Нифрон се въздига

Ариста никога не бе опитвала това под напрежение. Затваряйки очи, се помъчи да си припомни техниките за съсредоточаване, които й бе показал Есрахаддон. Задиша дълбоко, прочисти съзнанието си и се опита да се успокои. Съсредоточи се върху заобикалящите я звуци — плискащата се река, лъхащият измежду дърветата ветрец, звуковете на жабите и щурците. Сетне бавно заглуши всеки от тях, един по един. Отваряйки очи, погледна към войниците. Виждаше ги подробно: тридневната четина по лицата им, смачканите табарди, дори ръждясалите брънки в ризниците им. Очите им издаваха нервността им и на Ариста се стори, че дори долавя миризма. Дишайки ритмично, тя се съсредоточи върху носовете им. Започна да си напява, сетне да мърмори. Гласът й бавно се усили като песен.

— Казах никакви… — войникът внезапно спря, сбръчвайки нос. Очите му започнаха да се насълзяват, раздразнено тръсна глава. — Никакви…

Още веднъж бе принуден да спре, поемайки рязко въздух. Зад него другарят му имаше подобни проблеми. Едновременно с усилването на гласа на Ариста, нарастваше и борбата им. Повдигайки ръка, тя задвижи пръсти, сякаш пишеше във въздуха.

— Казах…

Принцесата направи рязко движение с ръка и двамата кихнаха едновременно.

Моментално Ейдриън се хвърли напред и с ритник строши капачката на близкия войник. Дръпна крещящия стражник пред себе си едновременно с изстрела на другия. Болтът се заби в гръдта на войника. Силата на удара накара Ейдриън да отстъпи назад. Пусна живия си щит, взе арбалета му и простреля в гръб обръщащия се да избяга.

Ейдриън хвърли празния арбалет на земята:

— Да вървим!

Тъкмо скачаха обратно в лодката си, когато видяха тази на преследвачите да се приближава.

Тя изплува от мрака. Дългата остроноса снага вече не пореше уверено водите. Вместо това се носеше безцелно, оставила се на капризите на течението. При последващото скъсяване на разстоянието се изясни и причината за това. Дългата лодка бе празна. Дори и веслата ги нямаше.

От водата изплува тъмна фигура.

— Защо сте спрели? — смъмри ги Ройс, отмахвайки мокрите кичури от лицето си. — Щях да ви настигна.

Съзирането на телата му осигури изисквания отговор.

Ейдриън тласна лодката във водата и скочи вътре в последния възможен миг. Над главите си чуха гласове. Доразрязаха мрежата и се понесоха отново свободни. Течението, в комбинация със здраво залегналите над греблата Уоли и Ейдриън, бързо ги отнесе далеч от Колнора.

Глава 8 Хинтидар

Ариста се събуди объркана. Сънуваше, че се намира в каретата си, седнала между Саули и Есрахаддон. Само дето магьосникът имаше ръце, а Салдур беше облечен в епископските си роби. Опитваха се да налеят бренди и спореха разгорещено за нещо, ала не помнеше за какво.

Ярката светлина нарани очите й, гърбът я болеше — беше спала върху нещо твърдо. Премигна, присви очи и се огледа. Бавно си припомни къде е — все още плуваше по река Бернум. Левият й крак беше изтръпнал, раздвижването му предизвика бодлива болка. Утринното слънце сияеше бодро. Нямаше и следа от варовиковите скали, наместо това реката се виеше край обработваеми земи, нежно поклащащи се в тон с вятъра. Полетата бяха обсипани с нещо, приличащо на пшеница, макар че можеше да бъде и ечемик. Тук реката бе по-широка и се движеше по-бавно. Течение почти нямаше, така че на Уоли отново се налагаше да гребе.

— Добро утро, милейди — поздрави той.

Стоящият на кормилото Ейдриън също я приветства.

— Задрямала съм — рече тя, изправяйки се и оправяйки роклята си. — Друг успя ли да поспи?

— Аз ще спя надоле по реката — отвърна Уоли, гребейки. — След като ви закарам, отправям се към Евлин, дремвам, хапвам и гледам да кача пътници за обратно. Няма смисъл да бъхтам за нищо срещу течението.

Ариста погледна към Ейдриън.

— Малко — отвърна той. — Редувахме се с Ройс.

Сплъстената коса се виеше пред лицето й. Някъде след Шеридън бе изгубила синята си сатенена панделка. Оттогава й се налагаше да се оправя с парче сурова кожа, предоставено й от Ейдриън. Сега дори и това липсваше. Зарови пръсти в косата си и го откри заплетено. Мъчейки се да го освободи, каза:

— Трябваше да ме събудите. Щях да поема една смяна край кормилото.

— Възнамерявахме, но тогава захъркахте.

— Не хъркам!

— Напротив — отвърна Ейдриън, дъвчейки.

Принцесата се огледа. Всички, включително и Етчър, кимнаха. Тя се изчерви.

Боецът се изкикоти:

— Не се притеснявайте. Никой няма да ви държи отговорна какво вършите в съня си.

— И все пак — отвърна тя, — не подобава на една дама.

— О, ако се притеснявате за това, недейте — уведоми я Ейдриън с дяволита усмивка. — Още в Шеридън установихме, че въобще не сте префърцунена.

А колко по-добре беше, когато си мълчаха.

— Това е комплимент — бързо додаде той.

— Май не ти върви с жените? — рече Уоли, спирайки за миг, оставяйки греблата да се отцеждат връз гладката водна повърхност. — За комплиментите и прочие думам.

Ейдриън се навъси към него, сетне се обърна към принцесата с разтревожен лик.

— Наистина го казах като комплимент. Никога не съм срещал дама, която да… е, без да се оплаквате, вие…