Нашественици във времето

— Парз, турбулентността е пример за вездесъщата самоорганизация на материята и енергията. В океана на моя свят енергията, породена от температурната разлика между вулканичната активност и атмосферата, се засмуква като в сифон и чрез турбулентността се организира в милиарди конвекционни клетки.

Всички известни ни форми на живот са клетъчни. Нямаме непосредствени свидетелства, но смятаме, че това би трябвало да важи и за самите ксийли. Изглежда обаче няма закономерност, определяща от какъв вид да бъдат клетките.

Парз се почеса по темето и се засмя, но осъзна, че това е смях от изумление, като на дете.

— Казвате ми, че тези конвекционни клетки са основата на вашето битие?

— За да пътешествам в космоса, бях принуден да взема със себе си в този кораб и част от своя роден океан. Малка черна дупка в средата на Сплайна създава гравитационно поле, което поддържа целостта на кълбото, а нагреватели в течността наподобяват вулканичната активност във водите, които са мой дом.

— Не е кой знае колко удобно — сухо отбеляза Парз. — Нищо чудно, че се налага да пътувате със Сплайн.

— Физически ние сме крехки същества. Лесно се разпадаме. Има крайно строги ограничения за маневрирането на този кораб, за да бъде съхранено моето съзнание. А и ние сме малцина в сравнение например с хората.

— Е, да. Няма много място за вас дори и в море, покриващо цяла планета.

— Най-големите сред нас се простират на цели мили. На практика ние сме безсмъртни. Конвекционните клетки лесно могат да бъдат обновени или сменени, без ущърб за съзнанието… Сам разбирате, че тази информация не бива да се разпространява. Нашата уязвимост е факт, от който някои биха се възползвали.

Предупреждението сякаш вля мраз в старешките кости на Парз. Но след дългогодишното си заточение любопитството му се опиваше от знанията и го принуждаваше да задава още въпроси.

— Губернаторе, как въобще са могли каксите да излязат в космоса, да се отделят от повърхността на планетата си? Сигурен съм, че не сте в състояние да осъществявате особено големи инженерни проекти.

— И въпреки това сме технологична цивилизация. Съзнанието ми е коренно различно от вашето. Мащабите са съвсем други — възприемам включително и молекулярното равнище. Ако пожелая, моите клетки могат да работят като независими производствени единици, да създават миниатюризирани високи технологии от биохимичен тип. Търгували сме помежду си с такива изделия милиони години, без да знаем за съществуването на останалата вселена.

След това са ни „открили“. Чужд кораб кацнал в нашия океан и започнало предпазливото установяване на отношения…

— Чий кораб?

Губернаторът пренебрегна въпроса.

— Нашите биохимични продукти имат твърде голяма пазарна стойност и чрез посредници успяхме да изградим огромна търговска империя, простираща се на много светлини години. Но все още трябва да разчитаме на партньори за по-големите проекти…

— Партньори като хората. Или като Сплайните, които ви разкарват насам-натам в търбусите си.

— Малцина от нас напускат родния свят. Рисковете са прекалено високи.

Парз се отпусна в креслото.

— Губернаторе, познавате ме отдавна. Би трябвало да знаете, че през всички тези години недостатъчните ми знания за каксите направо ме влудяваха. Но проклет да съм, ако сте ми разкрили всичко това като награда за дългата ми служба.

— Прав сте, Посланик.

— Тогава кажете ми какво искате от мен.

Губернаторът отговори, без да се замисли:

— Нужно ми е да разчитам на вас. Искам да получа достъп до бъдещето. Искам хората да построят нов „Интерфейс“ за движение във времето. И искам вие да ръководите този проект.

Минаха няколко минути, докато Парз укроти изгарящите го мисли.

— Губернаторе, нищо не разбирам.

— Възстановяването на древните технологии за работа с екзотична материя не би трябвало да е трудно, като си припомним напредъка на човешката наука през последните хиляда и петстотин години. Но параметрите няма да са същите като при предишния проект…

Парз поклати глава. Чувстваше се муден, тъп и стар.

— А какви?

Каксът предаде изображение в плочата на Парз — интересна геометрична фигура на рамката, икосаедър, чиито двадесет страни бяха оцветени в синьо и бавно се въртяха.

— Новият „Интерфейс“ трябва да бъде достатъчно голям, за да премине през него кораб Сплайн — каза Губернаторът. — Или друг кораб с подходяща големина за пренасяне на какс.

Един пътешественик през червеева дупка страда от ударите на гравитационните приливни вълни при навлизането в рамката на портала и при преминаването през самата червеева дупка. Сега Парз узна, че каксът е много по-уязвим за подобни шокове, отколкото човешко същество.

— Значи гърлото на новата червеева дупка трябва да бъде по-широко, отколкото при първата — унесено промърмори той. — А и порталите да са по-големи, за да стане възможно минаването през скелета от екзотична материя…

Парз замислено докосна плочата. Геометричните фигури се очертаха по-ясно.

Каксът заговори неуверено.