Нифрон се въздига

Ройс яздеше леко напред на сивата си кобила, наричана, за изненада на Ариста, Мишка. Името бе сладко, но не беше типично за крадеца. Ройс бе облечен в обичайните си черни и сиви тонове, очевидно недокоснат от жегата. Очите му шареха по хоризонта и сред листата. Вероятно елфическата му кръв го правеше по-малко податлив на капризите на времето. Макар да бе узнала още преди година, тя все още се удивляваше от него.

Защо не бях забелязала преди?

Ейдриън яздеше на половин дължина вдясно след нея — точно както заставаше Хилфред. Това й вдъхваше познато чувство на сигурност. Хвърли поглед към него и му се усмихна под качулката. Нему жегата също се отразяваше; челото му бе оросено с пот, ризата бе прилепнала към гърдите. Бе разтворил яка и навил ръкави, разкривайки мускулести ръце.

Забележимо мълчание бележеше пътуването им. Вероятно жегата бе причината — или желанието да избегнат евентуални любопитни уши. Във всеки случай нямаше разговор, който да насочи към темата за посоката, в която се бяха отправили. Измъквайки се още призори от Медфорд, бяха тръгнали на север през поля и еленови пътеки из възвишенията, преди да свият на изток и поемат по пътя. Ариста разбираше нуждата от тайнственост, заобиколният маршрут щеше да заблуди преследвачите, ако имаше такива, ала вместо да поеме на юг, Ройс ги водеше на север; в това нямаше никакъв смисъл. Бе си мълчала, докато напускаха Меленгар и навлизаха в Гхент. Бе убедена, че Ройс е поел по този път с някаква причина. И след като се беше съгласила да им се подчинява, щеше да е неблагоразумно да подлага преценката им на съмнение още в самото начало на пътуването.

Ариста отново се намираше сред поляните, от които само преди ден бе съзряла имперските войски. Сега на другия бряг на Галевир цареше трескаво движение, армията се оттегляше. Падаха шатри, подреждаха се коли, пълчища се строяваха в редици. Бройката им я удиви и тя предположи, че бройката на имперските войски надвишава тази на гражданите в Медфорд.

Ливадите отстъпиха на гори, гледката изчезна зад хребета. Сянката предостави поне малко облекчение от горещината.

Само да можеше да завали.

Небето се заоблачаваше, ала не бе сигурно, че ще вали. Но Ариста знаеше, че може да призове дъжда.

Помнеше поне два начина. Единият включваше сложно сваряване на различни компоненти и изгарянето на получената смес навън. Този метод обикновено довеждаше до валеж в рамките на един ден, обаче не беше напълно благонадежден, по-често се проваляше, отколкото да проработи. Другият бе по-труден, даваше мигновени резултати, изискваше огромни умения и знание. За него се изискваха само жестове, съсредоточен ум и подходящите думи. Първата техника бе научила в университета Шеридън. Целият клас се бе опитал — без да предизвика макар и едничка капка. Есрахаддон се бе опитал да я научи на втория, но тъй като църквата бе отрязала ръцете му, не можеше да демонстрира сложните движения с пръсти. Това винаги бе представлявало проблем при уроците му. Ариста почти се бе отказала, когато един ден, почти случайно, успя да накара един пазач да кихне.

Странно усещане бе да почувства силата на Изкуството за пръв път. Беше като превключването на малък лост, наместването на зъбчато колело. Бе успяла. Не заради напътствията на Есрахаддон, а защото й бе писнало от него. За да разсее скуката си по време на една държавна вечеря, бе прекарвала инструкциите му през ума си. Умишлено ги загърби, опитвайки своя интерпретация. Откриването на правилната комбинация движения и звуци бе като изсвирването на съвършената нота в най-удачното й място.

Кихането и краткотрайното проклятие върху графиня Амрил бяха единствените успешно направени от Ариста под чиракуването на Есрахаддон магии. Стотици пъти се бе проваляла с призоваването на дъжд. А след убийството на краля бе престанала да се занимава с вълшебства. Твърде заета бе да помага на Олрик, за да си губи времето с подобни детинщини.

Ариста хвърли поглед към небето. Какво още трябва да сторя?

Спомни си напътствията. Оставяйки юздите на врата на коня си, започна да упражнява фините плетачески движения във въздуха. Напевите си припомни с лекота, обаче движенията бяха грешни. Усещаше несръчността си. В движението трябваше да има ритъм, темпо. Опита различни вариации и установи, че може да определя кои движения чувства като правилни и кои като грешни. Процесът приличаше на сляпо сглобяване на пъзел или нагаждане на правилните ноти по слух. Просто се взираше във всяка от нотите, докато не нацелеше правилната. Добавяше я към мелодията и се заемаше със следващата нота. Това бе уморително, ала предоставяше занимание за ума. Забеляза Ейдриън да хвърля любопитен поглед, ала тя не каза нищо, нито той попита.