Нифрон се въздига

— Ти не харесваш никого, Дъстър, като изключим Ейдриън и госпожица ДеЛанси, разбира се. Има такива, с които се разбираш — и такива, с които не се. По самия факт, че съм още тук, мога да заключа, че не се намирам в списъка ти.

— Списък?

— Предполагам избраните ти жертви не остават за дълго сред живите.

— И двамата си имаме списъци. Имена биват добавяни и изтривани ежедневно. Изглежда Прайс ме е добавил към твоя.

— Смятай го за изтрито, друже. Кажи сега, какво би желал да пийнеш? Монтмърси? Винаги си имал склонност към най-доброто. Имам и от него в избата. Ще пратя да донесат някоя и друга бутилка.

— Отлично — отвърна Ройс.

Космос направи лек жест към прислужника си, който рязко се поклони и излезе.

— Надявам се не възразяваш срещата да се проведе в градината. Обожавам нощния въздух.

Затваряйки очи и накланяйки назад глава, той пое дълбоко въздух.

— Вече не мога да излизам така често, колкото ми се иска. Разполагай се и да чуем какво предлагаш.

Седнаха върху тапицирани пейки. Между тях и дивана на ДеЛур имаше маса, чиито крака бяха оформени като виещи се змии. Зад гърба им бълбукаха фонтаните, а нощният бриз шумолеше из листата. Нейде под тях се долавяше заплашителното бучене на река Бернум, скрита от погледа им.

— Принцесата има проблем, който ти би могъл да разрешиш. Ти от своя страна имаш проблем, който тя може да разреши — започна Ройс.

— Отлично, отлично! Началото определено ми допада. Ако беше рекъл, че ми предлагаш веднъж възникващ в живота шанс, щях да бъда леко скептичен, ала делата с взаимна полза показват, че си откровен. Харесвам това, ала ти винаги си бил безцеремонен, Дъстър. Позволяваш си да сложиш картите на масата, защото винаги ти идват великолепни карти.

Появи се прислужник с бели ръкавици като онези на чиновника при портата. Мълчаливо им наля вино, сетне се отдалечи на почтително разстояние. Космос учтиво ги изчака да отпият.

— Монтмърси е едно от най-добрите лозя; в избата ми има само най-качественото.

Ройс изрази одобрението си с кимване. Ейдриън съмнително подуши тъмночервената течност, сетне я изля в гърлото си наведнъж.

— Не е зле като за стар гроздов сок.

ДеЛур се изсмя за пореден път:

— Не си винопиец. Трябваше да се досетя. Виното не е подходяща за един воин напитка. Гибънс, донеси на Ейдриън бира от дъбовата бъчва и не махай пяната. Това вече трябва да е по вкуса ти. Та кажи сега, Дъстър, говореше за взаимопомощта?

— Твоят проблем е очевиден. Не ти допада особено Новата империя да те притиска.

— Така е. Навсякъде са. Зад всеки униформен има още трима цивилни. Кръчмари и ковачи тайно работят за имперковците и им снасят информация. В подобна обстановка е невъзможно да се ръководи гилдия като нашата. Най-притеснителното е, че има доказателства за проникнали в самия Диамант шпиони.

— Също така зная, че Дигън Гаунт е твое момче.

— Не точно.

— Добре, на баща ти. Гаунт е подкрепян от Делгос, Тур Дел Фур е столицата на Делгос, а баща ти управлява в Тур Дел Фур.

Космос се изкикоти:

— Не управлява. Делгос е република. Той само е част от триумвирата бизнесмени, избрани да ръководят правителството.

— Аха.

— Не звучиш убеден.

— Няма значение. Вашето семейство подкрепя Гаунт с надеждата той да разруши империята. Така че нещо, помогнало на Дигън, ще помогне и на вас.

— Тъй, тъй; и какво можеш да ми предложиш?

— Съюз с Меленгар. Принцесата е упълномощена да води преговори от името на брат си.

— Говори се, че Меленгар е безпомощен, на път да падне под ботуша на северната имперска армия на Белънтайн.

— Тези приказки грешат. Императрицата оттегли северната армия заради националистите. Останала е само малка част край Галевир. Войската се движи бавно, ала ще стигне в Акуеста преди Гаунт. Това ще наклони везните в полза на империята.

— И какво предлагаш?

Ройс погледна към Ариста, с което подсказа, че е неин ред да вземе думата.

Принцесата остави чашата си и събра мисли. Все още бе объркана от ездата, а изпитото на празен стомах вино бе замаяло главата й. Пое дъх и се съсредоточи.

— Меленгар все още разполага със защитни сили — започна тя. — Ако прекосим реката и навлезем в Чадуик, нищо не би могло да ни спре да продължим към Глъстън. Там маркиз Ланаклин ще събере армия от верните си васали и заедно ще се отправим към Колнора. Така ще притиснем империята от две страни — Меленгар от север и националистите от юг. Империята или ще трябва да оттегли северната войска, оставяйки столицата в ръцете на Гаунт, или да ни остави да се разхождаме необезпокоявани из северен Уоррик.

Космос не каза нищо, ала на лицето му имаше цъфнала усмивка. Отпи от бокала си и се отпусна назад, за да премисли над чутото.

— От теб се иска само да уредиш среща между Гаунт и принцесата — рече му Ройс.

— След сключването на съюз между Меленгар и националистите — продължи Ариста, — мога да се отправя към Трент. С Гаунт на прага на Акуеста и брат ми опустошаващ северен Уоррик, Трент охотно ще се присъедини към нас. С тяхна помощ Новата империя ще бъде пометена в историята, където й е мястото.