Никол

Погледна отново към плантацията Армстронг. Дори от толкова далеч личеше, че не е добре гледана. Миналогодишните посеви си останаха неприбрани и гниеха на полето. Беше истинско нещастие да гледа всичко това. Айзък я информираше редовно за живота на отсрещния бряг. Повечето наемни работници напуснали плантацията още преди месеци. Останали бяха само шепа хора, които имали да се издължават все още на Клей.

През тази пролет бяха обработени няколко ниви в ниското край реката, но земята по хълма остана неорана — стърчаха само почернели плевели. Айзък каза, че Клей от нищо не се интересувал. Бианка продавала всичко, до което се докопа, за да изплаща стари сметки па шивачи и декоратори заради непрекъснатите преустройства, които бе правила.

— Няма много за гледане там отвъд, нали?

Никол се обърна стреснато и видя Айзък, застанал до нея. Той гледаше през реката. В месеците след нейното отвличане Никол се бе сприятелила много с Айзък. Трагедията, която бяха преживели заедно ги превърна в съюзници. Хората, които работеха при нея, поначало си бяха привързани към Клей, това важеше до известна степен дори за Джени. Само Айзък бе предан единствено на нея, понякога я гледаше така, сякаш е готов да умре за нея.

— Може да се справи, ако нивите, които е засял, дадат добра реколта. Досега времето беше чудесно — каза Никол.

— Не мога да си представя Клей да събере сили дори тютюна си да обере, да не говорим за изкарване на пазара.

— Звучи абсурдно! Няма човек, който да работи по-упорито от Клейтън Армстронг.

— Който да работеше — поправи я Айзък. — Аз ли не зная колко работлив беше по-рано? Но сега единствената му работа е да държи бутилката до устните си. А и да работеше, какво би спечелил? Жена му е разпиляла повече пари, отколкото четири плантации не могат да изкарат. Всеки път като ида с близнаците, все ще заваря някой, дето търси пари от Клей за стари сметки. Но ако и този път остави реколтата си да гине неприбрана, свършено е с него. Съдията ще му продаде плантацията на търг…

Никол извърна лице. Не искаше да слуша повече.

— Мисля, че останаха непрегледани още няколко писма. Морисън изпрати ли още ечемик, както го беше помолил?

— Тази сутрин — каза Айк и тръгна след нея към мелницата. Той пое дълбоко въздух и си помисли за хиляден път, че тя трябва малко да си почине, ако не заради самата нея, заради него поне. Искаше му се Уесли да дойде на гости, но Травис бе заминал за Англия и Уес не можеше да вдигне глава от работа. Никой друг не би могъл да накара Никол да се откъсне от работата си поне за малко.

Жерар се бе облегнал на едно дърво, наблюдавайки как Айзък тръгна с Никол към мелницата. Много пъти се бе питал какво има между тях двамата. Прекарваха с часове заедно. През изтеклата година Жерар се бе запознал с всякакви хора, повечето от тях охотно му разказваха всичко, за което той бе полюбопитствал. За какво ли не разправяха!… За Никол, каква пламенна жена била. За това, как се държала на забавата у Бейкъсови. Сто души го потвърдиха — пред толкова хора тя се бе държала като обикновена уличница. И тази жена му бе ударила плесница сам задето докосна рамото й…

Ден не минаваше да не го бодне споменът за онзи миг — как тя вдигна ръка, е какви очи го погледна само… Като че ли беше някаква измет. Мислеше се за по-издигната от него, презираше го… В края на краищата тя бе една Куртален, потомка на семейство, свързано с френските крале и кралици. А какво представлява той? Син на кърпач. Такъв щеше да си остане за нея, въпреки че е вече неин родственик. Каквото и да прави, в нейните очи той си остава презрян и жалък.

Как го бе унижила миналата година! Жерар добре си спомняше, какво го бе карала да прави — да бъде принуден да се унижава пред тези груби, необразовани американки. Примитивни същества, говореха само тази нечленоразделна американска реч. Гледаше ги в очите и им говореше на френски всичко обидно и жлъчно, което можеше да измисли. Бяха твърде глупави и тъпи, въобразяваха си, че им прави комплименти.

А настъпеше ли нощ, започваше да го терзае мисълта за Никол, образът й, споменът за нея — истинско изтезание, от което човек може да полудее. Делеше го само една завеса от нея. Лежеше напрегнато в тъмното, Адел хъркаше до него, наостряше слух да чуе всяко прошумоляване на дрехите й, когато се съблича… Знаеше всяко действие — кога стои гола зад завесата, миг преди да облече нощницата представяше си златното й тяло, мислено разтваряше ръце и тя идваше в обятията му. Точно така… Тя ще дойде. И той ще й даде да разбере! Жестоко ще се кае тя за онази плесница!

Жерар се отлепи от дървото. Да, един ден тя ще съжалява, че му е показала колко е недостоен за нея. Щеше да я накара да пълзи в краката му и да скимти. Щом е жена с гореща кръв, ще я накара да го моли на колене! Ще й докаже, че синът на един кърпач е не по лош от нейните префинени надменни френски роднини.