Никол

Тя облече роклята си, след това обу вълнените си чорапи — разви ги бавно и грижливо нагоре по крака си, най-напред единия, след това другия.

— Никол! — Клей я хвана за раменете и я обърна към себе си.

Дъхът му секна от вида на лицето й. Кафявите очи, които винаги го гледаха с толкова топлота и любов, сега бяха студени и пронизващи.

— Не вярвам, че ще ти стане приятно, ако ти отговоря.

Той я притегли към себе си, но тялото й бе като сковано.

— Моля те! Говори ми! Нека да обсъдим това съвсем открито. Нека да си говорим за нашите планове!

— Планове? — Тя го изгледа горчиво. — Ти възнамеряваш да тръгнеш и да оставиш едно невинно създание на грижите на Бианка? Смяташ ли, че тази жена може да бъде добра майка?

— За бога! Какво ме интересуват майчинските й способности? Ти си единствената, която искам. Ти и само ти!

Никол вдигна ръце и го отблъсна от себе си.

— Не чух да споменаваш, че детето сигурно не е от теб.

Той я гледаше, без да мигне. Очакваше този въпрос и бе решил да бъде честен.

— Бях пиян. В онази една-единствена нощ… Тя се е вмъкнала в леглото ми.

— От мене се очаква ди ти простя, щом си го извършил под въздействието на алкохолните пари. Няма защо да си спомняме как действа алкохолът на самата мене. Нали и аз бях пияна, когато спах с тебе първия път.

— Никол! — Той протегна ръце към нея.

— Не ме докосвай! — Тя отскочи назад. — Никога повече не ме докосвай!

Той я сграбчи грубо за рамото.

— Ти си моя жена и имам право да те докосвам!

Тя вдигна ръка и го удари с всичка сила през лицето.

— Твоя жена! Как дръзваш да ми кажеш такова нещо? Била ли съм някога за тебе нещо друго освен една курва?! Използваше ме, когато искаш да задоволиш плътските си желания. Не ти ли стига Бианка за тази цел? Или си от мъжете, които имат нужда от няколко жени?

Пръстите й се бяха отпечатали на бузата му.

— Знаеш, че не е така. Знаеш, че винаги съм бил честен към тебе.

— Зная го, така ли? Какво всъщност зная аз за тебе?! Познавам тялото ти. Зная, че имаш страшна власт над мене, и духовна, и физическа. Зная, че можеш да поискаш от мене всичко, каквото пожелаеш, че можеш да ме накараш да повярвам на твоите невероятни измислици…

— Чуй ме! Повярвай ми! Обичам те. Ще заминем заедно.

Тя отметна глава назад и се разсмя.

— Не, ти си този, който не ме познава! Признавам, че не демонстрирам кой знае каква гордост, когато съм с тебе. Всъщност, правила ли съм нещо друго щом те зърна, освен да лягам по гръб или да седя разкрачена отгоре ти?! Подчинявах ти се, без да задавам въпроси…

— Млъкни, моля те! Не мога да те позная…

— Не можеш ли? Да, коя е истинската Никол всъщност? Всички са решили, че Никол е самата майка-кърмилница, дето ги храни, дето се грижи за всичко, дето винаги е готова да се нагърби с проблемите им… „Никол ли? Ами че тя не желае нищо за себе си…“ Не е така, Клейтън! Никол Куртален вече не е дете, а жена, с всичките й страсти и желания. Бианка е много по-умна! Тя не седи вкъщи и не чака само да й свирнат за някоя среща в храстите. Тя знае, че не това е начинът да получиш онова, което желаеш.

— Никол, моля те, успокой се! Говориш неща, които не мислиш’

— Не — поклати тя глава усмихната. — Напротив, смятам, че за първи път говоря именно онова, което мисля. Толкова месеци съм в Америка и какво правих през всичкото това време? Чаках! Чаках да кажеш, че ме обичаш. След това чаках да се определиш между мен и Бианка. Сега чак виждам колко безмерно глупава съм била, овчедушна и наивна! Доверих ти се като дете.

Никол се обърна към огъня, който догаряше. Засмя се хрипкаво.

— Ти знаеш ли, че Ейб разкъса дрехите ми и ме завърза за една кука в стената? През цялото това време аз бях достатъчно глупава да си мисля, че той ще ме омърси и няма да бъда достойна за тебе! Можеш ли да си представиш? Ти се въргаляш в леглото с Бианка, докато аз, глупава гъска, се тревожа, че няма да бъда вече чиста за тебе!

— Млъкни! Слушах те достатъчно! Мисля, че прекали!

— О, Клейтън Армстронг е решил, че не желае да слуша повече Той иска всичко, но сам определя кога е получил достатъчно. Кое е достатъчно, пищната Бианка или кльощавата малка Никол?

— Казах ти да престанеш! Сега ме изслушай! Казах ти вече, че за мен това не променя нищо. Ще заминем, както сме го решили. Няма никаква разлика.

Никол го гледаше със святкащи очи.

— Но за мен има разлика! Да не мислиш, че мога да преживея живота си с човек, който може така лесно да захвърли собственото си дете? Какво ще стане, ако идем на Запад и аз родя? Ами ако срещнеш там някое сладко младо същество и се влюбиш, и нашето ли дете ще зарежеш?

Думите й бяха зли и безпощадни.

— Как можеш да помислиш такова нещо?!

— А защо да не мога? Какво си направил, за да ме убедиш в противното? Бях истинска глупачка да се влюбя в тебе, кой знае по какви причини, може би заради широките ти плещи или един господ знае заради какви други маловажни неща! Ти отлично се възползва от моите невръстни пориви. Всъщност, защо да не се възползваш? След като си мъж…

— Така ли смяташ, наистина?