Никол

— Какво искате да ми кажете с всичко това?

Той пое дълбоко въздух.

— Ако Бианка отхвърли предложението ми, с удоволствие бих си останал женен за вас.

Какво стана с очите и? Уж бяха кафяви, а станаха съвсем черни…

— Говорите за брак, от който бихме имали и деца, предполагам?

Около очите на Клей се образуваха бръчици и той се засмя:

— Естествено. Трябва да призная, че ви намирам страшно привлекателна.

Не помнеше да е била някога толкова ядосана. Яростта я заля като вълна от върховете на пръстите на краката до корените на косите й. Чак свят й се виеше. Стана бавно, нужни бяха огромни усилия, за да проговори:

— Не. Не смятам, че това би ме задоволило.

Той сграбчи рамото й, когато тя понечи да му обърне гръб.

— Но защо не? — възмути се той. — Или смятате, че Ейръндел хол не е достатъчно голям за вас? С вашата външност бихте могли да имате нещо по-голямо, така ли?

Плесницата изплющя и остави червени следи по бузата му. Остана неподвижен, впил пръсти в рамото й.

— Бих предпочел един малко по-учтив отговор — каза той хапливо.

Никол се освободи от ръката му.

— Лицемер! Жалък и долен лицемер! Как можете да ми предложите такова нещо?!

— Какво нещо? Просто ви предлагам женитба, вярвам, че през последните седмици ви демонстрирах достатъчно уважение, дявол да го вземе! В края на краищата вие сте моя съпруга!

— Уважение?! Вие знаете ли какво означава тази дума изобщо? Добре, предоставихте ми отделна стая, но знаете ли защо го направихте всъщност? Защото ме уважавате, или защото така ще можете да заявите на вашата скъпа Бианка, че не сте имали нищо с мене?

Изражението на лицето му бе достатъчно красноречив отговор.

— Погледнете ме! — изкрещя Никол. От правилното й английско произношение не бе останал и помен. — Аз съм Никол Куртален! Човешко същество, с чувства и с мечти! Аз съм нещо повече от случай, при който един човек е бил сбъркан с друг! Аз съм нещо повече от факта, че не съм „вашата“ Бианка. Казвате, че ми правите предложение за женитба. Но погледнете, какво ми предлагате всъщност! Сега аз съм, господарката на плантацията, която всички наричат „госпожа Армстронг“. Но моето бъдеще виси на косъм! Ако Бианка приеме вашето предложение, аз трябва да изчезна! А ако отхвърли предложението ви, ще се задоволите с някакъв заместител. Не, няма да стане! Не съм второ качество! Аз бях просто случаен човек, на случайно място! Дори нямах право на избор.

Никол дишаше тежко.

— Смятали сте, че ще остана и ще приема да бъда гувернантка на близнаците, ако Бианка дойде в Америка?

— И какво толкова лошо има в това?

Тя се задушаваше от ярост, не можеше да говори. Само сгъна назад крака си и го ритна силно. Пръстите на крака й я заболяха по-силно, отколкото неговият пищял, защитен от дебелата кожа на ботуша. Но сега вече й беше все едно. Удостои го с няколко френски ругатни, обърна се и тръгна към пътеката.

Клейтън отново я хвана за рамото. Сега вече и той беше побеснял.

— Не мога да ви разбера! Дявол да го вземе, ако поискам мога да си избера съпруга измежду половината жени в областта! Но аз вас помолих. Какво ненормално има в това?

— Трябва да се чувствам поласкана, така ли? Поласкана, че на едно клето малко същество като мене е оказана честта да му се разреши да остане при вас! Да не би да си въобразявате, че съм готова цял живот да бъда обект на вашето благодеяние? Може това да ви изненадва, господин Армстронг, но аз бих желала да имам в живота си малко любов! Искам мъж, който да ме обича така, както вие обичате Бианка. Не желая брак за удобство! Искам брак по любов. Ето ви отговора, който желаехте. Бих предпочела да гладувам с човек, когото обичам, отколкото да живея с вас в богатската ви къща и да мисля всеки ден за това как се късате от мъка по несбъдната си любов.

Клейтън я изгледа с толкова странен поглед, че тя не можа да разбере какво става зад свъсеното му чело. Като че ли чак сега, за първи път я виждаше ясно, без никаква заблуда.

— Можете да си мислите каквото искате за мен, но нямах намерение да ви обидя — каза Клей тихо. — Вие сте невероятна жена! Вие превърнахте една непоносима ситуация в истински благослов за всички, които ви заобикалят, не само за себе си. Всички ние, и най-много аз, направо злоупотребявахме с вас. Трябваше да ми кажете по-рано, че се чувствате нещастна тук.

— Тук; аз не съм… — започна тя, но не можа да довърши изречението, сълзите я задавиха. Малко оставаше да сплете ръце около врата му и да заяви, че остава при него, все едно при какви условия.

— Трябва да се връщаме вкъщи, не мислите ли? Дайте ми малко време да размисля. Може да измисля нещо, което да е най-подходящо за вас.

Тя тръгна като замаяна надолу по пътеката.

СЕДМА ГЛАВА

Клейтън се раздели с нея пред конюшните. Никол сама не разбра как успя да се добере до вкъщи. Стараеше се да върви с вдигната глава, вперила очи в една точка — вратата на къщата.