става тук всъщност? — Гласът на Бианка стана писклив.

— Маги, би ли ни оставила сега? — помоли Клей.

Маги едва отлепи любопитните си очи от тази жена, дето бе накарала Роджър да излезе извън кожата си. Трябваха му четири халби бира, докато се поуспокои.

— Исках само да питам да внасям ли десерта. Имаме сиренки с бадеми, тортички с праскови и ябълки, крем с белтъци…

— Не сега, Маги. Имаме да обсъдим нещо по-важно от десертите.

— Клейтън — обади се галено Бианка — толкова време не съм хапвала пресни плодове! Може да поднесат поне ябълковите тортички!…

— Естествено! — възкликна Клей живо. — Маги, поднеси всичко! — Той отново се обърна към Бианка. — Прощавай! Имам ужасния навик аз да се разпореждам за всичко.

Никол не желаеше да остане повече. Единственото нещо, което искаше на този свят, бе да се махне от този човек, който изведнъж се бе превърнал в някакъв непознат.

— Мисля, че не желая десерт. Ако позволите, трябва да си отивам вкъщи.

Клей също се изправи.

— Никол, моля те, не исках…