Нашественици във времето

— Откъде знаеш? — сопна се тя.

— Защото — бавно, като на дете каза Шайра, — накрая нищо лошо няма да се е случило на камъните.

Берг я зяпна, чудеше се дали да прихне.

— Ти луда ли си? Шайра… Дълбали сте под камъните, опаковали сте ги в полето на хипердвигателя, изтръгнали сте ги от планетата, прекарали сте ги през бойния ред на какската флота и ги захвърлихте на хиляда и петстотин години в миналото! Че какво още бихте могли да им сторите?

Шайра се усмихваше, а угрижеността се върна на лицето й.

— Ясно ти е, че няма да ти разкрия нашите намерения. Не мога. Зная, че се тревожиш, и бих искала с цялото си сърце да повярваш — когато нашият Проект успее, Стоунхендж ще си остане незасегнат.

Внезапен страх накара Берг да издърпа ръката си изпод пръстите на момичето.

— Но как е възможно това? За Бога, Шайра, какво смятате да правите?

Но „Приятелката на Уигнър“ не й отговори.

5

Флитерът се настаняваше върху стомашната лигавица на Сплайна, подобни на нокти захвати се протягаха от долната му част и се впиваха в твърдата плът.

Джейсофт Парз наблюдаваше отвътре маневрата по прикрепването и усещаше как собственият му стомах се гърчи от съчувствие.

Набързо проведе тестове за целостта на своя скафандър — светещи в зелено символи пробягваха по широката лицева плоча, после с кимване поиска отваряне на люка. Чу се съскането на изравняващо се налягане, за няколко секунди в кабината зашепна ветрец и слабо побутна Парз в гърдите. Той въздъхна, разкопча предпазните колани и с лекота се измъкна от креслото. От последното му отиване при Губернатора в кораба Сплайн, обикалящ Земята преди цяла година, АС-процедурите направиха чудеса с най-явните му болежки и за него беше благословено облекчение да стане от креслото без пробождащите болки в гърба.

Безпилотните антитела бяха нагласили плоска площадка над стомашната лигавица близо до ръба на люка. Малка машина-преводач беше прикрепена на нея. Парз пъргаво се изтласка навън от флитера и задейства електромагнитите в подметките си, за да се прилепи към площадката. Скоро беше готов и можа да застане в сравнително достойна поза.

Огледа се. Корпусът на флитера, увиснал неподвижно до него, приличаше на някоя несмляна мръвка в търбуха на Сплайна. Обърна лице нагоре, към кълбото вряща течност. До него в пълния мрак на търбуха трепкаше виртуално на сцената отвън — икосаедърният портал на червеевата дупка и резен от самия Юпитер.

— Губернаторе — произнесе той. — Много време мина.

Гласът на Губернатора прозвуча от преводача леко заглушен поради гъстия въздух.

— Наистина. Цяла година, откакто избягаха онези проклети „Приятели на Уигнър“. Една погубена година, в която се борихме да върнем нещата на мястото им. И сега сме пред кулминацията, тук — в сянката на Юпитер.

— Не бих я нарекъл погубена — веднага отговори Парз. — Изграждането и изстрелването на новите портали за „Интерфейс“ бяха голям успех. Бях изумен от бързината, с която напредвахме.

— Джейсофт Парз, благодаря ви за ролята, която изиграхте в това начинание.

— Моите действия не бяха насочени единствено за ваша полза.

— Вероятно — съгласи се каксът. — Но какво ме засягат вашите мотиви, щом резултатът е този, който изисквах? Доколкото разбирам, вашата цел е била личната ви награда, АС-лечението, което…

— Не е точно така — студено го прекъсна Парз. — Между другото си мислех, че съживяването на старото производство на екзотична материя е добро за хората.

Разбира се, на определена цена. С целеустремеността, възможна само в общество с общ за всички господар, повечето човешки светове — Земята, Марс, Луната, Титан — бяха превърнати почти напълно в заводи за екзотична материя, всички техни ресурси бяха насочени към тази единствена цел. Но осъществяването на такъв грамаден проект, основан изцяло върху човешки технологии — дори и проект, замислен от какс — направи немалко за самочувствието на цялата раса.

— В края на краищата, Губернаторе, тази проклетия беше направена и изстреляна за шест месеца.

— Разбирам вашата гордост — изрече Губернаторът със своя гладък, безизразен женски глас. — И се радвам да установя, че времето не е укротило острия ви език, Посланик.

Парз каза кисело:

— Че какво разбирате вие? Спомнете си, че и преди сте ни подценявал. Бягството на „Приятелите“…

— Джейсофт, нима трябва да подклаждам гордостта ви? — прекъсна го Губернаторът. — Поканих ви тук, за да станем свидетели на триумфалния завършек на общата ни работа.

Наистина, каза си Парз, каксът го повика в пространството около Юпитер веднага щом потоците високоенергийни частици започнаха да изригват от устата на портала, очакващ първите предвестници на посещение от бъдещето.

— В края на краищата — продължи каксът, — ако не бяхме разрешили АС-процедури за вас и шепа ваши колеги — а вие не проявихте желание да откажете — сега нямаше да стоите тук и да ми изнасяте лекции за стъписващите възможности на човешката раса. Нали така? Защото бяхте близо до края на нормалния човешки живот, нали?

Небрежното презрение зачерви бузите на Парз.

— Губернаторе…

Но Каксът говореше нетърпеливо: