Нифрон се въздига

Усетил нещо на бузата си, Ройс обърса мокротата. Изправи се, изненадан, че дъхът му е тъй сепнат. Последва дъсчения тротоар към бакалницата. Продавачката му се усмихна.

— Ужасна жега днес, нали, сър?

Крадецът не й обърна внимание. Избра най-голямата, най-зряла ябълка, която можа да намери.

— Пет медни, сър.

Безмълвно плати на жената, сетне извади златен тенент от кесията си и го мушна в плода. Закрачи по друг път, минаващ край колата, под която лежеше момчето, и докато крачеше край нея, ябълката се изхлузи от пръстите му и цопна в калта. Ройс прокле кьопавостта си и продължи по улицата.

* * *

Едва преполовил утрото, денят стана непоносимо горещ. Ариста бе облечена в сбирщина от момчурлешки одеяния, предоставени от Диаманта. Безформена шапка криеше по-голямата част от косите й. Овехтяла туника — поне няколко размера по-голяма — и раздрани панталони допълваха вида й на безпризорно хлапе. Това гарантираше почти пълна незабележимост в Ратибор. Ейдриън предположи, че е по-удобно от тежката рокля и наметката.

Тримата пристигнаха на кръстопътя на улиците Легендарна и Знайна. Имаше кратко обсъждане дали да оставят Ариста в плъшето свърталище, но след Хинтиндар, Ейдриън не искаше да я изпуска от очи.

Пресичането на двете улици пораждаше един от многото остри ъгли, тъй често срещани из града. Тук имаше тумбеста църква. Изработена от камък, тя се отличаваше от околните постройки — повече прилична на крепост, отколкото като място за богослужения.

— Защо пък точно нифронска църква? — попита Ейдриън, докато приближаваха входа. — Може би не сме разтълкували правилно писмото. Дори и не знам какво търсим.

Ройс сръчка партньора си и посочи към ъгловия камък. В него бяха издълбани думите:

ОСНОВАНА 2992

— Преди да се родиш, в деветдесет и втора — прошепна той. — Надали е съвпадение.

— Църквите отбелязват ражданията, браковете и умиранията в принадлежащите им околии — изтъкна Ариста. — Ако е имало битка, би трябвало да е записано.

Дърпайки масивните дъбови врати, Ейдриън установи, че са заключени. Почука; след като не последва отговор, потропа отново. Удари с юмрук и точно когато Ройс започваше да се оглежда за друг начин да влязат, вратата се открехна.

— Съжалявам, но служба ще има едва утре — обясни възрастен свещеник. Бе облечен в обичайната роба, оплешивяващ, със сбръчкано лице. През малкия процеп, който бе открехнал, не се виждаха повече подробности.

— Няма проблем. Не съм тук за литургия — отвърна Ейдриън. — Надявах се да погледна църковните записи.

— Записи?

Ейдриън хвърли поглед към Ариста.

— Чух, че църквите отбелязват раждането и смъртта на хората.

— О, да, но за какво ви е това?

— Опитвам се да узная какво е станало с даден човек — свещеникът изглеждаше скептично настроен. — Баща ми — додаде Ейдриън.

По лицето на духовника проблесна разбиране и той ги покани да влязат.

Както и бе очаквал Ейдриън, беше потискащо мрачно. Свещи горяха от двете страни на олтара и из залата, повече да изтъкнат мрака, отколкото да хвърлят светлина.

— Поддържаме отлични архиви — отбеляза свещеникът, затваряйки вратата след тях. — Впрочем аз съм монсеньор Бартоломю. Отговарям за църквата в отсъствие на епископ Талбърт. А ти си?

— Ейдриън Блекуотър — боецът посочи към Ройс и Ариста. — А това са мои приятели.

— Разбирам. Бихте ли ме последвали…

Ейдриън не бе прекарвал много време по църкви. Мракът, разкошът и вторачените очи на скулптурите го смущаваха. Чувстваше се у дома в гората или насред полето, ала вътрешността на църквата винаги го караше да се чувства неспокоен. Тази имаше сводест таван, отпуснал се върху мраморни колони, петолистни барелефи, характерни за нифронската църква. Самият олтар представляваше пищно украсен дървен шкаф с три крила и синьо-зелен мраморен връх. Умът му се върна в замъка Есендън, където подобен олтар бе приютил джуджето Магнус, чакащо да ги обвини в убийството на Амрат. Този инцидент бе положил началото на работните отношения с кралската фамилия в Медфорд.

Само че този имаше повече свещи, както и три позлатени тома. Носеше се сладникавата миризма на салифан. Връз олтара стоеше задължителната алабастрова статуя на Новрон. Както винаги, той коленичеше с меч в ръка, а бог Марибор полагаше корона върху косите му, коронясвайки сина си за владетел на света. Всички посетени от Ейдриън църкви имаха такава, отличаваха се само по големина и материал на изработка. Оригиналът се пазеше в Короносната кула в Ерванон.

Вземайки свещ, свещеникът ги поведе по тясно вито стълбище. Слизането им приключи до врата, край която висеше железен ключ. Духовникът го откачи, мушна го в ключалката и завъртя. Ключалката изщрака, вратата изскърца и свещеникът върна ключа на мястото му.

— Май няма особен смисъл? Да държиш ключа там? — изтъкна Ройс.

Свещеникът се вгледа в него безизразно:

— Тежък е, не обичам да го нося.

— Тогава защо заключваш?

— Само така стои затворена. Иначе плъховете гризат пергаментите.