Мъртви в Далас

И е тръгнал към тоалетната с Фарел. Разтревожих се. Вампирите нямаха друга причина да влязат в тоалетна, освен ако вътре не ги чакаше човек, който да им предложи секс или храна. Или (идеалната комбинация) и двете едновременно. Отново потънах в спомените на Бетани. Видях как обслужи още няколко клиенти, но не успях да разпозная никого.

Огледах внимателно и останалите посетители, повечето от които изглеждаха напълно безобидни. Един от тях — мургав мъж с гъсти мустаци — ми се стори познат, затова веднага насочих вниманието си към спътниците му: висок, слаб мъж с дълга до раменете руса коса и закръглена, ниска жена с една от най-грозните прически на света.

Имах няколко въпроса към Стан, но исках първо да приключа с момичето.

— Вампирът каубой появи ли се отново, Бетани?

— Не — отвърна тя след кратко мълчание. — Не го видях повече. Внимателно проверих съзнанието й за бели петна; не бих могла да възстановя изтритото, но поне щях да разбера дали някой е ровичкал вътре преди мен. Не открих нищо подобно. А тя със сигурност се опитваше да се сети. Усещах как се напряга да извика образа на Фарел и как полека-лека самата тя започва да ми се изплъзва.

— А русият младеж? Онзи с татуировките?

Бетани се замисли, наполовина излязла от състоянието на транс.

— И него не съм виждала — отвърна тя. През съзнанието й се плъзна някакво име.

— Какво беше това? — попитах аз, все така тихо и спокойно.

— Нищо! Нищо! — извика тя и напусна фризьорския салон с гръм и трясък. Хипнотизаторските ми способности бяха далече от съвършенството, за жалост.

Бетани искаше да предпази някого; искаше да спести на този човек изпитанието, през което самата тя минаваше. Опита се да пропъди името му от съзнанието си, но аз бях по-бърза от нея и успях да го видя. Бетани смяташе, че този човек знае нещо повече. Сметнах за ненужно да я уведомявам, че знам тайната й, затова просто й се усмихнах и казах на Стан, без да поглеждам към него:

— Може да тръгва. Взела съм всичко.

С наслада попих облекчението, изписано по измъченото лице на Бетани, и чак тогава се обърнах към Стан. Беше усетил, че крия коз в ръкава си, но предпочитах да си трае. Кой би могъл да предположи какво се върти из вампирските глави, особено ако са нащрек! Ала нещичко ми подсказваше, че ме е разбрал.

Стан не обели и дума на глас, но в стаята влезе млада вампирка, която изглеждаше като връстница на Бетани. Много уместен избор. Момичето се наведе над Бетани, улови я за ръката и се усмихна, изваждайки на показ резците си в цялата им прелест.

— Хайде да те отведем вкъщи, а?

— О, страхотно! — Облекчението на Бетани се изписа върху челото й с неонови букви. — О, страхотно… — колебливо повтори тя. — Ъммм… наистина ли ще ме отведете вкъщи? Вие…

Но вампирката погледна Бетани право в очите и каза:

— Няма да си спомняш нищо за този ден и тази нощ, с изключение на партито.

— Парти ли? — Гласът й звучеше някак лениво и с едва доловима нотка на любопитство.

— Тази вечер имаше парти — поясни младата вампирка, докато извеждаше Бетани от стаята. — Страхотен купон… и там ти се запозна с един симпатичен младеж, с когото си прекара чудесно… — продължи да шепне в ухото й тя, докато затваряше вратата зад гърба си. Надявах се да й създаде приятен спомен.

— Е? — нетърпеливо попита Стан.

— Бетани си помисли, че мъжът от охраната на клуба може да знае повече. Видяла го да влиза в тоалетната буквално по петите на Фарел и незнайния рус вампир.

Онова, което аз не знаех — не че възнамерявах да питам Стан, — бе дали вампирите правеха секс помежду си. Сексът и храната вървяха ръка за ръка в тяхното ежедневие и аз просто не можех да си представя вампир в гореща сцена с нечовек — тоест със същество, от което не може да пие кръв. Пиеха ли вампирите кръв един от друг за удоволствие? Знаех много добре, че когато някой от тях е ранен, другите му се притичват на помощ и даряват от собствената си кръв, за да му помогнат да оздравее. Но не бях чувала да го правят при други обстоятелства. А както вече споменах, нямах никакво желание да разпитвам Стан. Може би щях да повдигна въпроса пред Бил, когато всичко това приключеше.

— Значи ти видя в главата й следното: Фарел е бил в бара и е отишъл в тоалетната заедно с млад татуиран вампир с дълга руса коса — обобщи Стан. — Охранителят ги е последвал незабавно.

— Точно така.

Последва дълга пауза. Стан очевидно планираше следващия си ход. Аз просто стоях и се радвах, че не чувам и дума от вътрешния му монолог. Никакви проблясъци, никакви откровения.

Тези моментни докосвания до съзнанието на вампирите се случваха изключително рядко. С Бил не бях имала подобно преживяване, а дълго време дори не знаех, че това е възможно. Затова и общуването с него ми доставяше истинска наслада. За пръв път през живота си усещах, че мога да имам нормална връзка с мъж. Не жив, разбира се, но човек не може да има всичко.

Сякаш прочел мислите ми, Бил положи длан върху рамото ми. Погалих хладните му пръсти и ми се прииска да стана и да го прегърна. Би било неразумно да го правя пред Стан. Току-виж огладнял…