Никол

— Искам да те видя — каза той и посегна към нощницата. Дантелената платка бе закопчана с петнадесет дребни копченца.

Безкрайно бавно и внимателно Клей започна да ги разкопчава, едно по едно. Когато ръцете му докоснаха гърдите й, Никол затвори очи.

— Знаеш ли, че съм те събличал вече веднъж? Първата нощ, когато те спасих от твоите „вълци“. Съблякох те и те оставих сама. Най-себеотрицателната постъпка през целия ми живот!

— Затова значи роклята ми лежеше разкъсана на пода.

Той смъкна дантелата от раменете й и плъзна жадна ръка към хълбоците й. Тялото й бе нежно, като изваяно. Гърдите — стегнати и пълни, талията — тънка. Клей се наведе, целуна корема й и потърка пламналото си лице в него.

— Клей — прошепна тя, забила пръсти в косата му — страх ме е!

— Непознатото винаги ни плаши — каза той, вдигна очи към нея и се засмя. — Виждала ли си досега гол мъж?

— Един от братовчедите ми, когато бяхме малки…

— Има известна разлика. — Клей стана от леглото и започна да разкопчава копчетата отстрани на панталона си, единствената дреха, която имаше на себе си. Когато панталона се свлече на пода, Никол вдигна очи и ги впери в лицето му. Той стоеше спокойно пред нея, но тя знаеше, че това е привидно.

Кожата на гърдите му бе бронзова от слънчевия загар. На светлината на свещта мускулите му изписваха като въжета. Никол плъзна очи към краката му — силни прасци, мускулести бедра. Веднага ставаше ясно, че това е човек, който прекарва часове върху коня. Никол върна смело поглед към лицето му и прочете очакването, изписано върху него. Събра кураж и погледна към слабините му, но онова, което видя, не я изплаши. Това беше Клей, човекът, когото обича! Тя издаде някакъв лек гърлен стон на облекчение и очакване и отвори прегръдките си за него.

— Ела! Ела при мене! — прошепна тя.

Усмихнат, Клей се отпусна до нея на леглото.

— Усмивката ти е толкова хубава — каза Никол и го погали с пръсти по брадичката. — Може би някой ден ще ми обясниш защо толкова рядко я показваш.

— Може би — каза той нетърпеливо, преди да сложи устните си върху нейните.

Допирът на брадата му й подейства магнетично. Тя се вкопчи в него, осъзнала изведнъж, че този мъж й принадлежи, че може да го гали и да се радва на тялото му до насита. Надигна се към него и целуна самата му усмивка, плъзна език по равните му бели зъби, които той така рядко показваше. Обсипа с малки бързи целувки врата му, след това захапа леко меката част на ухото му и плъзна бедра между неговите.

Клейтън бе изненадан от действията й, но бързо се окопити.

— Хайде, ела ми, френско коте! — Той я сграбчи невъздържано и се претърколи с нея на леглото.

Никол се заля в щастлив смях. Той я задържа върху себе си и протегна ръце върху гърдите й. Нещо в лицето му се промени — стана тъмно и непознато.

— Искам те — каза дрезгаво той.

— Да, да!

Той я положи внимателно на леглото и легна върху нея.

Алкохолът, който бе изпила на празен стомах, облекчението, което изпитваше, че се е освободила най-сетне от ужасния кошмарен спомен, несподелян с никого досега — всичко това я бе отпуснали. Знаеше едно — че е с мъжа, когото обича и желае. Не изпита нито боязън, нито истинска болка, когато той проникна в нея. Имаше едно единствено лудо желание: да бъде по-близо, колкото се може по-близо до самия любим.

Само миг по-късно дойде изненадата. Очите й станаха кръгли от изумление. Винаги си бе представяла любовта като нещо възвишено, като свещенодействие и екстаз на отдаване. Но сега по тялото й вървяха пламъци, изгаряха я, поглъщаха я…

— Клей! — извика тя, отметна глава и изви тялото си към него.

Той се опитваше да се владее, стараеше се да бъде внимателен, да не я нарани. Но нейната реакция го възпламени. Вече бе доловил, че това е жена, която инстинктивно разбира що е страст, но никога не бе очаквал такова бясно желание. В опънатата й шия той буквално виждаше как бушува кръвта й. Никол се мяташе под него в ритъма на удоволствието и Клей имаше чувството, че и тя му се наслаждава не по-малко, отколкото той на нея. Жените, които бе имал досега или претендираха да получават ласки и признания, или се държаха така, като че му дават милостиня.

Никол го притискаше все повече към себе си, обхвана с крака хълбоците му. И когато заедно стигнаха до върха на насладата, останаха така, прегърнати и неподвижни, докато потта от телата им се смесваше в едно-единствено общо ухание на любов.

За Никол това бе непознато, невероятно преживяване. Беше очаквала нещо възвишено, неземно. Животинската страст, която я бе разтърсила, бе нещо много повече, отколкото изобщо си бе представяла. Заспа в ръцете на Клей. Той я стискаше здраво, за да не се отдалечи и милиметър от него. Бе спал с много жени, а имаше чувството, че му се случва за първи път. И за първи път от години той заспи с усмивка на лице.