Нашественици във времето

— Това не би трябвало да ви учудва. Дойдох през червеевата дупка на „Интерфейс“ от бъдещето. В това локално време съзнанието ми още не се е появило.

— Сър — започна Парз, решен да не покаже нито почит, нито страх, — бях свикнал, че един Какс се простира в мащабите на цели мили, както Губернаторът тук и неговото парче от родния му океан. Но тялото на вашия кораб е значително по-малко. Как съществува съзнанието на какс в толкова ограничено пространство?

— Много неща ще се случат през следващите векове — отговори новодошлият. — Мнозина какси ще умрат, а още повече тепърва ще се появят. Твърде малко от сега мислещите какси ще оцелеят. И формите, поддържащи нашето съзнание, ще станат много по-разнообразни. Каксите вече няма да могат да си позволят лукса на древната си морска форма. Пръснати сред звездите, те ще трябва да открият нови пътища към оцеляването.

Парз с мъка вникваше в това, което следваше от чутите думи.

— Какво искате да кажете? Какво ще се случи с каксите? Какво ще ви направят човеците?

— Първо отговорете на моя въпрос — намеси се Губернаторът и на Парз му се стори, че долавя наранено самолюбие в изкуствения глас. — Защо не ме осведомихте за приближаването си? И защо водим разговора чрез тази човешка машина-преводач? Ние сме какси. Ние сме братя, формата ни може и да се различава, но нали пак можем да общуваме, както винаги са го правили каксите?

— Искам Джейсофт Парз да чуе и разбере всичко, което ще се случи тук — подчерта новодошлият. — По-късно ще поискам от него сътрудничество.

Парз несигурно отстъпи назад и усети ръба на металната платформа под подметките си.

— Познавате ли ме?

И отново първобитният ужас се надигна в него като у дивак, застанал срещу шамана. Но как би могъл един какс след пет века да знае за съществуването му? „Разбира се, че знае — каза си той, а лудостта се кълбеше по границата на мислите му. — Каксът е от бъдещето, знае всичко за тази верига от събития. Може би десетки пъти е гледал как се развива тази сцена…“

— Джейсофт Парз, бъди ми свидетел.

Човекът вдигна поглед.

Черешова светлина прободе туловището на Сплайна — идеална геометрична права, която прониза сърцето на водното кълбо на Губернатора. Плътта на Сплайна се отдръпна от раната, издута в огромни мехури, и Парз за миг зърна космоса отвън. Виртуалното изображение на „нощния летец“ се разби на облак пиксели и изчезна.

Джейсофт затвори очи и повтори в ума си последната секунда от видяното във виртуалното изображение. Лъчът — какъвто и да бе той — беше изстрелян от Какския кораб от бъдещето.

— Ксийлска технология, Джейсофт Парз — каза новият какс. — Звездотрошачът…

Където черешовият лъч нанесе удара си, повърхността на водното кълбо вреше и се изпаряваше, грамадни мехури изскачаха от дълбините му и разрушаваха неустойчивата рисунка от шестоъгълни турбулентни клетки. Мъгла обгърна пенещото се кълбо.

— Божичко! — задъха се Парз. — Вие го убивате!

— Лъчът се състои от кохерентно гравитационно излъчване — обясни новият какс едва ли не разговорливо. — Формата на това парче океан се поддържа от малка черна дупка в центъра. Въздействието на оръжието наруши равновесието на кълбото, то сега имплодира към централната сингуларност.

Течната топка над главата на Парз вече бе напълно забулена в мъгла, струваше му се, че стои под тлъст кръгъл облак. Капчици течност, кръгли и тежки като живак, гнусно плющяха по лицевата плоча на скафандъра. Парз я изтри с ръкавица.

— Какс — гневно изрече човекът, — не знаех, че и вие се избивате помежду си.

— Наричаният от тебе Губернатор се провали толкова катастрофално, като позволи на онези разбунтували се човеци да избягат през времето, че това е престъпление. Ако толкова те тревожи, Парз, смятай го за отстраняване на негодния, а не за убийство. Усилване на моя вид чрез ликвидиране на слабите. Губернаторът на Земята беше… колеблив. Аз не съм.

— Катастрофален провал ли? — Парз пак коленичи и притисна плочата на шлема си към преводача, викаше, за да чува и собствения си глас в разбунтувалия се вятър. — За Бога, не знам какво очаквах от бъдещето, но не беше нищо подобно… Ние, хората, ви вдъхваме ужас. Така ли е?

— Да — простичко отговори каксът. — Но фактът, че имам опасения, вероятно би следвало да ужаси тебе. Защото в това локално време аз упражнявам властта…

Парз изтръпна от тези думи.

— И не се страхувам от тебе, Джейсофт Парз — продължи каксът.

Човекът се намръщи.

— Много благодаря.

— Проучих предишния ти разговор с Губернатора. Тази нова политика да се дава на подбрани хора достъп до АС-технологията е наистина мъдра. Защото ви разделя. А ти, Джейсофт Парз, ти прие каксите да ти платят. Ти живееш, докато твоите сънародници измират като буболечки. — Каксът се разсмя. Звукът беше мрачен и зловещ в сравнение със смеха на Губернатора. — Твоят анализ за ценността на потенциалното безсмъртие е правилен. Човек много по-леко би отхвърлил живот от някакви си десетилетия, отколкото шанса да се сдобие с безсмъртие. Нали, Парз?

— Ако искате да ви сътруднича, защо ме обиждате?

— О, аз ще имам твоето сътрудничество.