Нифрон се въздига

— Описвате прекрасна картина, Ваше Височество — каза Космос. — Ала по силите на Меленгар ли е да нападне? Възможно ли е Ланаклин да събере сили достатъчно бързо, за да отблъсне евентуална имперска контраатака? Предполагам ще отговорите утвърдително и на двата въпроса, ала убеждението ви няма да бъде породено от знание. За щастие, тези проблеми не ме касаят. Ще се свържа с хората на Гаунт и ще уредя срещата. Ала това ще отнеме няколко дни, а междувременно е опасно да оставате в Колнора.

— Какво имаш предвид? — попита Ройс.

— Както вече казах, страхувам се, че в гилдията има доносници. Господин Прайс ми каза, че при преминаването си през портите сте били забелязани от имперски шпиони, значи би било нереалистично да се надяваме, че посещението ви тук е останало в тайна. Предвид ситуацията, не е трудно да се отгатне целта на посещението ви. Следващата логична стъпка ще бъде елиминирането на заплахата. А ти, Дъстър, не си единственият възпитаник на Диаманта, преминаващ през Уоррик.

Очите на крадеца се стесниха; той внимателно изучаваше дебелия. Космос не каза нищо повече; изненадващо, Ройс също не настоя.

— Незабавно тръгваме — рязко каза Ройс. — Ще се отправим на юг към Ренидд, така ще се доближим до Гаунт. Ще очаквам да ни съобщиш времето и мястото на срещата до три дни. Ако на сутринта на четвъртия ден нямаме новини от теб, сами ще се отправим към него.

— Ако дотогава нямате новини от мен, значи нещо много лошо се е случило — увери го ДеЛур. — Гибънс, погрижи се да имат всичко необходимо за пътуване. Прайс, погрижи се да се измъкнат от града незабелязано и съобщи на хората на Гаунт. Да пратя ли и съобщение в Медфорд?

Принцесата се поколеба за миг:

— Не и докато не съм постигнала споразумение с Гаунт. Олрик знае плана и вече подготвя инвазията.

— Отлично — рече Космос, изправяйки се и изпразвайки бокал. — Истинско удоволствие е да се работи с професионалисти. Късмет на всинца ви, дано щастието ни се усмихне. Не забравяй да си пазиш гърба, Дъстър. Някои призраци не умират.

* * *

— Конете и оборудването ще ви чакат във ветрената мелница на Финлин на сутринта — рече им Прайс, повел ги към задната част на вътрешния двор. Дългите му кльощави крака го караха да изглежда като чучело, носещо се над поле. Забелязал, че Ариста не може да се справя с наложеното от него енергично темпо, той забави крачка. — Ала вие ще поемете с лодка по Бернум още тази нощ.

— Ще има постове на Лангдън и на Южния мост — припомни му Ройс.

— Въоръжени с арбалети и гореща смола — отвърна Прайс, ухилен. — Не се притеснявайте, погрижили сме се.

Река Бернум се зараждаше като поредица малки ручейчета, спускащи се от Амбърските и Сенонските възвишения. Те се обединяваха в бързоводна река, разсякла варовикови скали, за да оформи дълбок каньон. Сетне се хвърляше от Амбърските водопади. Падането я изтощаваше и насетне реката течеше спокойно, разделяйки града на две. Това поставяше Колнора край плавателната част на Бернум — последна спирка за пътуващите по реката стоки, вход за пътуващите към Дагастанския залив.

Ариста си почина и Прайс отново ги пришпори. Приклекнаха под тясна арка, обвита с бръшлян, минаха през тясна дървена портица и се озоваха зад имението. Там се издигаше ниска каменна стена — висока едва до пояс. Поглеждайки надолу, принцесата можа да види само мрачина, но по-надалеч проблясваха светлинки и се виждаха силуетите на постройки. Прайс ги насочи към дълго дървено стълбище.

— Съседът ни Бокант, свинемагнатът, има подемник — рече Прайс, посочвайки съседното имение. Ариста различи скрипци и кабели, свързани с огромна метална кутия. Два фенера, един на дъното и един горе, разкриваха дълбочината на спускането; разстоянието помежду им изглеждаше над сто фута. — Ала ние ще трябва да се спуснем по традиционния, макар и по-опасен, път. Старайте се да не падате. Стъпалата са стръмни, а е доста високо.

Стъпалата действително бяха смразяващи, главозамайваща криволица от дъски и греди, впити в скалата. Приличаше на дяволска главоблъсканица от дърво и ръждив метал, надаващи скърцащи звуци при стъпване отгоре им. Ариста бе убедена, че усеща как се люлеят. В главата й нахлуха спомени от срутването на кулата. Поемайки дълбок дъх, тя сграбчи здраво перилото и продължи да слиза, притисната между Ройс и Ейдриън.

На дъното имаше малък кей, където ги очакваше плоскодънна лодка. Последната леко се удряше в дъските, побутвана от движението на водите. На носа й имаше фенер, хвърлящ наоколо жълтеникаво сияние.

— Изгасете проклетата светлина, тъпунгери! — сопна се Прайс на двамата, които приготвяха съда.

Фенерът бързо бе изгасен. Очите на Ариста се приспособиха към лунната светлина. От предните си пътувания до Колнора знаеше, че денем реката е по-натоварена и от улица Гостоприемна, ала сега бе празна, миейки многобройните кейове.

Когато и последните припаси бидоха натоварени, Прайс им върна оръжията. Ейдриън си закачи мечовете, а кинжалът на Ройс потъна нейде из гънките на плаща му.