Нашественици във времето

— Посланик, нека оставим това. В този ден на всички дни нека се съсредоточим само върху съвместните си постижения, а не върху разногласията си.

Парз дълбоко вдъхна хладен синкав въздух.

— Добре, Губернаторе.

— Душата ви трябва да е преливала от гордост, когато беше завършен новият „Интерфейс“.

Така си беше, спомни си Парз. Най-сетне устите на втората в Слънчевата система червеева дупка бяха обшити с икосаедри от грееща в синьо екзотична материя. Няколко кратки, великолепни седмици порталите-близнаци плаваха заедно около гравитационния кладенец на Юпитер, млечнобелите плоскости начупено пространство се простираха от рамка до рамка и блещукаха като фасети на загадъчни скъпоценни камъни.

После настъпи времето за отдалечаване на единия от порталите. Беше построен мощен кораб с ГОТ-двигател. Носещ се над порталите, корабът в спомените на Парз изглеждаше като човешка ръка, стиснат юмрук над две крехки синкавосиви цветя.

Огромните ГОТ-двигатели на кораба ослепително се събудиха за живот и единият портал бе изтеглен — отначало по разширяваща се спирала извън притеглянето на Юпитер, след това по почти незабележима дъга в междузвездното пространство.

Парз — също като останалото човечество, като Губернатора и другите от окупационните сили на каксите — прекара в очакване шестте месеца, през които корабът щеше да пълзи със субсветлинна скорост към целта си.

На първия кораб на „Интерфейс“ — „Коши“, му трябваше субективен век, за да прехвърли мост през хиляда и петстотин години. Новият само за половин година субективно време щеше да направи кръг далеч от Слънцето и да се завърне. Но при ускорение, многократно надвишаващо земното притегляне, беше прескочил пет века в бъдещето.

Парз не беше учен и въпреки тясната си обвързаност с проекта намираше повечето неща във физиката на червеевата дупка за объркващи от философска гледна точка. Но когато пристигна в системата на Юпитер и се взря в бавно въртящата се скъпоценност — икосаедърния портал на каксите, същината на проекта му изглеждаше съвсем реална.

От другата страна на тези мъгливи, сивосинкави плоскости беше бъдещето. И ако „Приятелите на Уигнър“ бяха спечелили предимство с бягството си в минало, в което никакъв какс не бе чувал за човечеството, от какво още по-голямо предимство можеха да се възползват онези какси от бъдещето, печално размишляваше Парз. Разполагаха с пет века да умуват върху случилото се, пет века, в които изходът от борбата между каксите и хората несъмнено е бил решен по един или друг начин. Само година измина от бягството на „Приятелите“. И ето, онези бъдещи какси вече имаха възможност да насочат събитията накъдето пожелаят.

— Замислен сте — нахлу гласът на Губернатора.

— Съжалявам.

— Е, хайде — гласът звучеше измамно меко от преводача. — Не смятам, че всеки от нас би нарекъл другия свой приятел, Посланик. Но работихме задружно и веднъж стигнахме до откровеност. Кажете ми какво ви безпокои, докато изчакваме какво ще се случи.

Парз вдигна рамене.

— Какво страховито оръжие дадохме в ръцете на вашите наследници от след пет века! Представете си някой от великите генерали в човешката история, да речем, Бонапарт, получил възможността да научи от историческите писания резултата от най-голямата си битка, още преди да е заел позиция на бойното поле.

— Съществува повече от една възможност, Джейсофт. Такъв генерал би могъл да се почувства безпомощен под тежестта на историческите свидетелства. Много войни са предопределени не от решаващите удари на военните гении или от героизма на неколцина индивиди, а от силите на историята. Или пък генералът би могъл да се измъчи от угризения за страданията и смъртта, причинени от неговата амбиция. Може би дори ще се помъчи да избегне битката.

Парз изпръхтя.

— Може би. Макар че не мога да си представя някой какски „генерал“ да почувства особени угризения заради човешките жертви от тирания или война, независимо какъв е нейният край. Когато научихме за бягството на „Приятелите на Уигнър“, спомнете си, че и двамата изпитахме недоверие от съсредоточаването на такова ужасяващо могъщество в ръцете на една група, към която и раса да принадлежи тя. Не би ли следвало да се отнесем със същото недоверие и към онези какси от бъдещето?

Губернаторът се засмя меко.

— Сега вероятно вие ни подценявате. Аз обаче не мога да не изпитвам възхищение от човешките постижения, колкото и да съм озадачен понякога от вашите мотиви.

Парз се вгледа през лицевата плоча на скафандъра в сапуненото бълбукане на частта от море, приютила Губернатора.

— Например?

— Корабът, който отнесе нашия терминал за „Интерфейс“, се обслужваше от хора. Разбира се, основните му системи бяха автоматизирани и със сигурност не даваха възможности за бунт на човешкия екипаж. Но вашият опит от столетия полети в космоса ме убеди, че няма по-добра гаранция за успех от присъствието на инженери-хора в построен пак от хора апарат, с тяхната изобретателност и приспособимост — и физическа, и умствена. Така че необходим ни бе екипаж от хора.