Никол

Когато не получи отговор, той се качи в стаята си. Навсякъде бяха разхвърляни мръсни дрехи. Той дръпна едно от чекмеджетата и видя че е празно. Нямаше прани и изкърпени ризи, приготвени там за него.

Той изруга и бутна чекмеджето обратно. Бързо напусна къщата и отиде към реката. Малко се застояваше между четирите стени. През целия ден беше на полето, вечер седеше сам в библиотеката и пиеше, наливаше се, за да може да заспи. Но и това рядко помагаше.

Той се съблече на брега и влезе във водата. След това се просна на тревата и заспа.

Бе нощ, когато се събуди. За миг не осъзна къде се намира. Запъти се към къщи замаян, полузаспал.

Чу стенанията щом пристъпи прага. Изтрезня моментално. Бианка лелееше свита на две в подножието на стълбата, притиснала е ръце корема си.

Клей коленичи до нея.

— Какво има? Подхлъзна ли се?

Тя го погледна с невиждащи от сълзи очи.

— Помогни ми! — изохка тя. — Бебето…

Клей не я пипна дори, хукна веднага за акушерката на плантацията. Само след няколко минути се върна, съпровождан от жената. Бианка лежеше в същото положение, в което я бе оставил. Клей бързо запали фенера, докато жената се суетеше около Бианка.

Тя опипа сръчно Бианка, която дори не се помръдна под натиска на ръцете й, и когато вдигна ръце, целите бяха в кръв.

— Можете ли да я качите горе?

Клей остави фенера и вдигна Бианка от пода. Жилите му се изпънаха под тежкия товар. Внесе я в стаята й и я сложи да легне на леглото.

— Доведете ми Маги — каза акушерката. — За тази жена ще ми трябва помощ.

Клей влезе в библиотеката и си наля нещо за пиене. Горе Маги и акушерката се занимавах трескаво с Бианка. Маги отвори тихичко вратата.

— Тя загуби детето — каза тя предпазливо.

Клей я изгледа изненадано:

— Тя загуби детето, така ли?

— Клей — каза Маги. Не й харесваше израза в очите му. — Иска ми се да престанеш да пиеш!

Той си наля нова чаша с бърбън.

— Защо не почнеш да ме утешаваш? Защо не ми кажеш, че ще има други деца?

— Няма да има — обади се акушерката от прага. — Тежка жена е, а и падането е било лошо. Наранила се е тежко. Не зная дали самата тя ще оживее при тези разкъсвания.

Клей гаврътна чашата и си наля още една.

— Ще живее тя. В това не се съмнявам. Хора като Бианка не умират лесно.

— Клейтън! — подвикна Маги предупредително. — Виждам, че го понасяш твърде тежко. — Тя отиде до него и сложи ръка върху неговата. — Моля те, престани да пиеш! Утре ще си неспособен за работа, ако не престанеш да пиеш!

— За работа? — каза той и се усмихна. — Защо трябва да работя? За какво? За моята любима жена? За сина, който тя току що загуби? — Той отпи още една глътка и се разсмя. Беше ужасно да го гледа човек.

Двете жени бавно се измъкнаха от библиотеката. Когато слънцето изгря, Клей все още пиеше, все очакваше алкохолът да го дари милостиво със забрава.

Из нивите хората започнаха работа. Невероятно бе, че Клей не идва да следи работата им… Към обяд те започнаха да се помайват. Приятно беше така, шефът да не ти наднича непрекъснато в ръцете.

Когато и на четвъртия ден Клей не се появи на полето, някои мъже дори не си направиха труд да излязат на работа.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Беше август 1796 — една година по-късно.

Никол бе застанала на хълма и оглеждаше своята земя. Сви ръце назад и започна да разтрива бавно уморения си гръб. Болката не беше толкова остра сега, когато виждаше пред себе си онова, което я бе предизвикало. Жаркото августовско слънце палеше израсналите нависоко тютюневи стръкове. Кутийките на памука скоро щяха да се разпукнат. Златните жита се люлееха от лекия бриз, почти готови за жетва. До ушите й достигаше от време-навреме дори тракането на воденичните камъни — виждаше сякаш пред очите си тънката неспирна струйка на брашното.

Вече повече от година, откакто не е съпруга на Клейтън Армстронг. Тя си имаше свое летоброене — започваше от онзи час в кабинета на съдията. От онзи съдбовен ден тя не знаеше нищо друго, освен работа. Ставаше в тъмни зори, преди слънцето, подготвяше мелницата, осигуряваше семена за посев и разсад, тичаше на полето. Когато изнесе на пазара първата си реколта, мъжете развеселени подхвърляха, че ще купуват произведенията й на по-ниска цена. Но Никол не се остави. Тя се пазареше и преговаряше, бореше се за всеки цент. И когато си тръгна от пазара, тя вече се смееше, докато опитните мъже само клатеха глави, смаяни и малко досадени.

Уесли вървеше до нея и само се смееше.

През тази година бе разширила земята си. Вложи всичко, което бе припечелила от предишната реколта само за закупуване на земя Сега вече притежаваше сто двадесет и пет могена отсам реката, в подножието на хълма. Беше благодатна земя, напоявана. В началото дъждовете бяха отнесли на няколко пъти почвения слой, но през зимните месеци тя и Айзък успяха да направят каменни тераси. А и изкорениха нова земя. Не беше лесно в студовете, но успяха да се справят. И през първите пролетни дни разсадиха тютюна и навреме засяха нивята. Сега Никол си имаше зеленчукова градина до къщата, млечна крава и цяло ято кокошки в задния двор.