Никол

— Неволята учи.

Той се обърна и я погледна с пламтящи очи:

— Не, не е неволя! Знаеш, че можеш да се върнеш в дома ми по всяко време.

— Не — каза тя и бързо пое въздух — така е по-добре.

— Близнаците непрекъснато питат за тебе. Искат да те видят.

Никол се усмихна.

— И на мене ми липсват. Защо не ги пуснеш да дойдат във воденицата?

— Аз пък си мислех ти да дойдеш. Можем да вечеряме заедно. Вчера в залива пристигна кораб, надонесли са разни неща от Франция. Сирена, бургундско. Има и шампанско. Днеска ще докарат пратката нагоре по реката.

— Звучи изкушаващо, но…

Той дойде до нея и я сграбчи за раменете.

— Не е възможно да си решила наистина да ме избягваш постоянно! Какво искаш от мене? Искаш ли да ти кажа колко много ми липсваш? Струва ми се, че няма човек в плантацията, който да не ми се, муси, че заради мене е трябвало да напуснеш къщата. Маги ми поднася или прегоряло, или недопечено, в яда си не успява да сготви нищо свястно. Близнаците ми се разреваха снощи, защото не съм знаел онази френска приказка за хубавата дама, дето се влюбила в звяра…

— Красавицата и звяра! — Никол се усмихна. — Разбрах. Значи искаш да се върна, за да можеш да получиш най-сетне нещо свястно за ядене.

Той вдигна вежди:

— Не преиначавай думите ми! Никога не съм искал да напуснеш къщата. Ще дойдеш ли на вечеря?

— Да — каза тя.

Той я притегли към себе си и я целуна бързо и силно. След това я пусна и се отдалечи.

— Мислех, че не върви — подметна Джени зад гърба на Никол.

Никол не знаеше какво да отговори. Бързо влезе вкъщи и се захвана с домакинската си работа.

Това бяха безкрайни часове, налагаше се да полага огромни усилия, за да не проличи вълнението й. Вернън мъкнеше чувалите с жито към кантара, извикваше отгоре колко тежат, но тя не успяваше да запише, непрекъснато го караше да й повтори, не можеше да се съсредоточи. Все пак не забрави да изпрати на Маги рецепта за „дин-дон а ла доб“ — обезкостена пуйка по стара френска рецепта. Маги обичаше изтънчени ястия и положително щеше да сготви две пуйки — едната за господарската къща и една за персонала.

В шест часа пристигна лодката на Клей, управлявана от Андрес надзирателя. Той беше снажен рус мъж. Живееше с жена си и двете си деца в една от къщите до кантората на Клей и децата му често играеха с близнаците. Никол любезно се осведоми как е семейството му.

— Всички са добре, само дето ни липсвате. Карен се зае да консервира онзи ден малко праскови и ви изпраща няколко гърнета. Как се оправяте с мелницата? Май голяма клиентела завъртяхте.

— Господин Армстронг е накарал да оповестят навсякъде, че мелницата отново работи. Идват все повече хора.

Андрес я погледна изпитателно.

— Клей е много уважаван човек.

Стигнаха до отсрещния бряг и Никол забеляза, че Андрес непрекъснато се взира надолу по реката.

— Случило ли се е нещо?

— Шалупата трябваше да е в залива. Снощи казаха, че е пристигнал някакъв кораб и Клей изпрати шалупата призори до морето.

— Нещо ви безпокои, така ли?

— Не — отвърна той, помагайки й да слезе от лодката. — Може хората да са останали да изпият по някоя бира с екипажа или са се задържали другаде някъде. Клей е този, който се безпокои. Откакто Джеймс и Бет се удавиха, става нервен, ако шалупата закъснее час само.

Тръгнаха редом към къщата.

— Познавахте ли Джеймс и Бет?

— Много добре.

— Какви бяха те? Клей беше ли близък с брат си?

Андрес позабави отговора си.

— И тримата бяха много привързани един към друг. Отгледани са в една люлка, дето се казва. Боя се, че Клей много тежко понесе загубата. Страшно се промени.

Никол гореше от желание да разпита подробно. В какво се е променил? Какъв е бил преди да загинат двамата? И още, и още. Но не беше честно да подпитва Андрес за Клей. Ако Клей поиска да говори за това, ще го направи, така, както тя му се бе изповядала.

При верандата в градината Андрес я остави. Къщата беше подредена и чиста както я бе оставила. Близнаците като че изникнаха от земята, увиснаха веднага от двете й страни и я задърпаха нагоре по стълбата — имаше цял куп приказки, които трябваше непременно да им бъдат разказани, преди да си легнат.

Клейтън я чакаше в подножието на стълбището.

— Ти си още по-красива, откакто те видях последния път! — Той протегна ръце към нея и задържа ръката и.

Никол отмести поглед от жадните му очи и тръгна към трапезарията. Беше в рокля от сурова коприна, с малки възелчета в нишките на вътъка, които проблясваха на светлината. Дрехата беше с цвят на праскова, с няколко по-тъмни панделки по края на полите. Деколтето беше дълбоко изрязано, корсажът бе обшит с мъниста в перлен цвят. В косата си носеше също вплетени перлени нанизи, преплетени с панделки в цвят на зряла праскова.

Клей не откъсваше очи от нея. Влязоха в трапезарията. О, наистина, Маги бе надминала себе си. Масата буквално се огъваше от най-различни блюда и подноси, отрупани с храна.

— Надявам се, Маги не очаква да изядем всичко това! — засмя се Никол.

— Мисля, че тя просто иска да демонстрира, че щом ти си тук, храната в къщата става по-изтънчена. А че имаше нужда да се подобри, в това съмнение няма.