Читаем Никол полностью

Тя представи на Никол двамата работници. Вернън бе едър, червенокос мъж, а Люк — набит брюнет. Джени веднага започна да дава указания — първо трябваше да се свалят дъските от вратата и прозорците.

Вътре все още цареше полумрак, но Никол още от вратата реши, че тук ще бъде приятно за живеене. Долният етаж се състоеше от едно-единствено помещение с три прозореца, разположени в дълбоки ниши в страничните стени, врата и широк прозорец на фасадата. Камината беше огромна — може би повече от осем стъпки. В ъгъла Ннкол съзря стълба с перила от тъмно резбовано дърво. Под единия от прозорците имаше старинен скрин от борово дърво, а в средата бе сложена голяма маса.

Мъжете бяха свалили вече дъските от прозорците, но вътре не бе станало по-светло — толкова мръсни бяха те.

— Пфу! — смръщи нос Джени. — Ще трябва здраво да поработим, докато изчистим! Я виж какви буболечки плъзнаха навсякъде.

— Ами да започваме тогава!

До залез слънце свършиха доста работа, веднага си пролича. Над този приземен етаж имаше втори, с нисък покрив и скосени стени. Под боклуците откриха чудесни дърворезби. Тук стените бяха варосани — само ако ги минат веднъж наново, щяха да светнат. Прозорците бяха вече измити и през тях нахлуваха потоци светлина.

Вернън, който се бе заел да припокрие покрива, изведнъж се провикна, че вижда сал да идва насам. Всички се втурнаха към реката. Един от хората на Клей точно се мъчеше да приближи сала до брега, като ловко забучваше железния прът. Салът бе натоварен с мебели.

— Момент, Джени! Не мога да приема това! Той направи вече твърде много за мене.

— Сега не е време за излишна гордост! — прекъсна я Джени. — Първо, тези неща са ни нужни, и второ, наизвадени са от килерите на къщата. Значи не му струват нито цент. Ела, помогни ми да внесем тази пейка в къщата, Хаудард! Надявам се не си забравил да ми донесеш ведро с туткал, ведро с вар и два матрака?

— Охо, това е само началото. Като докараме всичко, ще сме пренесли цялата наредба на Ейръндел хол отсам реката.

Три дена, цели три дена работиха Никол, Джени и двамата мъже по къщата. Работниците спяха в мелницата, докато двете жени се просваха вечер, изтощени от работа, на двата матрака, сложени на таванския етаж.

На четвъртия ден се появи някакъв дребен, набит мъж. Не го познаваха. Джени веднага го пресрещна войнствено.

— Чувам, някаква жена казвала, че разбира от мелници…

Джени отвори уста да го постави на място, но Никол я бутна леко и застана пред мъжа:

— Аз съм Никол Армстронг, правилно сте чули. Възнамерявам да пусна воденицата. Ще можете ли да ми помогнете.

Мъжът я огледа преценяващо и чак тогава подаде лявата си ръка с дланта надолу.

Джени пак изпръхтя и, аха, да каже на човечеца да се държи по-вежливо, когато Никол пое с две ръце ръката на мъжа и я обърна. Джени се ококори — цялата длан на мъжа бе един огромен мазол.

Никол прекара и двете си ръце — като милувка — по дланта му и го погледна с лъчезарна усмивка:

— Наемам ви!

В очите му просветнаха присмехулни пламъци.

— Знаете какво правите, това е! Няма да провалите работата.

Когато мъжът си тръгна, Никол обясни, че този човек е майстор по шлифоване на воденични камъни. Когато заточват жлебовете в камъка, тези майстори покриват дясната си ръка с кожа, ала лявата работи без защита. След няколко години работа тази лява ръка заприличва на камъните, които заточва. Цялата гордост на тези хора е да показват ръката си. Тя е символ на майсторлък, на знания и сръчност. Оттук идвала и приказката „покажи си майсторлъка“…

Джени само сви рамене и тръгна да си гледа работата, като из мърмори нещо за това, че се намирали ръкавици и за лява ръка.

Изчистиха дървения улей, затлачен от нападалите в него листа и боклуци и сега водата течеше спокойно, пълнеше с пясък кофите на колелото и то със скрибуцане се въртеше все по-бързо и по-равномерно. Всички нададоха такива радостни викове, че се чуваше сигурно на мили оттук.

Никол не се изненада, когато още на следващия ден пристигна първият клиент с малка лодка, натоварена догоре с чували. Тя знаеше, че Клей бе изпратил двамина от хората си — единият нагоре по реката, другият — по течението, да разтръбят за съживяването на мелницата.

Минали бяха почти две седмици, откакто бе видяла Клей за последен път, но не минаваше и секунда, без да мисли за него. На два пъти го видя отдалеч да обикаля плантацията с коня си, но тя бързо извръщаше очи като опарена.

На четвъртия ден след пускането на мелницата Никол се разбуди преди разсъмване. Долови дълбокото дишане на Джени от другия край на стаята. Облече се набързо в полумрака, без да прибере разпуснатите си коси.

Странно, никак не се изненада, когато видя Клей, застанал пред воденичното колело. Беше в светъл панталон и високи ботуши с обърнати кончове, скръстил ръце на гърба си, вперил очи в реката. В полумрака на утрото ризата му се белееше като пресен сняг. На главата си бе нахлупил широкопола шапка.

— Добра работа си свършила — каза той, без да се обръща към нея — Щях да съм доволен, ако можех да накарам хората си да направят поне половината от това за мене.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука