Нифрон се въздига

— Следващата седмица ще станат точно четиридесет и две години — започна той. — Очаквах ги с дни и бях разтревожен. Смятах, че са били разкрити, но не това беше причината. Пътуваха бавно, защото тя беше бременна.

— Кой? — попита Ейдриън.

Монсеньорът объркано вдигна глава.

— Знаеш ли какво представлява амулетът, който носиш?

— Някога е принадлежал на Пазителя на Наследника на Новрон.

— Да — отвърна старецът простичко. — Баща ти бе глава на нашия орден — тайна организация, посветила се да пази наследниците на император Нареион.

— Теорема Трапеза Пи — рече Ройс.

Бартоломю го погледна изненадано.

— Да. Търговци, магазинери, фермери — хора, пазещи поверена тям мечта.

— Но ти си свещеник от църквата на Нифрон.

— Мнозина от нас бяха. Някои дори се опитваха да се присъединят към серетите. Трябваше да знаем какво прави църквата, накъде е насочила очи. Аз бях единственият в Ратибор, който трябваше да посрещне императора и неговия закрилник. Редиците на Теоремата бяха оредели през вековете. Малцина вярваха в нея. Аз бях откърмен с мечтата да видя наследника на Нареион отново да се възкачи на имперския трон. Ала никога не очаквах, че ще се случи. Дори често се съмнявах в съществуването на наследник, съмнявах се дали историите не са просто митове. Теоремата се свързваше с членовете само при нужда. Няколко срещи, след което можеха да минат години без никаква вест. А и самите съобщения бяха само окуражаващи слова, нито дума за наследника. Нямаше планове за въстания, нямаше новини за победи или разгроми.

— Бях само момче, млад дякон, неотдавна пристигнал в Ратибор, отскоро изпратен в църквата в южната част, когато баща ми получи писмо, казващо просто: „Той идва. Пригответе се.“ Не знаех какво да мисля. Трябваше да го прочета неколкократно, преди да разбера какво се има предвид под „той“ и когато осъзнах, бях поразен. Наследникът на Новрон щеше да дойде в Ратибор. Не знаех какво точно трябва да сторя, така че наех стая при Брадфорд и зачаках. Трябваше да намеря по-добро място. Трябваше да…

Той поспря за момент, отпусна глава и въздъхна.

— Какво се случи? — попита Ейдриън със спокоен глас, не искайки да прекъсва историята.

— Пристигнаха късно, около среднощ, защото съпругата му се канеше да ражда и пътуваха бавно. Казваше се Нарон и пътуваше със своя телохранител, Трамус Дан и младият чирак на Дан, чието име не си спомням. Настаних ги и баща ти ме прати да търся акушерка. Намерих младо момиче и я пратих в странноприемницата, а аз тръгнах да купя продукти.

— Връщайки се с пълни ръце, заварих отряд серети да крачат по улицата, претърсвайки наред. Бях ужасѐн. Никога не бях виждал серети в Ратибор. Стигнаха странноприемницата преди мен.

Тя се оказа заключена и те заудряха по вратата. Нямаше отговор. Когато се опитаха да проникнат, баща ти се изправи срещу тях и се разрази битка. Аз гледах от другата страна на улицата. Това бе най-невероятното нещо, което бях съзирал. Баща ти и неговия чирак защитаваха входа гръб до гръб. Покосяваха рицар след рицар, поне десетима лежаха на земята мъртви или ранени. Тогава отвътре се разнесе писък. Някой от серетите трябва да беше открил друг вход.

Чиракът изтича вътре, оставяйки баща ти сам срещу останалите рицари. Трябва да бяха поне дузина. С два меча в ръце, той успяваше да ги задържи. Отблъскваше атаките им цяла вечност, когато Нарон се появи на прага. Беше побеснял, целият подгизнал в кръв. Излезе на улицата. Баща ти се опита да го спре, но Нарон крещеше:

— Те я убиха! — и се хвърли сред рицарите, размахал меча си като луд.

Баща ти се опита да го защити. Серетите наобиколиха наследника и аз видях как мечовете им го покосиха. Баща ти, също наобиколен от рицари, изрева и изтърва мечовете си. Помислих, че са намушкали и него и зачаках да го видя как пада. Ала вместо това той свали дългия меч от гърба си. Последвалото кръвопролитие не можеше да се сравнява с досегашното. Трамус Дан, размахал невероятно дългото острие, насече серетите на парчета. Крака, ръце, глави — експлозии от кръв. Вятърът я довя чак до лицето ми.

Когато и последният серет бе убит, Дан изтича вътре и миг по-късно се появи с насълзени очи. Отиде до Нарон и го прегърна. Признавам, че бях прекалено ужасѐн да се приближа или дори да заговоря. Дан приличаше на самия Уберлин, оплескан с кръв от глава до пети, мечът все още край него, тялото му потрепващо. След време нежно положи Нарон на верандата. Някои от рицарите бяха все още живи, потръпваха и стенеха. Той вдигна меча си и ги посече като дърва, сетне си взе оръжията и се отдалечи.

Бях твърде уплашен, за да го последвам; твърде стреснат, дори да се изправя. Не се осмелих да се приближа. Мина време, дойдоха други и заедно намерихме смелостта да влезем. Намерихме младия мечоносец — чиракът на баща ти — мъртъв в спалнята, заобиколен от неколцина мъртви серети. В леглото лежеше промушена жена, в чиито ръце бе убитото й дете. Оттогава не чух нищо за баща ти.