Мъртви на прага

— Как съм реагирала? Отказах, разбира се. Не можеш да останеш при мен просто ей така, ако не си спомняш нищо. Не би било честно.

Той присви очи. Тези сини цепки започваха да ме изнервят.

— И така — спокойно казах аз, макар да се чувствах като на тръни. Може би очаквах от него да ме грабне в обятията си, да ме целуне и да ми каже, че все още изпитва същите чувства към мен. А може би четях твърде много любовни романи. — Аз изпълних моята част от уговорката. Сега е твой ред.

Без да откъсва погледа си от мен, Ерик извади мобилен телефон от джоба си и набра някакъв номер.

— Роуз-Ан — каза. — Добре ли си…? Да, моля те, ако е свободна. Кажи й, че разполагам с информация, която ще я заинтригува. — Не чух отговора отсреща, но той кимна, все едно водеше разговора очи в очи. — Ще изчакам, разбира се. Но няма да чакам дълго. — Минута по-късно вампирът каза: — Здравей и на теб, най-красива принцесо. Да, бизнесът върви отлично. Как е при теб в казиното? Да, да… с лопата да ги ринеш… Обаждам се да ти кажа нещо относно един твой любимец. Казва се Мики. Има някакви служебни взаимоотношения с Франклин Мот, сещаш ли се?

Тогава Ерик повдигна вежда и едва забележимо се усмихна.

— Така ли? Не те упреквам. Мот се опитва да я кара постарому, а това тук е Америка. — Той отново се заслуша. — Да, предоставям ти информацията абсолютно безвъзмездно. Дори да не ми направиш услуга в замяна, няма да има последствия. Знаеш колко много те уважавам. — Ерик чаровно се усмихна на слушалката. — Реших, че е редно да знаеш следното: Мот е прехвърлил една жена на Мики. Подопечният ти я заплашва, че ако го напусне, ще й отнеме имуществото и ще я убие. Държи я при себе си против волята й.

Последва още една пауза, по време на която Ерик се усмихна до ушите.

— Малката услуга, за която моля, е отстраняването на Мики. Да, това е всичко. Просто искам да съм сигурен, че той никога повече няма да доближи Тара Торнтън. Така се казва момичето. Той трябва да е наясно, че не бива да има нищо общо както с нея, така и с приятелите й. Тази връзка трябва да се прекрати завинаги. В противен случай ще се наложи лично аз да прекратя неговото съществуване. Той върши това на моя територия и дори не благоволи да разговаря с мен. От твоите рожби очаквам малко по-добри обноски. Покрих ли всички бази?

Този типично американски израз звучеше странно от устата на Ерик Нортман. Зачудих се дали изобщо някога е играл бейзбол.

— Не, няма нужда да ми благодариш, Саломе. Радвам се, че съм ти бил полезен. А би ли ме уведомила, когато всичко това приключи? Благодаря. Е, да се връщаме обратно на тръстиката. — Ерик хлопна капачето на телефона и започна да го подхвърля и хваща във въздуха. Многократно.

— Ти много добре знаеше, още от самото начало, че Мики и Франклин вършат нещо нередно — възмутено казах аз. — Ти прекрасно знаеше, че шефката им ще е доволна от обаждането ти. Все пак това са нейни вампири, които нарушават правилата на твоя територия. Това обаждане не ти костваше абсолютно нищо.

— Осъзнах го едва когато ти ми каза какво искаш — изтъкна Ерик и се ухили насреща ми. — Откъде бих могъл да зная, ме желанието ти е да помогнеш на някого, а не на себе си.

— А ти какво мислеше, че ще искам от теб?

— Знам ли и аз? Че ще ме помолиш да платя за ремонта на къщата ти или да ти помогна да разбереш кой стреля по върколаците. И по теб — обвинително каза Ерик, сякаш бях длъжна да предвидя случилото се. — Виждала ли си се с някого преди инцидент?

— Посетих Калвин Норис в болницата — признах аз и Ерик се намръщи.

— Значи си носила миризмата му по себе си.

— На сбогуване го прегърнах, така ме… да.

Ерик ме изгледа с присвити очи.

— Алсид Ерво беше ли там?

— Намина през вкъщи, за да огледа щетите.

— И той ли те прегърна?

— Не си спомням — казах. — Толкова ли е важно?

— Да, важно е. За онзи, който търси върколаци за мишени. А ти прегръщаш твърде много хора.

— Може да съм носила миризмата на Клод — замислено казах аз. — Божичко, изобщо не се сетих за това. Не, чакай, Клод ме прегърна след стрелбата. Тоест, миризмата на елф не е важна в случая.

— Елф — повтори Ерик и зениците му започнаха да се разширяват. — Я ела тук, Суки.

Опа! Май наистина дрънках твърде много.

— Не. Казах ти онова, кост искаше, а в замяна ти изпълни твоята част от сделката. Сега можеш да се върнеш обратно в Шривпорт и да ме оставиш да поспя. Това тук говори ли ти нещо? — казах аз и посочих към бинтованото си рамо.

— Тогава аз ще дойда при теб — отвърна той и коленичи пред мен. Притисна се към коленете ми и долепи лице до шията ми. Пое въздух, задържа го и издиша. Досмеша ме. Все едно пушеше трева.

— Ти вониш, Суки — каза Ерик и аз замръзнах. — Вониш на върколаци и на феи. Цял коктейл от свръхсъщества.

Застинах. Усещах устните му на около два милиметра от ухото си.

— Дали да не те ухапя и да сложа край на всичко? — прошепна той. — И повече никога няма да се сетя за теб. Мисленето за теб е досаден навик, от който искам да се отърва. А може би трябва да те възбудя, за да разбера дали наистина сексът с теб е толкова хубав?