Мъртви на прага

Отново изгубих дар слово. Потръпнах от ужас. Ами ако Мики се окажеше по-силен?

— Не, Суки. Опасявам се, че аз съм единствената ти надежда в случая — каза Ерик и се усмихна като за снимка. — Ще говоря със Саломе и ще я помоля да прибере кучето си. За разлика от Франклин, Мики е нейна рожба. След като безчинства на моя територия, тя е длъжна да го отзове.

Той повдигна русата си вежда.

— Но след като ме молиш да направя това за теб, оставаш моя длъжница.

— Господи! Какво ли ще искаш в замяна? — изпъшках аз с известна доза сарказъм.

Той се ухили до ушите, а резците му леко щръкнаха.

— Разкажи ми какво се случи, докато живях при теб. Кажи ми всичко, до последната подробност. След това ще изпълня молбата ти. — Той стъпи с двата си крака на пода и се наведе към мен. Очите му ме пронизваха.

— Добре. — Чувствах се като мишка в капан. Сведох поглед надолу и зачаках въпросите му със свито сърце.

— Правихме ли секс? — направо попита той.

Обещаващо начало.

— Ерик — започнах аз, — правихме секс във всички възможни пози, както и в някои невъзможни. Правихме секс във всяка стая на къщата ми, както и на двора. Ти ми каза, че това е най-страхотният секс през целия ти живот. — (По онова време той не помнеше дали някога изобщо е правил секс, но аз го приех като комплимент.) — Много жалко, че не можеш да си спомниш — заключих аз и свенливо се усмихнах.

Ерик изглеждаше така, сякаш го бях ударила с чук по челото. Наслаждавах се на реакцията му в продължение на цели трийсет секунди, но после ме обзе безпокойство.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам? — попита той с толкова равен глас, че ме носиха тръпки.

— Ами… да.

— Целият съм в слух.

— Ти искаше да напуснеш поста си като шериф и да се преместиш да живееш при мен. И да си намериш работа.

Обещаващото начало вървеше към своя край. Ерик загуби ума и дума.

— О…! — промълви той. — Има ли още?

— Да — отвърнах аз и наведох глава, защото предстоеше най-неприятната част. — Когато се върнахме вкъщи онази нощ… онази последна нощ, когато бе битката срещу вещиците в Шривпорт… влязохме през задната врата, както винаги. И Деби Пелт… помниш я… приятелката на Алсид… бившата, имам предвид… както и да е… Деби седеше на масата в собствената ми кухня. Стискаше пистолет в ръка и се канеше да ме застреля. — Осмелих се да вдигна поглед към Ерик и установих, че веждите му са сключени в страховит възел. — Но ти се хвърли пред мен. — Наведох се бързо напред и го потупах по коляното. После се върнах обратно в личното си пространство. — И пое куршума вместо мен… много мил жест от твоя страна, наистина. Но тя се приготви да стреля втори път и аз грабнах пушката на брат ми… и я убих. — През онази нощ не плаках изобщо, но сега усетих как една сълза се търкулна надолу по бузата ми. — Убих я — повторих аз и поех дълбоко въздух.

Ерик отвори уста, за да ми зададе въпрос, но аз вдигнах ръка и го спрях. Трябваше да приключа монолога си.

— Събрахме частите от трупа й в торба. Ти я отнесе някъде и я зарови, а аз останах да чистя кухнята. Ти каза, че си открил колата й и си я скрил някъде. Не знам къде. Часове наред търках кухнята, докато изчистя следите. Всичко беше оплискано с кръв. — Опитах се да запазя последните остатъци от самообладанието си. Обърсах очите си с опакото на дланта си. Рамото ме болеше ужасно и аз се размърдах неспокойно на стола.

— А сега някой друг те е прострелял и аз не съм бил там, за да поема куршума — каза Ерик. — Има нещо сбъркано в начина ти на живот, Суки. Възможно ли е семейство Пелт да търси отмъщение?

— Не — казах. Ерик, слава богу, приемаше фактите сравнително спокойно. Очаквах друга реакция от него, а той изглеждаше някак примирен. — Наели са частни детективи, а въпросните хрътки, доколкото ми е известно, не са открили причина да ме подозират в убийство. Разпитаха ме, но по друг повод. Двамата с Алсид открихме труп в един шривпортски магазин и казахме на полицията, че сме сгодени. Трябваше някак да обясним защо сме отишли заедно в магазин за булчински рокли. А тъй като той непрекъснато се събираше и разделяше с Деби, мнимият ни годеж веднага е привлякъл вниманието на частните детективи. Оказа се, че той разполага с желязно алиби за нощта, в която Деби изчезна. Ако решат обаче да заподозрат мен, нещата ще станат много сериозни. Не мога да посоча теб за алиби, защото никой не знае, че си живял при мен. Освен това ти имаше амнезия и не помниш нищо. На всичкото отгоре аз наистина съм виновна. Убих я. Трябваше да го направя. — Вероятно това бе казал и Каин след инцидента с Авел.

— Много дрънкаш — каза Ерик.

Стиснах устни. В един момент иска да му разкажа всичко, а в следващия — да спра да дрънкам.

В продължение на пет безкрайни минути Ерик просто стоя срещу мен и ме гледа. Нямах представа дали ме вижда. Изглеждаше потънал в собствените си мисли.

— Казал съм ти, че искам да зарежа всичко заради теб? — попита той, след като приключи с медитацията си. Изсумтях и поклатих глава. Големи размишления, няма що! — А ти как реагира?

Просто изумително.