Никол

Точно под прозорците се простираше красива градина. Алеите бяха оградени с висок плет от английски бук. В центъра, откъдето се разклоняваха алеите, имаше басейн от керамични плочки, а малко по-нататък вдясно се виждаше малък павилион, скрит под две магнолии. Имаше дълга цветна леха и друга, със зеленчуци и разни трепи, явно за подправки.

Отвъд градината теренът се спускаше стръмно надолу — нивите се виждаха ясно и оттук — жито, памук и… Дали не е тютюн това? Чак в далечината блестеше реката.

Никол пое дълбоко сладкия мирис на лято; ароматът на стотиците различни растения премахна като по чудо главоболието й. Изгаряше от нетърпение да види всичко това отблизо.

— Никол! — провикна се някой отдолу. Беше Джени. — Ела да хапнеш нещичко!

Чак когато се спусна по стълбите, Никол усети колко е гладна. В хола бяха накачени цяла редица портрети, имаше няколко кресла и две малки маси. На каквото и да спре погледа си, виждаше само красота. Витата стълба, цялата в дърворезба, водеше в огромно помещение. Никол тъкмо се чудеше накъде трябва да върви, когато се появи Джени.

— Добре ли спа? Къде те намери Клей? Защо хукна така? — Въпросите се сипеха без отговор. — Клей не искаше да ми каже какво е наговорил, но мога да си представя, сигурно е бил ужасен! Нещо ми се виждаш изтъняла?…

Засмяна до уши, Никол вдигна ръце, като да се предпази от всичките тези приказки.

— Умирам от глад! Ако ми покажеш къде мога да намеря нещо за ядене, ще ти разкажа всичко за награда.

Никол последва Джени към градинската врата, която извеждаше на осмоъгълна веранда. Оттам тръгваха стълби в три различни посоки. Десните — така обясни Джени — водели към кантората на Клей и към конюшните, по средната се отивало в градината. Но сега Джени избра лявото стълбище, за да отидат към домакинските постройки.

Посрещна ги готвачката Маги, снажна особа с червеникава коса. Джени обясни, че по-рано Маги била робиня от полето, но след като Клей освободил всичките си роби, останала по своя воля в къщата.

— Как е кракът ви днес? — Маги намигна весело. — Няма как да не е добре след толкоз нежни грижи тази нощ.

Никол погледна готвачката объркано и понечи да попита какво има предвид, когато се намеси Джени.

— Стига, Маги!

Двете жени размениха многозначителни погледи. Джени бутна Никол да седне на един стол и напълни чинията й с връх — яйца, шунка, банички, боровинков пай, печени ябълки и току-що опечени бисквити. Никол не би могла да изяде и половината. Тя започна да се извинява, че толкова много храна само ще се хвърли, но Маги просто се засмя — когато имаш да храниш шестдесет гърла по три пъти на ден, нищо не се хвърля.

След закуската Джени разведе Никол из депандансите — така наричаха тук пристройките в една плантация. Срещу кухнята бе млекарницата, а в непосредствена близост имаше дълга постройка, в която бе тъкачницата — хората вече седяха пред трите стана. След това идваше пералнята — огромни чебури и бурета със сапун до тях. На горните етажи бяха настанени работниците — хаитяни, бели работници от селото и пришълци. Пивоварната и помещенията за опушване на месото също се намираха близо до кухнята.

По същата тясна пътечка отидоха до зеленчуковата градина. Един мъж и три дечица плевяха усърдно лехите. На всички Джени представи Никол като госпожа Армстронг. На два пъти Никол се опита да възрази и да обясни, че е само гостенка в плантацията, и то за кратко. Джени обаче бе вирнала нос, направи се, че изобщо не я чува. Само промърмори нещо за това, че Клейтън е достатъчно умен и тя все пак хранела надежда…

Оттатък градината, която ще е най-добре Никол сама да си разгледа — така каза Джени — се намирала кантората на Клей, голяма тухлена постройка в сянката на платаните. Джени не предложи да покаже и тази сграда, но се усмихна хитро, когато видя как Никол щеше да си изкълчи врата, надзъртайки през прозорците.

Покрай кантората, под редица от кедрови дървета, се нижеха още постройки — ледарник, хамбари, къщата на градинаря, работилницата за дъбене на кожи, дърводелната и ковачницата.

Когато бяха вече на самия ръб на склона, над ширналите се памучни полета, Никол не издържа. Тя се хвана с две ръце за главата и ахна на глас:

— Като едно голямо село!

Джени се усмихна самодоволно.

— Точно така си е! За нас главният път си остава реката. — Тя посочи в далечината. — Клейтън достави една голяма шалупа, като същински кораб е, може да има цели двадесет стъпки дължина. На север оттук има градове, също както в Англия, но по реката всеки плантатор си е сам господар! А още не си видяла всичко. Видя млекарницата, имаме си и гълъбарник, и птичарник. Половината от хората са по полето, стотина и повече души. Ето го там и Клей! — Джени посочи към един ездач с голяма сламена шапка, яхнал едър черен кон. — От зори е навън…

Джени хвърли кос поглед към Никол — негласна подкана да разкаже малко повече за събитията през изтеклата нощ. И да искаше, Никол не можеше да удовлетвори любопитството й, защото сама не си спомняше нищичко.

— Каква е твоята работа в плантацията?