Нифрон се въздига

Тя погледна към хълбока му и той моментално насочи вниманието си обратно към прозореца.

— Все още не го носиш? — запита тя.

— Не отива на тоалета ми. Сребърната дръжка се откроява върху черното.

— Мина повече от година от смъртта на Фанън.

Той рязко се извърна:

— Откакто Луис Гай го уби, искаш да кажеш.

Ариста си пое дъх. Не бе свикнала с новия Моувин.

— Но нали си телохранител на Олрик? Не е ли малко трудно да изпълняваш тази си задача без меч?

— Досега не е било проблем. Планът е следният. Седя си тук и гледам патиците в двора. Е, предполагам е по-скоро стратегия, или дори програма. Както и да е, това е единственото място, където баща ми не би погледнал, така че мога да си седя тук по цял ден и да гледам патиците. Миналата година бяха шест, знаеше ли? Сега са останали само пет. Не знам какво се е случило с другата. Не спирам да я търся, но не мисля, че ще се върне.

— Вината не беше твоя — нежно каза тя.

Моувин се протегна и прокара пръсти по ръба на перваза:

— Напротив, беше.

Тя постави ръка на рамото му и стисна леко. Не знаеше какво друго да стори. Първо майка й, сетне баща й, Фанън, Хилфред… всички изчезваха. Моувин също се стопяваше. Момчето, което обичаше меча си повече от подаръците на Зимния фестивал, шоколадов кейк или плуване в горещ ден, вече отказваше да го докосва. Най-възрастният син на граф Пикъринг, веднъж призовал дори слънцето на дуел, защото валял дъжд в предназначен за лов ден, прекарваше дните си в зяпане на патици.

— Няма значение — додаде Моувин. — Светът така или иначе свършва.

Той вдигна очи:

— Каза, че Олрик праща онова копеле Линрой при Гаунт. Това ще докара гибелта на всички ни.

Колкото и да се стараеше, тя не можа да сдържи пристъпа на смях. Удари го леко по рамото, сетне го целуна по бузата.

— Само така, Моувин. Не спирай да гледаш откъм веселата страна.

Остави го и продължи по коридора. Подминавайки кабинета на камерхера, старецът изникна на прага.

— Ваше Височество? — повика я той с очевидно облекчение. — Кралският защитник Ройс Мелбърн все още очаква да види дали услугите му не са нужни. Очевидно той и партньорът му смятат да си вземат малък отпуск, освен ако кралят не възнамерява да им възложи нещо неотложно. Да му кажа ли, че е свободен?

— Да, разби… Не, почакай — тя стрелна с поглед телохранителя си. — Томи, прав си. Гладна съм. Бъди така добър да донесеш за двама ни малко пиле или каквото там намериш в кухнята. Ще чакам тук.

— Веднага, но името ми е…

— Бързо, преди да съм си променила мнението.

Тя зачака той да се отправи в изпълнение на заръката, сетне се обърна към камерхера.

— Къде каза, че чака Ройс?

Глава 4 Сънищата на правдата

„Розата и бодилът“ бе почти празна. Много от постоянните клиенти бяха напуснали Медфорд пред заплахата на надвисналата инвазия. Останали бяха само обвързаните с договори или онези, които бяха прекалено бедни, немощни или упорити, за да си тръгнат. Ройс откри Ейдриън да седи сам в Диамантената стая, вдигнал крака на друг стол, положил халба пред себе си. На масата вече имаше две празни чаши, една от които лежеше настрани. Боецът се вглеждаше в нея с меланхолично изражение.

— Защо не дойде в замъка? — запита Ройс.

— Знаех, че и сам ще се справиш — Ейдриън продължи да се взира в чашата, накланяйки леко глава.

— Почивката ни се отлага — уведоми го крадецът, придърпвайки си стол, за да седне на свой ред. — Олрик има друга задача за нас. Иска да се свържем с Гаунт и националистите. Все още изглаждат детайлите. Принцесата ще прати някого.

— Нейно Височество се е върнала?

— Сутринта.

Ройс бръкна в жилетката си и извади кесия, която постави пред партньора си.

— Ето твоята половина. Поръча ли вечеря вече?

— Няма да дойда — рече Ейдриън, поклащайки легналата чаша с палец.

— Няма да дойдеш?

— Не мога да продължавам така.

Ройс подбели очи:

— Не започвай отново. Ако не си забелязал, бушува война. Това е най-доброто време за нашия бизнес. Всекиму е нужна информация. Знаеш ли колко пари…

— Точно това е, Ройс. Бушува война, а какво правя аз? Печеля, вместо да воювам — Ейдриън отпи друга глътка и стовари халбата с издрънчаване. — Уморих се да събирам пари срещу безчестието си. Не съм такъв.

Ройс се озърна. Трима похапващи хвърлиха поглед към тях, сетне загубиха интерес.

— Не всичко беше само за пари — изтъкна крадецът. — Например Тракия.

Ейдриън се усмихна горчиво:

— И виж какво стана. Тя ни нае да спасим баща й. Да си го виждал напоследък?

— Бяхме наети да осигурим меч за убийството на звяра. Тя получи меча. Звярът бе убит. Свършихме си работата.

— Човекът е мъртъв.

— А Тракия, която беше просто селянче, сега е императрица. Де да можеше всички наши задачи да се развиваха така добре за клиентите ни.

— Така ли мислиш, Ройс? Наистина ли смяташ, че тя е щастлива? Аз пък си мисля, че тя би предпочела баща си пред имперския престол.

Ейдриън отпи нов гълток и обърса уста с ръкав. За момент замълчаха. Ройс гледаше как приятелят му се взира в някаква далечна точка.

— Значи искаш да воюваш, това ли е?

— По-добре, отколкото да стоя отстрани като мършояд и да се храня с ранените.