Мъртви в Далас

— В момента ти правят прическа — казах аз с равен и тих глас. — Намираш се в салона на твоя любим фризьор… Джери. Косата ти е безупречно сресана… Внимателно разделя кичурите, защото е много гъста. Ще му отнеме доста време да я подстриже, но Джери ще го направи с удоволствие, защото косата ти е здрава и лъскава. Джери хваща един кичур… и внимателно клъцва крайчето му с ножицата. Малкото снопче коса пада върху найлоновото наметало и се плъзва на пода. Усещаш как пръстите му отново докосват косата ти, вземат нов кичур, подрязват го… и това се повтаря… отново… и отново… От време на време Джери я сресва, за да провери дали я подстригва равномерно. Толкова е приятно… седиш си на стола и си почиваш, а някой друг се грижи за косата ти. Наоколо няма никого… — Грешка! Усетих как Бетани се почувства неловко. — Всъщност не, в салона има и други клиенти. Говорят си тихичко… бръмчи сешоар… Пръстите му отново докосват косата ти, хващат кичур, сресват го…

Нямах представа как би коментирал метода ми на работа някой опитен хипнотизатор, но поне в този случай успях да постигна целта си. Съзнанието на Бетани беше в покой и просто чакаше да получи задача. Продължих да говоря със същия равен глас.

— Докато Джери се занимава с косата ти, ние с теб ще си поговорим за онази вечер в бара. Той няма да спре да подстригва, чу ли?… Започни от момента, в който се приготвяш да тръгнеш към бара. Не ми обръщай внимание, аз съм просто едно кълбо въздух зад гърба ти. Може да чуваш гласа ми, но той идва от някой ъгъл във фризьорския салон. Ти дори няма да разбираш какво точно казвам, освен ако не чуеш името си. — След тези думи се потопих дълбоко в паметта на момичето.

Бетани се намираше в малкия си, сравнително спретнат апартамент, който делеше със своя колежка от „Крилото на прилепа“, известна като Дезире Дюма. Пухкавата блондинка Дезире Дюма изглеждаше — според Бетани — точно като псевдонима си: самозвана съблазнителка, уверена в собствената си привлекателност.

Докато придружавах сервитьорката в дебрите на съзнанието й, се чувствах така, сякаш гледах много скучен филм. Бетани имаше добра памет. Прекалено добра, бих казала. Прехвърлих набързо досадните подробности като спора на Бетани и Дезире за предимствата и недостатъците на два вида спирала за мигли и стигнах до момента, в който Бетани и Дезире най-после излязоха и тръгнаха заедно към бара. Дезире работеше в магазина за сувенири към „Крилото на прилепа“. Облечена в червено бюстие и с черни ботуши, тя продаваше безбожно скъпи вампирски сувенири. Слагаше си изкуствени резци и се снимаше с туристите срещу добри бакшиши. Слабичката, срамежлива Бетани беше скромна сервитьорка и вече цяла година си мечтаеше да започне работа в сувенирния магазин, където едва ли щеше да получава големи бакшиши, но пък заплатата й щеше да е по-висока, а при липса на клиенти щеше да има възможност да си почива седнала. Мечтата й продължаваше да бъде мираж и тя, бедничката, много завиждаше на Дезире. Нищо особено като информация, но аз все пак я предадох на Стан.

За пръв път през живота си навлизах толкова дълбоко в нечие съзнание. Прониквайки в мислите й, се опитвах да отсявам зърното от плявата, но не ми се получаваше. Накрая спрях да се мъча и започнах да споделям всичко, което минаваше пред погледа ми. Бетани бе напълно спокойна в ръцете на фризьора си Джери. Оказа се, че си спомня чудесно и най-дребните детайли, така че до този момент всичко вървеше според очакванията ми.

По време на смяната си Бетани сервираше синтетична кръв на четирима вампири: червенокоса жена; ниска, набита дама с испански черти и черни като смола очи; рус тийнейджър с антични татуировки; и мъж с кестенява коса, издадена напред челюст и тънка каубойска вратовръзка. Ура! Фарел се бе запечатал в паметта на Бетани. Трябваше да потисна изненадата и вълнението си, за да не наруша спокойствието на Бетани.

— Това е той, Бетани — прошепнах. — Какво си спомняш за него?

— А, този ли? — силно извика Бетани и така ме стресна, че едва не подскочих от стола си. Тя насочи мисълта си към Фарел и се съсредоточи. Поръчал си две бутилки кръв, нула положителна, и й оставил бакшиш.

Между веждите на Бетани се появи дълбока бръчка. Миличката, ровеше в съзнанието си с всички сили, за да изпълни молбата ми. От мозъчните й гънки започнаха да изплуват парченца информация и тя насочваше вниманието си към онези от тях, които се отнасяха до вампира с кестенявата коса и каубойска вратовръзка.

— Тръгна към тоалетната с русото момче — каза тя и в съзнанието й се появи образът на русия татуиран вампир, най-младия от групичката. Ако бях художник, можех да го нарисувам.

— Млад вампир, на не повече от шестнайсет. Рус, татуиран — прошепнах аз към Стан. Той се изненада. За малко да пропусна реакцията му, защото заниманието ми изискваше концентрация като на жонгльор, но бях почти сигурна, че се изненада. Смутих се леко, но продължих.

— Сигурна ли си, че беше вампир?

— Поръча си кръв и я изпи — отвърна Бетани. — Имаше бледа кожа… тръпки да те побият. Да, сигурна съм.