Мъртви на прага

Представих си как Грег обикаля Бон Томпс, за да прави заклинания за повреда на хорските автомобили, и забравих за опожарената си къща… е, не задълго, разбира се.

На ясната дневна светлина успях да видя реалните мащаби на щетите, нанесени от пожара. Не спирах да си повтарям, че можеше да е и много по-зле — пострадалата кухня е била добавена към задната част на къщата доста по-късно, — но именно там се намираше най-скъпоструващата ми покъщнина. Сега трябваше да сменя печката, хладилника, бойлера и микровълновата печка. Плюс пералнята и сушилнята, които държах на задната веранда.

Освен с тези основни електроуреди се бях простила и с чиниите, купите и тиганите, както и със сребърните прибори за хранене, някои от които доста стари. Една от прабабите ми произхождаше от сравнително заможно семейство и донесла като зестра сервиз от фин китайски порцелан и сребърни прибори за чай, които всеки път трябваше да се полират. Голяма мъка. Осъзнах, че никога повече нямаше да полирам посуда, но тази мисъл не ми донесе облекчение. Колата ми беше стара и отдавна се канех да я сменя, но нямах никакво намерение да го правя точно сега.

Е, имах застраховка, а и пари в банката, благодарение на вампирите, които ми платиха за престоя на Ерик в дома ми.

— Имала си детектори за дим, нали? — тъкмо питаше Грег.

— Да, имах — отвърнах аз и се сетих за пронизителното пищене, което започна веднага след като Клодин ме събуди. — В коридора би трябвало да е останал един, освен ако таванът не е паднал, разбира се.

Вече нямаше стълби, по които да се качим на задната веранда, а пострадалите дъски изглеждаха доста нестабилни. Дори пералнята бе хлътнала до половината под тях и лежеше на една страна под странен ъгъл. Прималя ми — нещата, които ми служеха ежедневно, които бях пипала и използвала стотици пъти, сега се въргаляха под открито небе, унищожени и непотребни.

— Ще влезем през парадния вход — предложи Грег и аз веднага се съгласих.

Вратата беше отключена. Изпитах моментна паника, но бързо осъзнах, че тревогата ми е напълно безпочвена и дори абсурдна. Пристъпих прага и веднага усетих тежката миризма на пушек. Очите ми се насълзиха и аз побързах да отворя всички прозорци. Хладният бриз нахлу в задушното помещение и няколко минути по-късно положението стана търпимо.

Тази част на къщата изглеждаше по-добре, отколкото очаквах. Мебелите имаха нужда от сериозно почистване, разбира се, но подовата настилка изглеждаше напълно здрава. На горния етаж не се качих изобщо, защото рядко използвах стаите там, и точно в момента състоянието им изобщо не ме интересуваше.

Движех се бавно през всекидневната към коридора, със скръстени под гърдите ръце, и внимателно оглеждах пораженията. Подът едва чуто изскърца. Нямаше нужда да се обръщам; просто усетих, че е дошъл Джейсън. Двамата с Грег си размениха няколко реплики, но миг по-късно Джейсън млъкна шокиран, досущ като мен.

Стигнахме до коридора. Вратата към спалнята ми и тази на стаята срещу нея бяха отворени. Завивките  ми още стояха отметнати. Чехлите ми бяха до нощното шкафче. През стъклата на прозорците не се виждаше почти нищо от сажди и влага. Тежката миризма се усещаше още по-силно. Вдигнах поглед нагоре и безмълвно посочих към детектора за дим, монтиран на тавана в коридора. Отворих вратичката на шкафа, в които държах ленените чаршафи, и установих, че са пропити от влага. Е, този проблем можеше да се реши с едно пране. Гардеробът ми делеше обща стена с кухнята. На пръв поглед дрехите ми изглеждаха непокътнати, но после забелязах по-светлите ивици, прогорени по раменете от нажежените метални закачалки. Обувките ми бяха опечени. Само три чифта от тях изглеждаха използваеми.

Преглътнах с мъка.

Коленете ми трепереха неудържимо, но реших да се присъединя към брат ми и застрахователния агент, които предпазливо поеха към кухнята.

Подът в коридора изглеждаше съвсем прилично. Бившата ми кухня беше просторно помещение, служило години наред на семейството ми и като трапезария. Пристъпих прага и огледах пораженията. Масата и два от столовете — частично обгорели. Линолеумът — почернял и напукан. Бойлерът — пропаднал в пода. Завесите на прозореца над мивката висяха като парцали. Завесите на баба. Тя не обичаше да шие, но онези, които си беше харесала в „Джей Си Пени“, й се сториха твърде скъпи. Помня как извади старата шевна машина на майка си и купи от „Хенкокс“ някакъв евтин, но много красив плат на цветя. Шиеше и ругаеше под носа си непрестанно, но най-накрая успя да ги завърши. Двамата с Джейсън им се възхитихме подобаващо, за да я накараме да разбере, че си е струвало усилията. Тя беше толкова доволна…

Отворих чекмеджето, където държах ключовете, и ги открих разтопени и залепнали заедно. Стиснах зъби и затворих очи. Джейсън веднага дойде при мен.

— Мамка му! — просъска гой. Тонът му ми помогна да преглътна сълзите си.