Мъртви преди мрак

Арлийн бе облекчена, че й е дошло. Чарлси бе погълната от мечти да бъде обезсмъртена чрез внучето и се молеше от сърце за лесна бременност и нормално раждане на дъщеря си. Лафайет смяташе, че започва да става особено да се работи с мен.

Полицай Кевин Прайър се чудеше какво ли прави в почивния си ден Кения. Той лично помагал на майка си да оправи бараката с инструменти и ненавиждаше всяка минута от това занимание.

Чух доста и неизказани, и изречени коментари за косата и кожата ми, както и за лепенката на ръката ми. Повечето мъже и дори една жена ме намираха за още по-привлекателна. Неколцина от участниците в палежа на къщата в Монро си мислеха, че нямат шанс с мен заради симпатиите ми към вампирите, и съжаляваха за импулсивната си реакция. Запомних ги кои са. Макар за момента да не ми бе до вампири, нямаше как да ги забравя, те можеха да убият и моя Бил.

Анди Белфльор и сестра му Порша обядваха заедно. Правеха го поне веднъж седмично. Тя бе женски вариант на Анди — средна на ръст, набита, с ясно очертани устни и издадена челюст, но сходството бе в негова полза. Чувах, че била много добър адвокат. Ако не беше жена, бих я препоръчала на Джейсън, когато мислеше, че вероятно ще има нужда от защитник, и повече за нейно, отколкото за негово добро. Днес тя се чувстваше потисната — с образование и добри доходи, а никога не бе излизала на среща. Това бе ангажирало съзнанието й.

Анди бе отвратен от връзката ми с Бил Комптън, бе заинтригуван от по-привлекателния ми външен вид и бе любопитен как точно вампирите правят секс. Освен това съжаляваше, че най-вероятно ще му се наложи да арестува брат ми. Мислеше, че неговият случай не е кой знае колко по-различен от други, но той изглеждал най-изплашен, което означавало, че крие нещо. А и филмите, в които Джейсън прави не точно традиционен секс с Модет и Доун… Забих поглед в Анди, докато четях мислите му, което го смути. Той действително бе наясно на какво съм способна.

— Суки, ще донесеш ли тая бира? — попита ме в крайна сметка и размаха ръка, за да е сигурен, че съм го забелязала.

— Разбира се, Анди — отвърнах отнесено и извадих една от хладилника. — Искаш ли още чай, Порша?

— Не, благодаря ти, Суки — отвърна ми учтиво, докосвайки устни със салфетка.

Порша си спомняше училищните години, когато била готова да продаде душата си за среща с прекрасния Джейсън Стакхаус. Чудеше се какво ли прави той сега, дали в главата му има мисъл, която би я заинтригувала, а може заради тялото му да си струвало да жертва интелектуалното общуване. Значи тя не бе виждала записите и не знаеше за съществуването им, очевидно Анди постъпваше като истински полицай. Опитах се да си я представя с брат ми и не можах да сдържа усмивката си. Това щеше да си е преживяване и за двамата. Не за пръв път ми се искаше да бях в състояние не само да чета мисли, но и да внушавам идеи.

До края на смяната не научих абсолютно нищо. С изключение на това, че във филмите, които брат ми бе имал неблагоразумието да заснеме, имало малко насилие и това накарало Анди да се замисли за следите от удушаване по шиите на жертвите. Така че като цяло отварянето на съзнанието ми се оказа безполезно за Джейсън занятие. Всичко, което чух, по-скоро ме разтревожи и не ми осигури каквато и да било допълнителна информация, която би му помогнала.

Вечерта щяха да дойдат съвсем друг тип хора. Никога не бях идвала тук просто така, извън работа. Дали да не се появя тази вечер? Какво ли ще прави Бил? Дали исках да го виждам?

Почувствах се самотна. С никого не можех да говоря за него. Никой, който да не бъде шокиран от връзката ни. Как можех да кажа на Арлийн, че съм тъжна, защото приятелите на вампира Бил са ужасяващи и безмилостни, че един от тях предната вечер ме ухапа и част от кръвта му попадна в устата ми, че бе убит върху мен? Това не бяха проблеми, които тя бе готова да понесе. Не се сещах за никого, който би могъл. В ума ми не изплуваше ничие име, не знаех някой да е излизал с вампир, освен заблудените групита, които ходеха, с който кръвопиец им падне.

В момента, в който си тръгнах от работа, променената ми външност вече не ми помагаше да се чувствам самоуверена. Почувствах се като аномалия.

Обикалях нагоре — надолу из къщи, подремнах малко, полях цветята на баба. Към привечер хапнах нещо, стоплено в микровълновата. До последно се колебаех дали да изляза. Най-накрая сложих една червена блуза, бели панталони и някое и друго бижу и тръгнах към „При Мерлот“.

Беше странно да отида като клиент. Сам бе в дъното, зад бара. Той отчете влизането ми и учудено вдигна вежди. Тази вечер работеха три сервитьорки, които познавах само по физиономия. През прозореца на бюфета забелязах друг готвач да приготвя хамбургерите.

Джейсън седеше на бара. Учудващо, но столът до него бе празен и аз тръгнах натам. Той се обърна към мен с изражение, готово да посрещне някоя жена — устните му бяха леко отворени и усмихнати, а очите му сияеха. Когато ме видя, физиономията му придоби комичен вид.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита възмутен.