Никол

— Пристигна ли шалупата?

По смръщването на лицето му тя разбра, че отговорът е отрицателен.

Едва седнали на масата, и в стаята се втурна Роджър.

— Господин Клей! Не знаех какво да сторя!… — Бе стиснал в ръце шапката си, като че се опитваше да я удуши. — Тя каза, че идела отдалеч… Гостенка ви била. Тя каза, че вие ще ме обесите, ако не я взема за насам…

— Успокой се, Роджър! За какво става дума? — Клей остави салфетката си във все още празната чиния.

— Знаех ли дали да й повярвам? Мислех си, че може да е някоя от ония английски мадами, дето пристигат насам… Но толкова ми заприлича на госпожа Бет, помислих дали не е нещо роднина…

Ала нито Никол, нито Клей слушаха вече приказките му. Защото иззад гърба на Роджър изникна Бианка. Мокрите й коси висяха около кръглото й лице. Малката й устичка бе нацупена капризно. Никол установи, че е забравила всъщност как изглежда Бианка. Собственият й живот се бе променил така драстично през последните месеци, та времето, прекарано в Англия, и се струваше като сън. Сега тя отново си спомни всичко, дори и това, как Бианка умееше да постави някого на мястото му.

Никол неволно се обърна към Клей, вперила смаян поглед в лицето му. Той гледаше Бианка, като че виждаше привидение. На лицето му се четеше изражение на неверие и възторг. Никол почувства как кръвта сякаш се изцежда от тялото й. Дълбоко в себе си тя се бе надявала, че ако види Бианка, той ще осъзнае, че не я обича вече. Но солените сълзи, които бликнаха от очите й, не й попречиха да види, че се е лъгала. Нея той никога не бе поглеждал така, както гледаше сега Бианка.

Никол пое дълбоко въздух, стана от стола и тръгна към Бианка. Протегна отдалеч ръка:

— Мога ли да ви поздравя с добре дошла в Ейръндел хол?

Бианка погледна Никол със зли очи, без дори да забележи подадената ръка.

— Какво се перчиш, като че къщата е твоя? — каза тя тихо и се усмихна кокетно на Клей: — Не се ли радваш да ме видиш отново? — Трапчинката цъфна на лявата й буза. — Изминах толкова път, за да бъда близо до тебе.

Столът на Клей едва не се прекатури, когато той скочи и се втурна към Бианка. Хвана я с две ръце за раменете, взирайки се като обезумял в нея.

— Добре дошла! — прошепна прегракнало той и я целуна по буза та. Изобщо не забеляза как тя се потърси при неговото докосване. — Занеси багажа горе, Роджър!

Роджър се измъкна бързо, доволен, че може да се махне. Бе прекарал шест часа в лодката с тази руса дама и на няколко пъти едва се въздържа да не я метне през борда. Никога не бе допускал, че човек може да успее да се оплаче от толкова много неща в толкова кратко време. Тиранизираше и него, и хората му, щом престанеха за миг да се въртят на пета около нея. То не бяха желания, то не бяха претенции! И колкото повече шалупата приближаваше плантацията, толкова по-силно ставаше убеждението на Роджър, че прави огромна грешка, дето води на Клей тази дама…

Остана смаян, когато видя с какви очи гледа Клей младата жена. Гледа я и изобщо не обръща внимание на тази малка хубавка госпожа Никол, дето цялата душа е в очите й…

Роджър сви рамене, нахлупи шапката си и понесе куфарите нагоре. На него работата му е с лодките, а не с жените. И слава Богу!

— Клейтън! — каза Бианка глезено, като се изскубна от ръката му. — Няма ли да ми предложиш стол? Боя се, че това пътуване ме съсипа.

Клей посегна отново да хване ръката й, но тя го избегна. Той хвана за облегалката един стол и го придърпа до своя на челото на масата.

— Сигурно си гладна, Бианка! — каза той, взе бързо прибори от бюфета в стил Чипъндейл и се засуети около нея като квачка.

Бианка повдигна зелената батиста на полите си и седна. Никол прецени, че трябва да е наддала най-малко десет килограма, откакто се бяха видели за последен път. Разбира се, Бианка бе достатъчно висока, за да не изглежда дебела, нито пък това се бе отразило зле на лицето й, но ханшът и бедрата й явно се бяха налели. Но и това не би било толкова страшно — високата талия и модната кройка на роклята й ги прикриваха твърде добре — ако не бяха ръцете! Сега се носеха рокли с къси ръкави и дебелите и ръце разваляха цялото впечатление.

— Разказвай! Искам всичко да зная! — каза развълнуван Клей, приведен към Бианка. — Как пътува? Как пристигна?

— Ужасно — каза Бианка и притвори прозрачните си клепачи. — Когато получих писмото ти, изпратено до баща ми, бях просто неутешима. Разбрах каква ужасна грешка е станала и просто взех първия кораб за насам. — Тя вдигна към него лице и му се усмихна пленително.