Нифрон се въздига

— Хайде — рече гърчавелът, стъпил с един крак на планшира, за да не се клати лодката. Гол до кръста здравеняк стоеше в средата на лодката и ги насочи към местата им.

— Кой от вас ще е на кормилото? — попита той.

— Защо не застанеш ти, Етчър? — каза Прайс.

— Не ме бива с лодките — отвърна жилавият младеж с катинарче.

— Аз ще поема руля — обяви Ейдриън.

— Благодарско за което, сър — весело рече лодкарят. — Викат ми Уоли. Няма да ти се налага много-много да го ползваш. Читаво я насочвам и с веслата, ама по течението най-харно е хич да не плякаш. Дръж я само по средата.

Ейдриън кимна:

— Това го мога.

— Естествено, сър.

Ройс помогна на Ариста да се качи на борда. Принцесата седна край Ейдриън върху захабена дъска.

— Кога нареди донасянето на провизиите? — Ройс попита Прайс, който все още бе стъпил върху лодката.

— Преди да се върна в „Лисаната“. Обичам да изпреварвам нещата — скелетът смигна. — Дъстър, сигурно помниш Етчър от последната ни среща при Лангдънския мост. Не му намирай кусури, той сам изяви желание да те отведе безопасно до мелниците, когато никой друг не пожела. Сега тръгвайте.

Прайс отвърза лодката и я тласна.

— Навий въжетата, мистър Етчър — рече Уоли, чакайки да се отдалечат, за да потопи веслата. Греблата проскърцваха тихо при всяко загребване. Лодката се плъзна по течението.

Лодкарят седеше с гръб към носа. Не се изискваха много усилия, тъй като течението ги тласкаше. Уоли използваше греблата, за да коригира посоката им при нужда, като понякога загребваше и с двете едновременно, за да поддържат скорост.

— Мътните ги взели — тихичко изруга той.

— Какво има?

— Загасиха фенера край пристана на Бокант. Ориентирах се по него. Такъв ми бил късметът, всяка нощ го оставят да свети. Използват онуй съоръжение да разтоварват лодки. Някой път баржите закъсняват и този фенер им служи за ориентир. Няма как да знаят кога ще пристигне лодка, тъй че го оставят да блещука и… а, пак светна. Изгаснал е сигурно.

— Тихо там — прошепна откъм носа Етчър. — Това не ти е разходка. Плащат ти да гребеш, не да се правиш на екскурзовод.

Ройс се взря в мрака:

— Обичайно ли е нощем да плуват лодчици по реката?

— Не, само контрабанда — отвърна сдържано Уоли и Ариста се зачуди, дали не говори от собствен опит.

— Ако не си държите устите, някой ще ни забележи — изръмжа Етчър.

— Късно — отвърна Ройс.

— Какво?

— Зад нас има поне още една лодка.

Ариста се обърна, но не можа да види нищо, освен оставената от луната бразда.

— Читави очи имаш — рече Уоли.

— Ти си този, който ги видя — каза Ройс. — Светлината не е изгаснала. Другата лодка я е засенчила при преминаването си.

— Колцина са? — поинтересува се Ейдриън.

— Шестима, и то с много по-лека лодка.

— Ще ни настигнат, нали? — попита Ариста. Ейдриън кимна:

— С лодки като тяхната има надпревари по Галевир и тук по Бернум. Никой не се състезава с черупки като нашата.

Все пак Уоли загреба по-бързо. Това, в комбинация с течението, ускори скоростта им и вятърът ги зашиба в лицата.

— Наближаваме моста Лангдън — обяви Етчър.

Ариста го видя да се издига над тях. Масивни колони от каменни блокове оформяха поддържащите моста арки високо над главите им. Едва различи извитите глави на декоративните лебеди-лампиони, откроили се връз звездното небе.

— На моста има хора — каза Ройс. — Прайс не се шегуваше за арбалетите.

Уоли погледна през рамо, сетне се вгледа любопитно в крадеца.

— Ти какво си, полубухал?

— Спри да гребеш и трай! — нареди Етчър. Уоли послушно извади греблата.

Заплуваха тихо, тласкани от течението. Осветени от лебедите, мъжете на моста скоро станаха видими дори и за Ариста. Сред тъмните води бе трудно, ала не невъзможно да се съзре лодката. Последната започна да се извива. Кимване от страна на Уоли накара Ейдриън да компенсира с кормилото и съдът отново заплува успоредно на течението.

В нощта избухна ярка светлина. Ослепително оранжево-жълто сияние обля моста някъде откъм левия бряг. Гореше склад. Сградата пламтеше, хвърляйки искрици към небосвода като циклон от светулки. По моста се разтичаха фигури, викове раздраха нощта.

— Греби! — заповяда Етчър. Уоли се зае.

Ариста се възползва от възможността да хвърли поглед назад и също видя преследващата ги лодка. Бе дълга петнадесет фута, широка едва четири. В нея имаше шестима мъже, четирима от които седяха по двойки, с весла в ръце. Един стоеше в края на кормилото, а на носа друг държеше кука.

— Струва ми се, че се канят да ни вземат на абордаж — прошепна принцесата.

— Не — отвърна Ройс. — Изчакват.

— Какво?

— Не съм сигурен, ала и не възнамерявам да узная. Отдалечи ни колкото се можеш повече, Уоли.

— Мръдни се, друже. Дай да ти помогна — каза Ейдриън на гребеца, сядайки до него. — Ариста, поемете кормилото.

Принцесата зае мястото на Ейдриън и сграбчи руля. Нямаше си представа какво да прави и реши да го държи центриран. Ейдриън запретна ръкави и като опря крака, взе едно от веслата. Ройс свали ботушите и наметалото си, оставяйки ги на дъното на лодката.

— Не прави глупости — каза му Етчър. — Все още ни предстои още един мост.