Нифрон се въздига

— Ако беше така, щях да умра щастлива. Ройс, говоря сериозно за Ейдриън. Моля те, пази го. Струва ми се, че сега той повече от всякога се нуждае от теб. Страхувам се за теб, ако нещо му се случи.

* * *

Когато Ройс се върна в кръчмата, завари Ейдриън да седи на същата маса. Но не беше вече сам. Край него седеше дребна фигура, загърната в тъмно наметало. Партньорът му седеше спокойно. Или седящият до него беше безопасен, или боецът беше прекалено пиян, за да се притеснява.

— Уговорете се с Ройс, като дойде — тъкмо казваше Ейдриън и като вдигна глава, додаде: — А, тъкмо навреме.

— Ти от… — Ройс спря, защото зърна лицето под качулката.

— Струва ми се, че това е първият път, когато те изненадвам, Ройс — рече принцеса Ариста.

— Не е вярно — изкикоти се Ейдриън. — Сварихте го неподготвен, когато висяхме в тъмницата ви и ни помолихте да отвлечем брат ви. Това беше много по-неочаквано, повярвайте.

Ройс не беше във възторг от срещата с принцесата насред таверната, а и Ейдриън говореше прекалено високо. За щастие стаята бе празна. Повечето посетители предпочитаха да се скупчват край бара, където вратата бе отворена, пропускайки хладния летен ветрец.

— Това изглежда сякаш преди векове — замислено отвърна Ариста.

— Тя има задача за теб, Ройс — рече Ейдриън.

— За нас.

— Казах ти — боецът го погледна, но стрелна с поглед и принцесата. — Оттеглям се.

Ройс не му обръщаше внимание:

— Какво бе решено?

— Олрик иска да се свърже с националистите на Гаунт — започна Ариста. — И той като всички ни смята, че ако обединим усилия, ще можем да поведем значителна атака. А и обединението с националистите би могло да представлява нужното да убедим Трент да се присъедини.

— Отлично — отвърна Ройс. — Предвиждах подобно развитие на нещата. Но защо лично ни предавате това? Нямате ли доверие на пратениците си?

— Предпазливостта никога не е излишна. Пък и идвам с вас.

— Моля? — вцепенен запита крадецът.

Ейдриън избухна в гръмък смях.

— Знаех си, че това ще ти хареса — рече с ухилката на незасегнат от събитията човек.

— Аз съм посланикът на Меленгар, а това е дипломатическа мисия. Нещата се развиват бързо, може да се наложи преговорите да бъдат нагаждани в съответствие със ситуацията. Трябва да ида, защото никой от вас не може да говори от името на кралството. Не мога да поверя никому, дори и на вас, такава важна мисия. От тази среща буквално зависи дали Меленгар ще оцелее. Надявам се разбирате.

Няколко минути Ройс помълча, потънал в размисъл.

— Вие и брат ви осъзнавате, че не можем да гарантираме безопасността ви?

Тя кимна.

— И също така разбирате, че до момента, в който стигнем Гаунт, ще трябва да се подчинявате на Ейдриън и мен, без да очаквате специално отношение?

— Не очаквам. Ала трябва да е ясно, че съм представител на Олрик и в качеството си на такъв, говоря с неговия глас. Така че що се отнася до безопасността, ще ви се подчинявам, но що се отнася до целите на мисията, запазвам си правото да пренасочвам или разширявам мисията при нужда.

— А разполагате ли с властта да отпускате допълнително заплащане за допълнителни услуги?

— Да.

— Обявявам ви за клиент и охрана — ухилено заяви Ейдриън.

— Що се отнася до теб — рече му Ройс, — по-добре пийни малко кафе.

— Няма да дойда, Ройс.

— Какво става? — попита Ариста.

Ройс се намръщи и поклати глава към нея.

— Не я заблуждавай — каза Ейдриън. Обърна се към принцесата и заяви: — Оттеглих се от Ририя. Разведохме се. Ройс вече е самостоятелен.

— Нима? — попита Ариста. — И какво ще правиш?

— Ще изтрезнее и ще иде да си събере нещата.

— Ройс, чуй ме. Сериозен съм. Няма да дойда. Не съществува нищо, с което да ме накараш да си променя решението.

— Съществува.

— Какво, още някой философски аргумент? Няма да стане. Казах ти. Всичко свърши. Не се шегувам. Не мога повече.

Ейдриън гледаше партньора си с подозрение.

Ройс отвърна на погледа му с лукаво изражение.

Накрая боецът не издържа и запита:

— Добре де, какво е то? Вече съм любопитен. Какво си мислиш, че може да ме накара да размисля?

За миг Ройс се поколеба, поглеждайки смутено към Ариста, сетне въздъхна.

— Защото те моля. Като услуга. След мисията, ако все още се чувстваш така, няма да настоявам повече и ще се разделим като приятели. Ала сега те умолявам, като приятел, да дойдеш само още веднъж.

Точно тогава край масата мина сервитьорка:

— Още по едно?

Ейдриън не й отговори. Продължи да се взира в Ройс, сетне с въздишка каза:

— Не. Бих искал чаша силно кафе.

Глава 5 Шеридън

Пленена в дългата си рокля и наметалото за езда, Ариста бавно се вареше в рано разпалилата се жега. И за да влоши нещата, Ройс бе настоял тя да пътува с вдигната качулка. Чудеше се защо, тъй като прецени, че някой така навлечен привличаше не по-малко внимание. Дрехите прилепваха към кожата й, бе трудно да диша, ала тя не каза нищо.