Нашественици във времето

— Нуждая се от съдействието ви за този проект. — В изкуствения глас на Губернатора прозвуча нотка на искреност, на откровена молба. — Необходимо е да зная дали това ще ви затрудни.

Джейсофт се намръщи.

— Защо пък да ме затрудни?

— Вие сте помощник на врага — остро изрече каксът и Парз се сепна. — Зная колко гнусно звучат тези думи за хората. А сега ви моля да ми помагате в проект, чийто успех може да им причини голяма символична вреда. Съзнавам какво значение имаше за тях дребният успех на скачащите във времето бунтовници, защото ни смятат за потисници и нашественици…

Парз се усмихна.

— Че вие сте си потисници и нашественици.

— Сега обаче искам от вас да унищожите този символ на човешката съпротива за нуждите на каксите. Разглеждам това като проява на високо доверие. И все пак може би за вас е най-злостно оскърбление.

Парз поклати глава и се опита да отговори честно, сякаш каксът бе някакво външно въплъщение на съвестта му, а не мрачен завоевател, който би могъл да го смаже за миг.

— Имам свои схващания за какската Окупация, свои преценки за нещата, които извършихте оттогава — бавно започна той. — Но моите възгледи няма да пропъдят какската флота, нито ще ни върнат технологиите, възможностите и най-обикновеното проклето достойнство, които вие ни отнехте.

Каксът не отвърна нищо.

— Аз съм практичен човек. Роден съм с талант за дипломация. За посредничество. Като си върша работата, старая се да превърна мрачния факт на какското управление в поносимо споразумение за възможно най-голяма част от човечеството.

— Вашите сънародници биха могли да заявят, че чрез работата си с нас вие само увековечавате това управление.

Парз разпери своите белязани от старостта ръце и намери време да се учуди защо говореше толкова открито с какса.

— Губернаторе, дълги часове съм се борил с въпроси като този. Но накрая все се налага да се захвана с решаването на други проблеми. Нещо спешно и практично, нещо, което наистина мога да реша. — Погледна нагоре към бавно врящото течно кълбо. — Това има ли някакъв смисъл за вас?

— Джейсофт, мисля, че нашите умове си приличат. Тази е причината да ви избера за помощник в това начинание. Страхувам се, че прибързаните действия на бунтовниците, на тези „Приятели на Уигнър“, са изключително опасни — не само за каксите, но може би и за човечеството.

Парз кимна.

— И на мен ми мина тази мисъл през главата. Бърникането в историята не е от областта на точните науки… а кой от нас би желал да вярва в разсъдливостта на тези отчаяни бегълци?

— Значи ще ми помогнете?

— Губернаторе, защо искате да пътувате напред във времето? Как това ще ви помогне да решите проблемите си с миналото?

— Нима не виждате какви възможности предлага тази технология? Като създам портал към бъдещето, мога да потърся съвет от епоха, в която проблемът вече е разгледан и решен. Не е нужно да вземам решение за този твърде важен въпрос, без да бъда сигурен в крайния резултат. Мога да черпя от мъдростта на онези какси в бъдещето и да следвам техните напътствия…

Парз бе обзет от неясни съмнения дали невероятният замисъл не би повлякъл след себе си и някакъв времеви парадокс. Но на глас изрече:

— Губернаторе, разбирам намеренията ви. Но… сигурен ли сте, че искате да направите това? Не е ли по-добре да решавате сам, тук и сега?

Преведените думи на Губернатора течаха гладко и без притеснение, но на Парз му се стори, че долавя в тях отчаяние.

— Не мога да поема този риск. Дори е напълно възможно да се посъветвам със себе си… по времето, когато ще зная какво е необходимо да предприема. Ще ми помогнете ли?

„Каксът е загубил равновесие, разбра Парз. Той наистина не знае как да се справи със затрудненията си. Целият този сложен нов проект за «Интерфейс», който ще погълне безкрайно много енергия и ресурси, просто е димна завеса за пълната некадърност на Губернатора.“ Почувства как го пронизва неочаквана гордост, шовинистично наслаждение от тази малка човешка победа.

Но докато тържествуваше, страхът му се върна. Бе откровен с Губернатора… Би ли могъл да се довери на разсъдъка у онези „Приятели на Уигнър“, случайно добрали се до такова могъщество?

А беше уверен, че тази надделяваща нерешителност увеличава вероятността да останат безпомощни пред вълната от небитие, връхлитаща от миналото.

Не на него обаче се падаше да решава.

— Ще ви помогна, Губернаторе. Кажете ми какво е първото нещо, което трябва да направим.

4

След като изпрати съобщението си до Майкъл Пул, още пълзящо из Слънчевата система със скоростта на светлината, сега Мириам Берг седеше на грапавата английска трева и чакаше Шайра, момичето от „Приятелите на Уигнър“.

Берг бе сътворила машина на времето и я бе отнесла сред звездите. Но няколкото дни след завръщането в собственото й време през червеевата дупка се оказаха най-драматичните в живота й.

Спасителната капсула от „Коши“ лежеше пред нея в плитък, ръждивокафяв кратер изгорена земя. Тя бе разрязана косо като изкормено животно, тънки струйки пара пълзяха от все още нажежените вътрешности.