Нифрон се въздига

Не бяха изминали дълъг път, когато Ройс спря Мишка. Отряд имперски войници придружаваха четири товарни коли за зърно — големи, солидни кутии с плоски дъна. Моментално към тях се отправиха ездачи. Заплашителният им водач в лъскава броня не се представи, ала настоя да узнае техните имена, причината и целта на пътуването. Войниците му бяха наобиколили тримата пътници с насочени копия.

— Туй е мистър Евертън от село Уиндъм и неговата съпруга. Аз съм слугата му — обясни Ройс, бързо спускайки се от седлото в учтив поклон. Тонът и маниерите му бяха угоднически и формални, гласът му бе станал носов и писклив. Ариста бе удивена от сходността на звученето с един от нейните слуги. — Мистър Евертън беше… искам да кажа, е, уважаван търговец. Поели сме към Колнора, където мисис Евертън има брат, който те се надяват ще предостави вре… искам да кажа, ще го посетят.

Преди да потеглят от Медфорд, бяха обяснили версията на Ариста. В кръчмата историята бе звучала убедително. Ала тук, сред наобиколилите ги войници, принцесата се съмняваше в успеха. Дланите й се изпотиха, стомахът й се сви. Ройс продължаваше да играе ролята си майсторски, отговаряйки с женствения си гласец. Отговорите му звучаха описателни, ала бяха мъгляви що се отнася до критичните детайли.

— Вашият брат ли е в Колнора? — с груб глас се обърна офицерът към Ариста. Досега никой не й бе говорил така. Дори и заплахите на Брага бяха изречени по-любезно. Тя се помъчи да скрие емоциите си.

— Да — отвърна простичко принцесата. Помнеше заръките на Ройс да дава колкото се може по-кратки отговори с непроницаемо изражение. Бе сигурна, че войниците чуват ударите на сърцето й.

— Име?

— Винсънт Стейпълтън — моментално и уверено отвърна тя, знаейки, че офицерът търси колебание.

— Къде живее?

— На Мостова, недалеч от Хълмистия окръг — отговори Ариста. Тази реплика бе внимателно репетирана. Типично бе за съпругата на важен търговец да изтъква колко близо до богатата част на града живеят роднините й.

Сега бе ред на Ейдриън да изпълни ролята си.

— До гуша ми дойде от вас. Имението ми беше секвестирано, сега там са разквартирувани шайка бандюги като вас, дето ще ми разрушат мебелите и опикаят килима. Аз също имам някои въпросчета. Дребни, като например кога ще си получа дома обратно? — гневно изрева той. — Такова ли отношение да очаква един търговец от императрицата? Крал Етелред не се отнасяше така с нас! Кой ще ми плати за щетите?

За огромно облекчение на Ариста, офицерът промени поведението си. Точно както се надяваха, той предпочете да не се забърква с оплаквания и ги пусна да продължат.

Подминавайки колите, принцесата бе отвратена от гледката, която се разкриваше през пролуките в задните врати. Колите не водеха военнопленници, а елфи. Покрити с мръсотия, бедните създания бяха натъпкани тъй нагъсто, че трябваше да стоят прави в подскачащите коли. Имаше мъже, жени и деца, всички подгизнали от пот заради горещината. До ушите на Ариста достигнаха приглушени викове. Стоящите по-близо до решетките протягаха ръце, молейки за вода. Гледката бе тъй противна, че принцесата забрави обзелия я само допреди секунди страх. Сетне внезапно осъзна нещо и се огледа за Ройс.

Той стоеше на няколко фута от нея, хванал юздите на Мишка. Ейдриън го беше хванал здраво за ръката и шепнеше в ухото му. Не можеше да чуе какво си говорят, но се досещаше. След няколко напрегнати момента продължиха към Колнора.

* * *

Мракът щедро бе осигурил на улиците нова настилка от сенки. Карети профучаваха, гръмко трополейки по калдъръма. Фенерджиите изпълняваха вечерните си задължения, криволичейки по улиците. В прозорците на ближните сгради оживяваше светлина; иззад завесите се мяркаха призрачни силуети. Магазинерите удряха ключ, а собствениците на колички покриваха артикулите си.

— Още колко? — попита Ейдриън. Двамата с Ройс се бяха преоблекли в обичайните одеяния. Боецът отново носеше мечовете си. Ариста бе свикнала да ги вижда така, но промяната във вида им и непрестанното надничане на Ройс през прозореца я държаха на нокти.

— Скоро — отвърна Ройс, продължаващ да се взира към улицата.

Тримата чакаха в странноприемница „Царствената лисана“, най-евтиното от петте места за нощувка в Хълмистия окръг. При пристигането им Ройс още веднъж бе влязъл в ролята на слуга, наемайки две стаи — една стандартна и една малка. Ловко бе избегнал въпросите за багажа и вечерята. Гостилничарят не бе настоявал.

След като се качиха, Ройс държеше да останат заедно в стандартната стая. Ариста забеляза кратка пауза след като бе казал това, сякаш бе очаквал протести. Това я развесели, тъй като идеята да сподели удобна стая бе далеч по-добра от досегашните условия. Ала принцесата неохотно призна пред самата себе си, че само седмица по-рано би била възмутена.