Никол

На никой не му и хрумна дори, че близнаците би трябвало да се върнат при Клей. Никол гледаше на това като на оказано доверие Веднъж седмично Айзък пресичаше е лодката реката и отвеждаше децата да гостуват на чичо си.

— Лоша работа — каза Айзък, като се върна веднъж от такова посещение.

Никол изобщо не попита какво иска да каже. Въпреки многото работа, Клей не излизаше от мислите й.

— Много лошо. Изобщо не бях чувал, че пие.

Никол извърна лице. Би трябвало да се радва, че Клей е толкова нещастен, той си го заслужаваше. Но странно защо не се радваше! Тя остави Айзък без отговор и отиде в зеленчуковата градина. Като поработи няколко часа с мотиката, ще забрави и Клей, и пиенето му.

Един час по-късно Никол се облегна на едно дърво и обърса с лакът потта от лицето си.

— Вижте, нося ви нещо — каза Жерар и й подаде чаша ледена лимонада.

Тя кимна с благодарност и изпи чашата на един дъх. Жерар изчисти няколко тревички от ръкавите на памучната й рокля.

— Не бива да стоите толкова много на слънце. Ще си съсипете хубавия тен. — Той прокара ръка по рамото й.

Никол бе твърде уморена, за да се дръпне. Останаха така в дълбоката сянка, никой не можеше да ги види нито от къщата, нито от мелницата.

— Радвам се, че сме насаме — каза той и се попремести по-близо до нея. — Странно е, че живеем под един и същи покрив, но рядко имаме възможност да останем сами и да си поговорим, несмущавани от никого.

Никол не искаше да го нарани, но нямаше и намерение да го окуражава. Тя отстъпи крачка от него.

— Винаги можете да разговаряте е мене. Предполагам, знаете това.

Той пак се приближи към нея и започна да гали бавно ръката и рамото й.

— Вие единствена ме разбирате… — Говореше на френски, лицето му идваше все по-близо и по-близо. — Ние с вас сме от една и съща страна, принадлежим към един и същи народ. Никой освен нас двамата не знае какъв ужас цари във Франция. Това ни свързва един с друг.

— Аз се смятам за американка — отвърна тя на английски.

— Как можете?! Вие сте французойка, аз съм французин. И двамата сме от семейството Куртален. Ние трябва да се погрижим това велико семейство да не изчезне от лицето на земята.

Никол отмести нервно рамото си и го изглежда гневно:

— Какво искате да ми кажете? Забравяте ли майка ми? Вие сте неин съпруг и въпреки това се осмелявате да ми правите предложения, като че съм слугиня!

— Как мога да забравя Адел, след като виковете й едва не са ме подлудили и мене?! Допускате ли, че има и един единствен момент, в който да не съзнавам, че съм обвързан с нея? Но какво може да ми даде тя? Може ли да ми роди деца? Аз съм мъж, здрав мъж и би трябвало да имам деца. — Жерар я хвана и я дръпна към себе си. — Вие сте единствената, което може да го стори. В тази варварска страна вие сте единствената, която е достойна да бъде майка на децата ми! Вие сте една Куртален! В жилите на нашите деца ще тече кралска кръв.

Нужна й беше цяла секунда, докато проумее какво и казва. Никол усети как стомахът й се сви — разбра какво иска той. Не може да намери думи за отговор. Можа само да зашлеви с все сила лицето му.

Жерар я пусна моментално и се хвана за бузата.

— Ще ми платите за това! — прошепна той. — Ще съжалявате, че сте се отнесла с мен като е някой от тези мръсни американци. Ще ви покажа кой съм аз!

Никол се обърна и се върна в градината. Ето че Джени бе преценила правилно този човек. Никол се зарече да избягва този дребен французин колкото е възможно повече.

След две седмици Уес донесе новината, че Клей се е оженил за Бианка. Никол се опита да не покаже колко я потресе тази новина.

— Опитах се да го разубедя — докладва Уес. — Но го знаеш колко е упорит. Никога не е преставал да те обича. Когато научи, че бракът ви е разтрогнат, четири дена бе непрекъснато пиян. Един от хората му го е намерил мъртво пиян до езерото при южните пасбища.

— Надявам се, че поне на сватбата си е бил трезвен — каза Никол хладно.

— Каза, че го правел заради детето. Да върви по дяволите дано! Не мога да проумея как е легнал с тази крава!

Никол понечи да му обърне гръб, но той я хвана за лакътя.

— Съжалявам, че ти го казах. Не исках да те нараня.

— Как би могъл да ме нараниш? Мистър Армстронг не означава нищо за мене.

Уес дълго гледа мълчаливо след нея. Идеше му да удуши Клей заради онова, което бе причинил на тази хубава млада жена.

Ейръндел хол бе потънал в мръсотия. Не бе чистено от месеци. Бианка си седеше доволна в трапезарията и си хапваше от яйчния крем и пресните бисквити. Огромният й корем бе опрян чак на масата — като че ли щеше да роди всеки момент.

Клей влезе в къщата и остана за малко на вратата на трапезарията. Дрехите му бяха мръсни, ризата — изпокъсана. Под очите му тъмнееха кръгове, а косата му беше толкова мокра от пот, че се бе слепила на главата му.

— Каква приятна гледка ме посреща в този дом — каза той високо — Жена ми. Бъдещата майка на моето дете.

Бианка не го удостои с поглед, а продължи най-спокойно да си гребе с лъжичката от чудесния крем.

— Ядеш за двама, скъпа, така ли?