Мъртви на прага

Чарлз наливаше бира зад бара. Кимна ми, усмихна се и продължи да работи. На бара стоеше една от редовните ни пияници, Джейн Боудхаус, и следеше всяко движение на бармана. Вампирът обаче изобщо не се смущаваше от вниманието й. В общи линии, еуфорията около появата му в бара беше утихнала и всичко си беше постарому.

Около час след началото на смяната ми се появи Джейсън. На лакътя му висеше Кристъл. Брат ми изглеждаше по-щастлив от всякога. Вълнуваше се от новия си живот и от компанията на новата си приятелка. Зачудих се колко ли щеше да трае това. Самата Кристъл, поне на пръв поглед, споделяше ентусиазма му.

От нея разбрах, че на другия ден изписват Калвин от болницата. Аз не пропуснах да спомена, че ми е изпратил цветя и че смятам да му приготвя нещо за хапване по случай благополучното му завръщане у дома.

Кристъл беше сигурна, че е бременна. Макар че мислите на свръхсъществата обикновено изглеждаха като заплетено кълбо, тази нейна увереност светеше като надпис на челото й. Не за пръв път научавах от „сериозна приятелка“, че брат ми ще става баща. Искрено се надявах и този път да е фалшива тревога. Не че имах нещо против Кристъл… Добре де, самозалъгвах се. Изобщо не я харесвах. Тя бе част от Хотшот и никога нямаше да го напусне. Не исках бъдещите ми племенници да бъдат отглеждани в тази странна малка общност, наситена с магия и заклещена точно в центъра на някакъв важен енергиен кръстопът.

Кристъл пазеше в тайна от Джейсън факта, че менструацията й закъснява. Не смяташе да повдига въпроса, преди да е сигурна в причината. Одобрявах решението й. Изпи една бира, докато брат ми погълна две, а после заминаха на кино в Кларис. На тръгване Джейсън ме прегърна, а аз понесох таблата с напитки към групата полицейски служители, настанени около две долепени маси в ъгъла. Елси Бек, Бъд Диърборн, Анди Белфльор, Кевин Прайър и Кения Джоунс, плюс новата тръпка на Арлийн — пожарния следовател Денис Петибоун. С тях имаше и двама непознати, но бързо ми стана ясно, че са от същия бранш.

Арлийн сигурно би ги обслужила с удоволствие, но те седяха в моя сектор и очевидно обсъждаха нещо много важно. Докато записвах поръчките им, всички млъкнаха, но подновиха разговора си веднага щом им обърнах гръб. Естествено, за мен нямаше значение дали говорят на глас, или не, защото можех да бръкна в главата на всеки един от тях и да разбера какво си мисли.

И всички те знаеха това много добре, но нито един от тях не се сещаше, че притежавам подобна дарба. Елси Бск например се страхуваше до смърт от мен, но дори той не даваше признаци, че помни какво умея, макар че неведнъж съм му го демонстрирала. Същото важеше и за Анди Белфльор.

— На каква тема е полицейската конференция в ъгъла? — попита Чарлз. Джейн се бе оттеглила в тоалетната, така че никой не ни подслушваше.

— Сега ще разберем — казах аз и затворих очи за по-добра концентрация. — Така… довечера смятат да преместят наблюдението върху друг паркинг. Убедени са, че пожарът, престрелките и смъртта на Джеф Мариот са свързани помежду си по някакъв начин. Дори се чудят дали изчезването на Деби Пелт не е брънка в тази плетеница от престъпления, тъй като за последно е била видяна да зарежда колата си на бензиностанция по магистралата в близост до Бон Томпс. Брат ми, Джейсън, също изчезна за известно време преди две седмици; може би и това е част от цялостната картина. — Разтърсих глава, отворих очи и едва не подскочих от уплаха. Чарлз стоеше тревожно близо до мен, вперил единственото си здраво око — дясното — в моето ляво.

— Имаш много необичайна дарба, млада жено — каза той след известно мълчание. — Последният ми работодател обичаше да колекционира необичайни неща.

— За кого си работил, преди да дойдеш на територията на Ерик? — попитах. Той се обърна, за да вземе бутилката „Джак Даниълс“.

— За краля на Мисисипи — отвърна.

Почувствах се така, сякаш земята хлътна под краката ми.

— Как стана така, че напусна Мисисипи и дойде тук? — попитах аз, без да обръщам внимание на подвикванията от съседната маса.

Кралят на Мисисипи, Ръсел Еджингтън, ме познаваше като момичето на Алсид, но не и като телепат, изпълняващ вампирски поръчки. Не беше изключено да ми е малко сърдит. Преди време Бил прекара няколко седмици като заложник в стара конюшня зад имението на Еджингтън. Лорена — жената, превърнала го във вампир преди сто и трийсет години, — го бе подложила на жестоки мъчения. Бил избяга. Лорена умря. Ръсел едва ли знаеше, че аз съм деятелят на тези събития. А може и да знаеше.

— Дотегна ми от методите на Ръсел — каза сър Чарлз. — Дотегна ми от сексуалните му перверзни.

Еджингтън действително предпочиташе мъжка компания. В къщата му изобилстваше от мускулести хубавци, а освен това си имаше постоянен партньор, човек, на име Талбот.

Не беше изключено Чарлз да е бил в имението по време на моето гостуване там, макар че не помнех да съм го виждала. Бях отведена там в много тежко състояние (пронизана с кол). Не успях да видя всички обитатели, а онези, които видях, не запомних.