Мъртви на прага

— Влизай — казах аз и той прекрачи прага. Без да разменят и дума, двамата вампири заковаха шперплата към дограмата на прозореца. Чувствах се неловко, меко казано, макар че събитията от нощта значително притъпиха вродената ми деликатност. Мислех предимно за болката в раненото си рамо, за състоянието на Тара и за местонахождението на Мики. Освен това се тревожех за счупения прозорец на Сам и се питах дали съседите са чули врявата и дали са се разтревожили достатъчно, че да извикат полиция. В крайна сметка реших, че не са, защото полицията отдавна щеше да е пристигнала.

След като Бил и Ерик приключиха със запушването на прозореца, двамата се обърнаха към мен и започнаха да наблюдават как бърша кръвта от пода. Възцари се мълчание, което надвисна над трима ни като облак; и най-вече над моята третина от групичката. В болничната ми стая Бил прояви грижовност, която докосна сърцето ми. Ерик вече знаеше за интимната ни връзка и това ме поставяше в изключително деликатно положение. Намирах се в една стая с двама мъже, които прекрасно знаеха, че съм спала и с единия, и с другия.

Исках да изкопая дупка в земята, да легна в нея и да се заровя точно като герой от анимационен филм. Нямах сили да ги гледам в очите.

Можех да анулирам поканите им и да ги накарам да се оттеглят безмълвно, но те ми се бяха притекли на помощ и подобна грубост от моя страна би ги обидила, меко казано. Не че не съм го правила и не че не се изкушавах да го повторя, за да измия срама си, но просто не можех. Какво следваше оттук нататък?

Дали да не вдигна скандал? Крясъците биха могли да разведрят обстановката. Или пък да си поговорим честно и открито… Не!

Внезапно си представих как тримата лежим на двойното легло в малката ми спалня. Вместо да крещим или говорим, бихме могли да… Не! Почувствах как бузите ми пламнаха; разкъсвах се между полуистеричен пристъп на смях и срам само при мисълта за това. Джейсън и приятелят му Хойт често обсъждаха (в мое присъствие), че всеки мъж мечтаел да бъде в леглото с две жени. А мъжете, които пиеха в „Мерлот“, ежедневно потвърждаваха тази теза, макар и мислено. Нима аз нямах право на подобна фантазия? Изкисках се истерично и двамата вампири стреснато ме погледнаха.

— Според теб това смешно ли е? — попита Бил и махна с ръка към закования прозорец, към легналата на дивана Тара и към превързаното ми рамо. Пропусна да посочи само себе си и Ерик. Започнах да се заливам от смях.

Ерик повдигна русата си вежда.

— Ние ли сме ти смешни?

Кимнах безмълвно и си помислих: Вместо да се чакаме, можем да се чукаме. Вместо да седим на тръни, можем да…

Съзнавах, че се държа глуповато и крайно неадекватно, но умората, напрежението и кръвозагубата си казваха своето. Погледнех ли втрещените физиономии на вампирите, започвах да се треса от смях.

— Суки, не сме приключили разговора си — каза Ерик.

— Напротив, приключихме го — отвърнах аз, все още усмихната. — Аз те помолих за услуга: да освободиш Тара от оковите на Мики. В замяна на това ти пожела да ти разкажа какво се е случило през периода на амнезията ти. Ти изпълни своята част от сделката. Аз също. Пито — платено. Точка.

Бил стрелкаше с поглед ту мен, ту Ерик. Сега вече и той знаеше, че Ерик знае онова, което знаех и  аз… Отново започнах да се кикотя. Внезапно цялата ми веселост изчезна като дим. Като въздух от спукан балон.

— Желая лека нощ и на двама ви — казах. — Ерик, благодаря ти, че пое онзи камък с главата си и че не пусна телефона от ръката си през цялото време. Бил, благодаря ти за шперплата и гвоздеите. Оценявам жеста ти, дори да си дошъл по настояване на Ерик. — При нормални обстоятелства (ако изобщо съществуваха нормални обстоятелства в обкръжението на вампири) бих ги прегърнала, но в нашия случай това ми се стори неуместно.

— Хайде, къш — казах. — Трябва да си лягам. Умирам за сън.

— Не искаш ли някой от нас да остане при теб тази нощ? — попита Бил.

Ако можех да съм сигурна, че Бил няма да иска нищо от мен и ще е нежен и внимателен като предишната нощ, бих избрала него. Когато си болен и унил, най-хубавото нещо на този свят е усещането, че си обичан. Но нямаше как да съм сигурна, за жалост.

— Няма нужда — отвърнах аз. — Ерик ме увери, че Саломе ще открие Мики за нула време, а аз просто умирам за сън. Благодаря ви още веднъж за помощта.

Очаквах да протестират и да продължат с увещанията, но Ерик ме целуна по челото и тръгна. Бил, да не остане по-назад, ме целуна леко по устните и се сбогува. Изпитах облекчение, че отново съм сама.

Не съвсем сама, разбира се. Тара лежеше на дивана и не помръдваше. Свалих й обувките, завих я с одеяло и чак тогава се мушнах в леглото си.

14.

Спах часове наред.

Когато се събудих, Тара я нямаше.