Нифрон се въздига

Тази стая бе по-голяма и по-луксозна, осветена от полилей. Не се виждаха легла. На срещуположната страна имаше две врати, несъмнено отвеждащи към спалните помещения. Тъмнозелен дамаск покриваше стените, целият под се бе загърнал под дебел килим — с изключение на мраморната камина. Четири високи прозореца, обрамчени с кадифени завеси, красяха друга стена. В стаята имаше украсени мебели, но по-интересен бе стоящият в средата на помещението съсухрен мъж с хлътнали бузи и обвинителен взор. Двамина стояха край него, а други двама изчакваха в близост до входа.

— Седнете — рече гърчавият. Самият той остана прав. — Дъстър, позволи ми да премина директно на въпроса. При последната ти визита не казах ли изрично, че не си добре дошъл?

Ройс не отговори.

— Тогава проявих необичайно търпение, ала виждайки завръщането ти, вероятно любезността не е най-подходящият начин да се общува с теб. Имаш моите уважения, но в качеството си на първи офицер не мога да ти позволя да се разхождаш нагло из града, след като веднъж си бил предупреден.

Той поспря, но тъй като и сега не последва реакция от страна на Ройс, продължи.

— Ейдриън и принцесата могат да напуснат. Всъщност дори настоявам дамата да го стори, тъй като смъртта на благородничка ще усложни нещата. Да приема ли, че Ейдриън ще откаже?

Ейдриън хвърли поглед към партньора си, който не отвърна на жеста. Сетне боецът сви рамене:

— Не бих пропуснал шоуто.

— В такъв случай, Ваше Височество… — мъжът посочи с широк жест вратата. — Ще ви помоля да се върнете в стаята си.

— Оставам — заяви Ариста. Само две думи, ала изречени с пълната увереност на принцеса, свикнала да получава своето.

Гърчавелът присви очи.

— Да я придружа ли, сър? — със заплашителен тон предложи един от стоящите край вратата.

— Само да си я докоснал, срещата ще свърши зле — тихо рече Ройс.

— Среща? — кльощавият се изсмя. — Това не е среща, това е възмездие. И със сигурност ще свърши зле.

Погледна отново към Ариста.

— Чувал съм за вас. Доволен съм да видя, че слуховете са верни.

Ариста си нямаше и представа за какво говори той, ала не й допадна някакъв главорез да знае за нея. Одобрението му бе дори още по-притеснително.

— Ала хората ми все пак ще ви ескортират — той плесна с ръце. Двете врати към спалните моментално се отвориха, за да изсипят множество въоръжени мъже. Идентичното се случи и с вратата, от която бяха влезли.

— Тук сме да видим Бижуто — тихо рече Ройс.

Физиономията на скелета моментално се промени. Ариста гледаше как лицето му за частица от секундата изразява последователно объркване, подозрение и любопитство.

Гърчавелът прокара костелива ръка през рядката си руса коса.

— И какво те кара да мислиш, че Бижуто ще иска да те види?

— Защото ще извлече добра печалба.

— Бижуто си има достатъчно.

— Не такъв тип печалба. Я кажи, Прайс, от колко време са новите пазачи край портите? И като стана дума за това, откога Колнора има порти? Колцина като тях кръжат из града? — Ройс се облегна и сключи ръце около коляното си. — Трябваше да бъда спрян в мига, в който влязох в Колнора, още край Ослоуските ниви. На какво се дължи това забавяне? Защо нямаше наблюдатели край Бернумския мост? Нима остаряваш, Прайс? Или имперковците вече командват парада?

Сега бе ред на слабоватия мъж да мълчи.

— Диамантът надали е особено доволен от перченето на Новата империя. Преди царувахте необезпокоявани, Бижуто имаше свобода. Ала вече не. Сега трябва да дели. Диамантът бе изтласкан в сенките, а новият стопанин, узурпирал чуждата къща, протяга крака към буйния огън. Кажи на Космос, че съм тук да разреша това проблемче.

Прайс изгледа Ройс, сетне за миг хвърли поглед към Ариста. Кимна и се изправи.

— Естествено, ще останете тук до връщането ми.

— Че защо не? — отбеляза Ейдриън, очевидно незасегнат от натрупалото се в стаята напрежение. — Тази стая и без това е много по-луксозна от нашата. Онуй там орехи ли са?

По време на разговора и последвалото отсъствие на Прайс, Ройс не помръдна. Четирима мъже, кой от кой по-заплашителни на вид, не го изпускаха от очи. Изглежда имаше сражение на волята, всяка страна очаквайки другата да трепне. Ейдриън пък безгрижно крачеше из стаята, разглеждайки картините. Накрая си избра един фотьойл с табуретка за крака, разположи се и захрупа ядки.

— Екстра — промърмори с пълна уста той. — Защо и в нашата стая нямаше такива условия? Някой иска ли?

Не му обърнаха внимание. Той не се впечатли особено и изсипа нова шепа орехи в устата си.

Накрая Прайс се върна. Бе отсъствал доста време — или поне така се бе сторило на търпеливо изчакващата Ариста. Бижуто се бе съгласил на среща.