Никол

— И да искате, не бихте могли да ми забраните да ви видя отново. Нека ми бъде позволено да кажа, че за първи път, откакто съм в Америка, имам чувството, че съм срещнал приятел.

— Така е — каза Бианка тихо. — И аз имам същото усещане. Жерар вдигна ръката й към устните си и я целуна с много чувство.

— И така, какво ще кажете за утре?

— Тук. Можем да обядваме. Ще донеса кошница за пикник.

Жерар бързо кимна и се отдалечи.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Бианка дълго гледа след него. Едно тъй благородно създание — толкова тактичен, толкова възпитан, толкова безкрайно различен от тези ужасни американци! Тя хвърли поглед към своя дом и изпъшка при мисълта за голямото разстояние, което трябва да извърви пеша. Клейтън бе виновен за всичко! Поиска му човек, който да я разхожда с каляската из плантацията, но той само се изсмя — да не си въобразява тя, че ще прокарва пътища само защото я мързи да повърви пеша?

Бианка не престана да мисли за Жерар през целия дълъг, уморителен път до дома. Защо се бе омъжила за такъв див и необразован човек като Клейтън? С човек като Жерар би могла да бъде щастлива… Опита се да произнесе няколко пъти името му на глас — просто се топеше като сметана в устата й. Да, по-друго би било да живее с него. Той никога не би й се подигравал, никога не би се държал грубо с нея.

Още с влизането вкъщи приповдигнатото й настроение се изпари. Къщата беше невероятно запусната. Не бе чистена основно година и повече. Всичко бе в паяжини. По масите имаше нахвърляни книга, вази с изсъхнали цветя, дрехи дори. Подовете бяха потъмнели и захабени. При всяка стъпка от килимите се вдигаше прах.

Бианка се бе опитала да си назначи щаб от прислужници, но Клейтън винаги разваляше постигнатото. За всяко нещо взимаше страната на прислугата и подкопаваше авторитета й. След някой и друг месец Бианка се отказа да се разправя повече, да назначава и обучава нови прислужници — Клейтън пак щеше да я подиграе, че не може да кара хората да търпят отвратителните й превземки. Бианка му бе изкрещяла, че той нищо не разбира от управляването на един дом, но както винаги Клейтън се направи, че изобщо не я чува.

— О, моята скъпа съпруга! — посрещна я Клейтън. Стоеше облегнат на перилата на стълбата точно пред вратата на трапезарията. Почти не личеше, че някога ризата му е била бяла — беше толкова мръсна и окъсана. Разкопчана до кръста, небрежно напъхана в панталона му. По високите му ботуши се беше напластила и засъхнала кал. В ръката си държеше — както винаги — неизменната чаша бърбън. От месеци не го бе виждала без чаша в ръката.

— Така и предполагах, че камбаната за обяд ще те накара да се довлечеш — каза Клей и потърка небръснатата си буза.

— Отвращаваш ме! — каза тя презрително и влезе в трапезарията Масата беше сервирана. Маги бе една от малкото прислужници, които останаха при Клей. Бианка седна, разгърна салфетката на скута си и заоглежда различните супници и плата.

— Какъв апетит! — заяде се Клей откъм вратата. — Ако погледнеш някой мъж с такъв поглед, би станал завинаги твой. Но тебе мъжете не те интересуват, нали? Ти се интересуваш само от себе си и от манджите.

Бианка се поколеба, преди да си сложи трети път меласа в чини ята си.

— Ти изобщо не ме познаваш. Може би ще та бъде интересно да узнаеш, че има мъже, които ме намират твърде привлекателна.

Клейтън изпръхтя и отпи яка глътка от своя бърбън.

— Не ми се вярва да се намери такъв глупак! Боя се, че аз съм единственият, който си бе въобразил такова нещо.

Бианка продължаваше да дъвче съсредоточено.

— Ти чу ли, че твоята прехвалена Никол е спала с Айзък Саймънс? — Тя се усмихна на внезапната промяна в изражението на Клейтън. — Тя винаги си е била курва! Продължаваше да се среща с теб, след като ти вече живееше с мене. Такива жени като нея без мъж не могат, все едно какъв е, само мъж да е. Бас държа, че е спала и с Ейб. Излиза, че аз съм им била нещо като сводница, като ги пратих двамката на онзи остров…

— Не ти вярвам! — каза Клей с едва доловим глас. — Айзък е още момче.

— А ти какъв беше на шестнадесет години? Всъщност, след като вече не е омъжена за тебе, нека си прави каквото й е угодно, да се влачи с когото намери за добре. Обзалагам се, че ти си я научил на някои от твоите креватни трикове и сега тя упражнява невинния Айзък.

— Дръж си устата! — Клейтън запрати чашата към главата й. Но или бе твърде пиян, или тя успя да се наведе много бързо, във всеки случай чашата не попадна в целта.

Той излезе тичешком от къщата, мина край кабинета си и се запъти към конюшните. Напоследък рядко влизаше в кабинета. Отнесе под мишница шише бърбън и тръгна надолу към реката.

Седна до самата вода и облегна гръб на близкото дърво. Беше доволен, че оттук не се вижда нито мелницата, нито къщата. Достатъчно му беше да гледа сочните зелени растения по нивите й. Питаше се дали тя мисли понякога за него, ако изобщо го помни… Сега Никол живее с онзи дребен французин, по когото са пощръклели повечето жени във Вирджиния, нали Маги му разказа… За Айзък не искаше да мисли. Не е възможно! Бианка има извратени представи.