Никол

Жерар вдигна високо едната си вежда:

— Собственикът на тази плантация?

— Да — Бианка изпъшка. — Поне на онова, което остана от нея. Отказва да я разработва както трябва. Прави го само от омраза към мене. Непрекъснато ми повтаря, че няма да се изтрепва от работа, за да купувам аз лъскави парцали.

— Лъскави парцали?

— Глупости! Правя всичко възможно, за да пестя. Купила съм само най-необходимото. Малко семпли дрехи, каляска, може ли човек без каляска? Много мебели за къщата… Не съм купила нищичко, което да не е абсолютно необходимо на дама с моето обществено положение.

— Истински срам е, че съпругът ви се държи толкова егоистично.

Бианка бе вперила очи към мелницата.

— За всичко е виновна тя! Ако не се беше хвърлила на врата му всичко това нямаше да се случи.

— Мисля, че Никол е била женена за господин Армстронг? — Жерар реши, че няма защо да се преструва на неосведомен.

— Била е. Но й излезе солено. Въобразяваше си, че може да ме измести и да ми заграби всичко, за което толкова много съм се борила… Не успя.

Жерар посочи към нивите, засадени е тютюн.

— И всичко това принадлежи на господин Армстронг?

Бианка изведнъж се оживи, очите й блеснаха.

— Той е богат, или по-скоро би могъл да бъде богат, ако поне малко поработваше. Имаме много красива къща, само дето е малка.

— И Никол се е отказала от всичко това? — Въпросът бе изречен по-скоро като възклицание.

Лицето на Бианка стана червено от гняв.

— Отказала? Тя от нищо не се е отказала. Просто аз спечелих играта. Това е.

Жерар наостри уши.

— Играта, казвате. Разкажете ми малко по-подробно!

Той слушаше внимателно всяка нейна дума. Тази жена говореше на разбираем за него език. Жерар избухна в смях, когато му разказа как е накарала Ейбрахам да отмъкне Никол. Невероятно! Да се бори със зъби и нокти за онова, което притежава! Невероятна жена.

Бианка не бе срещнала досега в Америка човек, който да я слуша с такова искрено чувство, който да одобрява изцяло постъпките й. Винаги бе смятала своите маневри и манипулации за свръхумение, но никой не мислеше така… Сега Жерар изглеждаше толкова заинтересован, толкова възторжен, че Бианка не усети как му разказа всичко — от игла до конец. Как е излъгала Клей, че е спал с нея, как е трябвало да плати на Оливър Хаутърн. Тя още тръпнеше от ужас при спомена за онези минути. Трябваше да гълта приспивателно, за да може да изтърпи онази противна близост…

Жерар отново избухна в одобрителен смях.

— И значи детето не е било негово? Никол сигурно е излязла от кожата си, когато е открила, че драгоценният й съпруг спи е друга жена, та й е направил дори и дете! — Той съвсем спонтанно сграбчи пълничката ръка на Бианка и я целуна. — Жалко, че сте загубили детето! Армстронг е заслужавал да гледа син, който е отрязал главата на онзи селяндур.

— Така е — каза Бианка замечтано. — Исках да му отмъстя. Нали през цялото време той се държеше с мене като с последна глупачка.

— О, мадам! Вие сте всичко друго, но не и глупачка. Глупаци са онези, които не могат да ви оценят!

— Така е — прошепна Бианка. — Не ме разбират.

Настъпи неловко мълчание. Двамата седяха един до друг. Бианка имаше чувството, че среща за първи път приятел, някой, който се интересува от нея самата. Всички останали държаха все на Клей или на Никол…

Жерар още не можеше да реши как ще използва разкритията на Бианка, но подозираше, че те могат да се окажат особено полезни.

— Извинете, не успях да ви се представя. Аз съм Жерар Готие, от рода Куртален.

— Куртален? — Бианка го погледна сепнато. — Но това е фамилно то име на Никол!

— Роднини сме… така е.

Очите на Бианка се напълниха с гневни сълзи.

— Вие ме подведохте! Накарахте ме да говоря, слушахте ме, и през всичкото това време сте й съчувствали. — Тя понечи да стане, но сами се огледа безпомощно. Бе твърде тежка, за да се изправи сама.

Жерар докосна рамото й с умоляващ поглед.

— Моля ви! Това, че съм родственик на Никол не означава, че одобрявам постъпките й. Съвсем не е така! Аз съм гост в нейния дом и тя не ми позволява дори за миг да забравя, че живея от нейните подаяния.

Бианка запремига бързо-бързо, за да прогони сълзите.

— Тогава вие разбирате, че тя съвсем не е онова хрисимо ангелче, за каквото всички я смятат. Ожени се за годеника ми. Опита се да заграби плантацията и Ейръндел хол. А всички смятат, че аз съм постъпила несправедливо с нея!

— Какво разбирате под това „всички“? Американците навярно. Но какво можете да очаквате от тези примитивни хора?

— Банда неграмотници — усмихна се Бианка. — Никой не иска да види, че тази безсрамна Никол върти любов с Уесли Станфорд.

— И с Айзък Саймънс! — допълни Жерар с гримаса на отвращение. — По цели часове прекарва с този селски дръвник. — В далечина та се чу звън на камбана. Приканваха полосите работници на обяд.

— Трябва да вървя — каза Бианка. — Не бихме ли могли… пак да се видим?

Жерар трябваше здраво да се напъне, за да я вдигне от земята. Той бързо облече жакета си.