Мъртви на прага

Подпрях се на ръката му и останах така в продължение на минута, докато той непохватно ме потупваше по гърба. Болеше ме да гледам любимите си вещи в такова състояние, макар непрекъснато да си повтарях, че можеше и по-зле да е — да загубя цялата си къща и дори да загина. Имах късмет, че детекторът за дим ме събуди навреме, но можех да попадна в ръцете на подпалвача Джеф Мариот и да бъда убита.

Почти всичко в източната част на кухнята беше унищожено. Нямаше нито под, нито покрив.

— Имаш късмет, че стаите на горния етаж са встрани от кухнята — каза Грег след огледа на двете тавански стаи. — Най-добре ще е да се консултираш със строител, но според мен вторият етаж е в добро състояние.

После преминахме към финансовата част от разговора — кога щях да получа парите, каква сума и колко щяха да ми удържат от нея.

Докато Джейсън се луташе из двора, аз изпратих Грег до колата му. Походката и движенията на брат ми издаваха, че едва се побира в кожата си от гняв — не само заради състоянието на къщата, но и поради факта, че едва не загинах в нея. След като Грег си тръгна, започнах да мисля откъде да я подхвана — имах цял списък задачи за вършене, телефонни разговори за провеждане (откъде?), а трябваше да се появя и на работа (с какви дрехи?).

Джейсън се приближи към мен и каза:

— Ако бях тук, щях да го убия.

— В животинското си тяло?

— Аха. Но преди това щях да го уплаша до смърт… кучия му син!

— Звучи чудесно, но според мен Чарлз добре се е справил с тази задача.

— Арестуваха ли вампира?

— Не, Бъд Диърборн му каза да не напуска града. В крайна сметка затворът в Бон Томпс не разполага с килия за вампири. Обикновените килии не са достатъчно здрави за тях, а освен това имат прозорци.

— Значи този кучи син е членувал в „Братството на Слънцето“? Просто някакъв непознат, дошъл в града само за да те очисти?

— Така изглежда.

— А защо ти имат зъб? Само защото излизаше с Бил и си близка с вампирите ли?

„Братството на Слънцето“ наистина ми имаше зъб, и то кътник. Вампирите разгромиха огромната им църква в Далас, а един от водачите им загина — и всичко това по моя вина. Вестниците изписаха купища статии относно полицейската акция в Тексас. След като пристигнали в района, полицаите открили паникьосаните членове на Братството, които търчали наоколо и твърдели, че са били нападнати от вампири. Органите на реда нахлули в сградата и при обиска открили в мазето килия за мъчения, нелегално оръжие, пригодено за стрелба по вампири с дървени колове, както и един труп. Не намерили нито един вампир. Стив и Сара Нюлин, ръководителите на даласката църква на Братството, бяха в неизвестност от онази нощ до ден-днешен.

Аз обаче имах лошия късмет да срещна Стив Нюлин в Джаксън, където той, заедно със свой съучастник, се готвеше да убие вампир с дървен кол в един нощен бар. Аз им попречих да го направят. Нюлин успя да се измъкне, за разлика от приятелчето си.

А сега излизаше, че последователите на Нюлин са ме издирвали през цялото това време. Изненадах се, че не съм успяла да го предвидя, но в интерес на истината всички събития през последната година ме връхлитаха изневиделица. От Бил знаех — а той има известни компютърни умения, — че всеки може да бъде открит с помощта на това чудо на техниката.

А може би Братството използваше услугите на частни детективи, като онези двамата, които ме навестиха вчера? Може би Джак и Лили Лийдс просто са ме излъгали, че работят за семейство Пелт? Не ми приличаха на фанатици, но силата на зеления цвят е универсална.

— Вероятно ме мразят, защото съм излизала с вампир — въздъхнах. Двамата с Джейсън стояхме облегнати на пикапа му, вперили тъжни погледи в почернялата къща. — Кого ще ми препоръчаш за ремонта на кухнята?

Не смятах да ползвам услугите на архитект. Исках просто да възстановя предишното състояние на кухнята. Подът трябваше да се смени напълно, така че спокойно можех да я направя малко по-голяма и да затворя изцяло верандата. Така пералнята и сушилнята щяха да са добре защитени от лошо време. Имах предостатъчно пари да си го позволя, а и застрахователната компания щеше да поеме голяма част от разходите.

Малко по-късно в двора спря още един пикап. Максин Фортънбъри, бабата на Хойт, свали от задната седалка няколко коша за пране.

— Къде са ти дрехите, девойче? — извика тя. — Ще ги взема вкъщи да ги изпера. Сигурно всичките миришат на пушек.

Започнах да протестирам, тя настоя и след кратък словесен двубой двете влязохме в одимената къща, за да вземем част от дрехите ми. Максин грабна и наръч ленени чаршафи от скрина в спалнята, за да види дали би могла да им вдъхне живот.

Веднага щом Максин си тръгна, по алеята се зададе новата кола на Тара, следвана от домашната й помощница — висока млада жена на име Маккена, — която шофираше старата й кола.

След като ме прегърна и ми поднесе съчувствията си, Тара каза:

— Ще караш старото ми „Малибу“, докато се оправиш със застрахователите. Само седи в гаража ми и събира прах. Дори обмислях да пусна обява във вестника, че го продавам. Ще ти свърши добра работа.