Нашественици във времето

После дойде Шайра, описа й за четвърт час петнадесет века изпълнена с бедствия човешка история и обясни намеренията на „Приятелите“.

Само два-три часа след кацането Берг заедно с останалите бе принудена да се сниши на тревата, когато корабът се втурна в гравитационния тунел на червеевата дупка. Пак я втресе, щом се сети за радиацията, бушуваща около крехкото корабче, за призрачното, загадъчно изместване във възприятията й по време на скока във времето.

Не й позволиха да изпрати съобщение до екипажа на „Коши“. Вероятно каксите вече бяха причинили смъртта на нейните спътници, ако думата „вече“ имаше смисъл в пространство-време, извито вътре в самото себе си от червеевата дупка.

— Тези няколко дни бяха пренаситени със събития — криво се усмихна тя. — Като за „добре дошла“ това си беше направо възмутително.

Шайра се усмихваше и Берг напрегна вниманието си.

— Радвам се, че употреби тази дума — възмутително. Точно възмутителността на замисъла ни позволи да успеем пред очите на Каксите. Ела да си поговорим, сега разполагаме с време.

Обърнаха се и започнаха бавната си разходка „надолу“ по склона, спускащ се от ръба към средата на кораба. Докато вървяха, Берг не можеше да се отърве от усещането, че слиза и се изкачва по невидими падинки в местността, широки метър-два и дълбоки по няколко сантиметра. Но за окото повърхността беше плоска като кухненска маса. Тя усещаше неравностите в полето, което я задържаше върху тази четвърт миля пръст и скали. Каквото и да използваха за създаване на гравитация тук, явно не работеше безупречно.

Шайра започна:

— Трябва да разбереш положението. Оцелели от вашето време записи ни подсказаха скорошното ви връщане към Земята с портала на „Интерфейс“. Ако успеехме, можехме да се доберем до отворена врата към свободното минало. Измислихме Проекта…

Берг я изгледа остро.

— Какъв е този Проект?

Шайра все едно не чу въпроса.

— Какските власти очевидно нищо не знаеха за вашето идване, но беше ясно, че щом засекат вашия кораб и неговия уникален товар, щяха да ви унищожат. Трябваше да открием начин да ви посрещнем, преди това да се случи. И така, Мириам, трябваше да направим космически кораб, при това под зоркия и всезнаещ поглед на каксите.

— Аха. Знаеш ли, Шайра, май се налага да изясним какво глаголно време да използваме. Може би ни е нужна изцяло нова граматика — бъдеще минало, несигурно сегашно…

Шайра се разсмя безгрижно и Берг почувства малко повече човешка топлинка към нея.

Минаха през рояк светлинни кълба. Те се носеха във въздуха два-три метра над почвата и излъчваха светлина и топлина като малки слънца. Берг поспря за миг, усещаше по лицето си и в отскоро стареещите си кости топлината на звездата, която напусна преди субективно столетие. Жълтобялата светлина на кълбата пропъждаше месесторозовото зарево на Юпитер и тревата изглеждаше нормална, жилава и зелена. Берг прокара обутия си в пантофка крак през нея.

— Значи маскирахте своя кораб.

— Каксите не се пъхат в области, които смятат за човешки културни светини.

— Ура за каксите — кисело каза Берг. — Може и да не са чак такива гадняри.

Кожата под обръснатите вежди на Шайра се надигна.

— Ние сме уверени, че това не е алтруизъм, а пресметливост. Както и да е, такава е политиката им и точно от нея се възползвахме за своите цели.

Берг се усмихна. Умът й внезапно се изпълни от абсурдната представа — бунтовниците в окаляни тренировъчни екипи ровят като къртици под катедрали и пирамиди, под бетонните гробници на древни ядрени реактори.

— И вие построихте своя кораб под камъните.

— Да. По-точно, подготвихме за полета определена площ от местността.

— Откъде си набавихте средства за това?

— „Приятелите на Уигнър“ имат привърженици из цялата планетна система. Не забравяй, че до момента на първата си среща с каксите хората са били вече междузвездна раса, която е използвала ресурсите на многобройни планетни системи. Каксите ни контролират… почти изцяло. Но в тесните рамки, оставени от това „почти“, има място за велики замисли… проекти, равняващи се може би на най-значителните дела от твоето време.

— Не бих се обзаложила — с навъсена увереност вметна Берг.

Продължиха към средата на кораба.

— И така, подготвихте кораба си. Как го вдигнахте от планетата и го пратихте в космоса?

— С откраднат хипердвигател на скуимите — каза Шайра. — Той създаде лещовидно поле около кораба, като изолира него и околния въздушен слой от планетата. После използвахме двигателя за ускоряването в космоса, за да стигнем близо до „Коши“. Накрая, след срещата с вашия кораб, двигателят послужи за преминаването през „Интерфейс“.

— Скуимите… Това е расата, с която хората се сблъскали по-рано, нали? Преди каксите?

— И чието поражение ни осигури по-голямата част от основните технологии, нужни, за да излезем извън Слънчевата система.

— И как ще ги победим?

Шайра се ухили.

— Прочети в учебниците по история.

— А скуимският двигател работи ли в момента?

— С минимална мощност. Осигурява ни защита от радиацията.

— И задържа въздуха около кораба, права ли съм?

— Не, за това е достатъчно притеглянето на кораба.