Никол

— Бонжур, мадам! — пропя тя и вдигна парчето хляб в ръката си като за поздрав.

— Ама не знае ли английски?! — ококори се Маги.

— Не знае — отвърна Никол и отново й обърна гръб.

Клей стана, хвърли на Никол предупредителен поглед, след това хвана Маги за рамото и я поведе към вратата.

— Връщай се в леглото! Аз ще се погрижа за нея. Уверявам те, че ще се справя и без чужда помощ.

— А, в това не се съмнявам! Все едно какъв език говори, ама ми изглежда толкова доволна, колкото изобщо може да бъде жена в ръцете на мъж.

Клей я изгледа сърдито и Маги побърза да се измъкне от кухнята. Той отново се наведе над Никол.

— Допускам, че въпреки всичко все пак сме женени, не е ли така? — хлъцна Никол, докато облизваше маслото, потекло по пръстите й. — И вие ли мислите, че изглеждам доволна?

Той изля мръсната вода в едно ведро и напълни отново паницата е чиста вода.

— Повечето пияни са щастливи. — И той се зае отново с раната.

Никол докосна косата му. Клейтън вдигна очи и я погледна, преди да се върне отново към работата си.

— Съжалявам, че не получихте жената, която желаехте — каза тихо Никол. — Наистина не го направих нарочно. Исках да накарам капитана да ме върне, но той отказа.

— Зная. Няма защо да ми обяснявате. Джени вече ми разказа. За това не се безпокойте. Ще говоря със съдията и скоро ще можете да се приберете у дома.

— У дома — повтори тя. — Моят дом го изгориха… Онези мъже го запалиха. — Тя млъкна и се огледа. — Това вашият дом ли е?

Клей се изправи.

— Част от него.

— Вие богат ли сте?

— Не. А вие?

— И аз не — сви рамене тя и се усмихна.

Но той вече се беше обърнал към огнището. Откачи от стената един тиган. Тя мълчаливо го наблюдаваше как сложи маслото да се стопи, как начупи половин дузина яйца, как взе от куката втори тиган и сложи и него на огъня с резен бекон. Накрая нареди върху тавата за печене хляб, намазан с масло.

Само след минути той сложи на масата голям поднос с цвъртяща сланина, яйца и хляб.

— Не мисля, че мога да изям всичко това — каза тя тържествено.

— Може и аз да помогна. Пропуснах вечерята. — Той я повдигна да стане и седна на стола до нея.

— Заради мене ли я пропуснахте?

— Не, заради холеричния ми темперамент. — Той натрупа сланина и яйца в една чиния и я сложи пред Никол.

— Значи вие сте истински холерик, така ли? Защото ми наговорихте толкова неприятни неща…

— По време на ядене не се говори! — каза строго той. Яйцата бяха невероятно вкусни.

— Ама казахте все пак и една мила дума — продължи, необезпокоявана, мисълта си Никол, като се усмихваше замечтано. — Казахте, че съм знаела как се посреща съпруг. Това беше комплимент, нали?

Той я погледна и начинът, по който гледаше устните й, я накара да се изчерви. С яденето главата й се поизбистри, но брендито, което все още сгряваше тялото й, както и мисълта, че е самичка в една стая с него, извикаха живи възпоминания за първите минути на запознанството им в каютата.

— Кажете, господин Армстронг, вие съществувате ли и на дневна светлина? Или се явявате само нощем, като привидение, плод на моята фантазия?…

Той не пророни нито дума, мяташе мълчаливо храната в устата си, без да сваля очи от Никол.

Когато и тя свърши с яденето, Клейтън раздигна чиниите, доля вода в паницата, пъхна ръце под мишниците й и без да каже нито дума, я вдигна от стола и я сложи да седне на масата.

Никол почувства, че заспива.

— Карате ме да се чувствам като някаква кукла, която няма нито ръце, нито крака.

— Имате си и ръце, и крака, но са страшно мръсни. — Той взе едната й ръка и започна да я сапунисва.

Тя проследи с пръстче белега с форма на полумесец по лявото му око.

— Откъде имате това?

— Като малък паднах на лицето си. Дайте сега другата ръка!

Никол въздъхна.

— Аз пък си представях, че е нещо романтично. От някаква революция или война…

— Съжалявам, че ви разочаровах. По време на войната съм бил още дете.

Тя докосна със сапунени пръсти скулите му и брадичката му.

— Защо не сте се оженили?

— Какво искате да кажете? Нали се ожених за вас? Или не е така?

— Да, но това не беше истинска женитба, само венчавка, и то без вас. Да знаете какъв заместник си имахте само! Този Франк, той ме целуна и каза, че се надявал да не склоня да ме омъжат, та след това да ме целува още… Каза за устата ми. Каза, че била като обърната наопаки… Смятате ли че е така?

Той погледна устните й и престана да я мие. След това се зае мълчаливо да трие със сюнгера лицето й.

— Никой не ми е казвал, че устата ми е грозна. — Очите й се наляха със сълзи. — Обзалагам се, че вие затова не ме целувате. Знам си аз, всичко е не така, както трябва!…

— Няма ли да престанете с тези пиянски брътвежи?! — Клейтън избърса сапуна от лицето й. Изненада се, че в очите й продължаваха да напират сълзи.

Явно, яденето не й помогна да изтрезнее. Сигурно е от брендито, не е възможно да е чак толкова глупава…

— Не, устата ви не е грозна — каза той след известно мълчание.

— И не е обърната наопаки? С долната устна нагоре?

Той избърса раменете и шията й.

— Чудесна е. Сега кротувайте! Ще ви заведа да си легнете.

— Цветенцата ми!