Нифрон се въздига

— Това обяснява много, което не знаех за баща си — най-сетне рече Ейдриън. — Сетне трябва да е отишъл в Хинтиндар и да си е променил името. Значи родът на Новрон е изчезнал?

Свещеникът не каза нищо. Седеше напълно неподвижен, само устните му потрепваха.

— Вината беше моя. Семето на Марибор изчезна. Дървото, тъй грижовно напоявано през вековете, се сгърчи и умря. Изцяло по моя вина. Трябваше да намеря по-добро място или да бъда по-предпазлив.

Той вдигна глава. Светлината на фенера се отрази в сълзите му.

— На следващия ден дойдоха още серети и изравниха странноприемницата със земята. Аз поисках тази църква да бъде построена. Епископите така и не разбраха, че го правех като завет — паметник. Те смятаха, че почитам убитите серети. И останах тук, над гробовете им. Ала сега пазя не надежда, а спомен, мечта, която заради мен не ще се сбъдне.

* * *

По обед камбаната призова жителите на Централния площад. На връщане от църквата Ариста, Ройс и Ейдриън минаха оттам, едва успявайки да видят нещо от насъбралата се тълпа. Дузина люде бяха заключени в дъски за наказания. Всички стояха приведени, със заключени китки и глави, коленичили в калта. Над всеки от тях имаше табела, на която набързо бе написано Конспиратор. Червенокосият Емъри бе увиснал на един стълб, вързан за китките. Голото му до кръста тяло бе покрито с множество белези. Лявото му око беше отекло и почти затворено, а долната му устна бе сцепена и покафеняла от кръв. До него висеше възрастната жена от „Смеещият се гном“, споменала за опожаряването на Килнар от империалистите. И над двамата имаше знаци с надпис ПРЕДАТЕЛ. Край затворниците бяха нахвърляни дъски, по които важно крачеше шерифът на Ратибор. В ръцете си държеше къс камшик с няколко възлести жилки и го размахваше заплашително. Целият гарнизон бе вдигнат на крак, за да обуздава разгневената тълпа. По покривите имаше арбалетчици, а войници с щитове и оголени мечове заплашваха всеки, приближил се прекалено близо.

Много от лицата в стегалките бяха познати на Ариста от миналата нощ. Бе шокирана да открие сред заговорниците и хлипащи майки, заключени до съпрузите си. Децата им сред тълпата се протягаха към тях. Най-много я отвращаваше отношението към жената от Килнар. Единственото нейно престъпление бе казването на истината. А сега щеше да бъде нашибана с камшик пред очите на целия град. Гледката бе ужасяваща и заради това, че ако не бе намесата на Кварц, сега Ариста също щеше да виси по идентичен начин.

Облечен в съдийска роба мъж и писар се приближаваха към наказаните. Когато стигнаха центъра на площада, писарят подаде пергамент на съдията. Шерифът изкрещя за тишина. Магистратът вдигна свитъка и зачете.

— Заради заговорничене против Нейно Имперско Високопреосвещенство Модина Новронска и цялото човечество; за клевета срещу Негово превъзходителство вицекраля и заради подбуждане на масите срещу висшата класа, обявява се за достойно тези престъпници моментално да бъдат наказани. Виновните в конспираторска дейност ще понесат двадесет камшика и ще останат заключени цял ден, освободени едва по залез-слънце. Виновните в измяна ще получат сто камшика; ако останат живи, ще бъдат оставени да висят, докато умрат от глад и жажда. Всеки, опитал се да им окаже съдействие, ще бъде сметнат за виновен в сходно нарушение и ще получи същото наказание.

Той нави пергамента.

— Шериф Вигън, започнете.

Сетне мушна свитъка в ръцете на писаря и пое обратно по пътя, откъдето бе дошъл. След кимване от страна на шерифа, войник се приближи към първата дъска и разкъса роклята на младата майка. Някъде из тълпата изпищя дете. Шерифът замахна, без да обръща внимание на молбите й за милост. Жилите се впиваха в гърба й, тя се мяташе и виеше. Писарят чинно отбелязваше нанесените удари. Когато бройката бе изпълнена, гърбът на жената беше подгизнал от кръв. Шерифът реши да си даде почивка и връчи бича на един войник, който се зае да обработва гърба на съпруга на току-що битата, докато шерифът лениво си пийваше.

Сред утихналата и без това тълпа настана пълна тишина, когато дойде ред на жената от Килнар. Тя запищя още при приближаването им. Шерифът и заместниците му се редуваха, тъй като жегата правеше работата им доста изтощителна. Замахванията показваха натрупалата се в ръцете им умора. Ударите се сипеха по раменете, гърба и понякога дори бедрата. След първите тридесет удара тя спря да крещи и само простенваше. По времето, когато писарят отброи шестдесет, тя висеше безжизнено. Приближи се лекар, вдигна главата й за косите и я обяви за мъртва. Писарят отбеляза. Не премахнаха тялото.

Дойде ред на Емъри. Младежът не бе обезкуражен от гледката на предишните наказани; държа се най-храбро от всички. Стоеше горд като войник, когато шерифът се приближи към него с камшик в ръка.