Нифрон се въздига

— Не се притеснявай, ще се погрижа за вас — бе казала тя, сетне той беше припаднал. Така и не разбра какво я бе мотивирало да ги приюти, след като всички останали хора се бяха барикадирали зад вратите си. Когато се бе събудил, тя даваше заръки на момичетата си по подобие на главнокомандващ. Бе скрила Ройс и Ейдриън и ги излекува. Бе се погрижила никой да не говори. Напуснаха веднага щом оздравяха, но Ройс винаги се връщаше.

Бе съкрушен в деня, в който тя бе отказала да го види. Не му отне много време да узнае защо. Клиентите често се отнасяха грубо с проститутките, жените от публичния дом в Медфорд не правеха изключение. В случая на Гуен грубиянинът бе могъщ аристократ. Беше я пребил тъй жестоко, че никой не искаше да я погледне. Независимо от това дали клиентът бе джентълмен или хаймана, шерифът не си губеше времето да разследва оплакванията на блудници.

Два дни по-късно, благородникът бе открит мъртъв. Тялото му висеше насред Площада на благородниците. Стражите бяха затворили публичния дом и арестуваха проститутките, бяха получили заповеди да открият убийците, в противен случай сами щяха да бъдат екзекутирани. За всеобща изненада, жените прекараха само една нощ в затвора. На следващия ден Домът отново отвори врати, а шерифът лично се извини публично, добавяйки, че евентуалните бъдещи посегателства над момичетата от бордея ще бъдат строго наказани, без значение от ранга на извършителя. Оттогава публичният дом се радваше на безпрецедентна закрила. Ройс никога не обели дума за случая, нито Гуен го попита, но той бе сигурен, че тя знае; както знаеше и истината за произхода му още преди да й каже.

Когато се бе завърнал от Авемпарта лани, беше решил да й разкрие тайната си, да бъде напълно честен. Не бе казал никому, че е отчасти елф, дори и на Ейдриън. Очакваше, че тя ще го намрази — или заради това, че е някакъв си мир, или заради мълчанието. Бе я поканил на разходка край Галевир, далече от хората, за да си спести срама от избухването й. Бе се стегнал, изрекъл словата, зачакал да го удари. Беше решил да й позволи. Дори да му издере очите, ако желаеше. Поне това й дължеше.

— Естествено, че си елф — бе отвърнала тя, докосвайки нежно ръката му. — Това тайна ли трябваше да бъде?

Как е узнала, тя никога не обясни. Прекалено бе обзет от радост, за да попита. Гуен просто имаше начин винаги да разчита душата му.

— Какво има? — отново запита тя.

— Защо не си си събрала багажа?

Гуен поспря и се усмихна. Това беше нейният начин да му каже, че няма да се отърве.

— Защото няма нужда. Имперската армия не ни напада.

Ройс вдигна вежда:

— Самият крал е готов за евакуация, но ти си по-информирана?

Тя кимна.

— И как така?

— Ако имаше и най-малкият шанс Медфорд да е застрашен, ти нямаше да си тук и да ме питаш къде ми е багажът. Щях да съм на Мишка и да се притискам здраво, докато ти я пришпорваш.

— И все пак — отвърна той, — в манастира щеше да си по-добре.

— Не мога да изоставя момичетата си.

— Вземи ги със себе си. Майрън има предостатъчно място.

— Искаш от мен да заведа курви при монасите?

— Искам да си в безопасност. Пък Магнус и Албърт също са там, а те със сигурност не са монаси.

— Ще го обмисля — усмихна се тя. — Но ти поемаш на друга мисия, така че може да почака до завръщането ти.

— Откъде знаеш всичко това? — удивен запита Ройс. — Олрик би могъл да те наеме на наше място.

— От Калис съм. В кръвта ни е — смигна Гуен. — Кога тръгвате?

— Скоро… вероятно тази нощ. Оставих Ейдриън в „Розата“ да се оглежда за пратеник.

— Каза ли му вече?

Ройс сведе поглед.

— Аха, ето каква била работата. Не смяташ ли, че е крайно време?

— Не, само защото откачен магьосник… — той поспря. — Слушай, ако му кажа за видяното, ще си изгуби ума. Ако Ейдриън беше молец, щеше да се втурва стремглаво към всеки съзрян пламък. Готов е дори да се пожертва — и за какво? Няма причина да не мислим, че Есрахаддон просто си е… магьосниците си играят с хората. Такива са. Казва ми да си мълча, прави сцени как трябвало да отнеса тайната в гроба. Ала очаква да кажа на Ейдриън. Мразя да ме използват. Няма да позволя Ейдриън да се претрепе заради хрумките на някакъв домогващ се магьосник.

Гуен го наблюдаваше със знаеща усмивка.

— Какво?

— Опитваш се да убедиш себе си — и не се справяш особено добре. Ще помогне, ако обърнеш внимание, че двамата с Ейдриън сте различни. Опитваш се да гледаш вместо него, обаче гледаш през котешките очи.

— Как гледам?

Обърканата за миг Гуен го изгледа учудено, сетне прихна.

— Предполагам изразът се среща само в Калис. Добре, да си представим, че ти си котка, а Ейдриън е куче, което искаш да ощастливиш. Даваш му умряла мишка и си удивен, че той не оценява дара ти. Проблемът е, че трябва да погледнеш света през очите на куче, за да разбереш какво ще го направи щастлив. Ако го стореше, щеше да откриеш, че един тлъст кокал би бил много по-подходящ избор, дори и ако за един котак не представлява интерес.

— Значи трябва да оставя Ейдриън да лудее и да си намери смъртта?