Никол

— Не искам при дамата, която крещи! — каза Алекс, хвана Манди за ръка и я придърпа до себе си в ъгъла.

— Сега вече край! — погледна го строго Никол. — И да не съм чула възражения! Ние с Джени не сме отворили хотел за безделници! Жерар, искам да ми помогнете да спечеля малко пари, за да купя земя. Мама ще се заеме с децата, тя може да ги обучава. Отсега нататък ние сме едно семейство, а не гостуващи аристократи с две слугини! — Тя се извърна и тръгна решително нагоре по стъпалата.

Джени се ухили, вдигнала глава към нея.

— Не знам какво й става, но на мен по ми харесва такава.

— Ако тя си въобразява, че аз… — започна Жерар…

Джени размаха горещия лепкав черпак пред носа му.

— Или се захващайте за работа, или ще ви изпратим обратно във Франция. И там вече си избирайте, дали иде се оставите да ви отрежат главата, или ще се върнете да кърпите обувки при баща си. Разбрахте ли?

— Не можете да се отнасяте така с мене.

— И мога, и искам! И ако сегинка не се качите бързичко горе, както ви нареди Никол, мога да се забравя и да ви фрасна най-сетне по гадничкото ви личице!

Жерар отвори уста да протестира, но изведнъж видя юмрука на Джени до лицето си. Беше едра, яка жена. Той отстъпи крачка назад и изпръхтя:

— Още не сме приключили с вас!

Сипейки някакви френски ругатни, той последва Никол нагоре по стълбата.

Джени се обърна към близнаците, изгледа ги заплашително, плесна силно с ръце и ги накара да вървят горе, като че пъдеше пилци.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Уесли бе този, който закара с лодката си Никол нагоре по реката да търсят адреса, който им бе оставил доктор Доналдсън, след това я върна обратно. Не каза нито дума, когато Никол заяви, че е решила да поиска анулиране на брака си с Клей. Фактически никой не се опита да каже нещо и Никол имаше чувството, че всички са били на мнение, че това решение е било неизбежно. Тя е била последната, която все още е имала вяра на Клей.

Изненадващо бе колко малко време е необходимо, за да се сложи край на един брак. Никол бе доста обезпокоена. Толкова хора я бяха виждали заедно с Клей, бракът им беше консумиран, кой знае какви трудности щяха да възникнат… Но и бе казано, че тъй като бракът е сключен по принуда, той може да бъде разтрогнат дори и ако от този брак са се родили деца.

Съдията познаваше Клейтън и Уесли от деца. Бе се запознал и с Никол на забавата у Хорас. Не му беше никак приятно да разтрогне този брак и да обяви, че никога не е съществувал, но не можеше да възрази срещу твърденията на доктора. Освен това бе подочул и някои приказки, че сега Клейтън живеел с друга жена. Дори са науми да посети някой ден Клей и да му каже какво мисли за аморалното му поведение…

Съдията погледна хубавата малка французойка със състрадание. Не заслужава това момиче Клей да се държи така с него. Бракът бе обявен за недействителен.

— Никол — обърна се Уес към нея, когато излязоха от дома на съдията. — Да не ти е лошо?

— Нищо ми няма — каза кратко тя. — Защо трябва да ми е лошо? Слушай, Уес, какво би направил, когато искаш да купиш земя? Къде се ходи най-напред?

— Ами при собственика, предполагам. Защо питаш?

— Познаваш ли някой си мистър Ървин Роджърс?

— Естествено! Живее на около миля по-надолу, по същата тази улица.

— Можеш ли да ме заведеш дотам и да ме представиш?

— Никол, какво си наумила пак?

— Искам да купя земята до мелницата. Решила съм още тази пролет да насея ечемик.

— Ечемик? Ами Клей може да ти… — Той рязко млъкна, като срещна очите й.

— Не съм свързана повече с Клейтън Армстронг и нямам нищо общо с него. Ще си изградя свой собствен живот.

Тя направи няколко крачки надолу по улицата, но Уесли я настигна и я хвана за рамото.

— Не мога да повярвам, че между теб и Клей е свършено.

— Мисля, че между нас отдавна беше свършено. Само че аз бях сляпа и не го виждах — Никол говореше съвършено спокойно.

— Никол! — Уес се взираше в нея. На слънцето очите й изглеждаха светлокафяви. Той гледаше устните й, тази нейна плътна горна устна, която можеше да подлуди човек! — Защо не се омъжиш за мене? Ти изобщо не си идвала още в къщата ми. Ще видиш, огромна е. Могат да се настанят всичките ти сегашни питомци и пак да не ги срещаш по цял ден, ако желаеш. Травис и аз имаме повече пари, отколкото можем да изхарчим, няма да се налага и пръста си да помръднеш…

Тя го изгледа сепнато и след това се усмихна.

— О, Уесли, ти си чудесен! Ти изобщо не искаш да се жениш за мене, не е ли така?

— Напротив, искам! Ще бъдеш невероятна съпруга. Ще въртиш на пръста си цялата плантация. Знаеш колко те обичат хората.

— Престани! Моля те! Като ми говориш така, се чувствам страшно остаряла. — Тя се надигна на пръсти и го целуна по ъгълчето на устните. — Благодаря ти за предложението, но нямам желание да се хвърля веднага в нов брак. — Тя го изгледа с премрежени очи: — И внимавай! Само ако дръзнеш да изглеждаш облекчен от моя отказ, вече никога няма да ти проговоря!

Той взе ръката й, целуна я и преплете пръсти с нейните.

— По-вероятно е да се разплача. Облекчен в никакъв случай не мога да изглеждам.

Никол се засмя и изтегли ръката си от неговата.