Мъртви на прага

— Калвин разбра за пожара у вас — отвърна той, без да си губи времето с предисловия. — Каза ми да намина, за да видя дали си ранена. Помоли да ти предам, че мисли за теб, а ако беше здрав, вече щеше да е тук с чук и гвоздеи в ръка.

С крайчеца на окото си забелязах, че Денис Петибоун наблюдава Доусън с голям интерес. В интерес на истината, върколакът все едно носеше на гърдите си надпис: „Стой настрана от мен!“

— Предай му, че съм му много благодарна. Пожелавам му бързо оздравяване. Как е той, Доусън?

— Свалиха му няколко от тръбичките, с които е вързан за разни апарати. Успя да стане и да направи няколко крачки. Много тежка рана — каза той и се огледа, за да прецени на какво разстояние е пожарният следовател. — Дори за един от нас — добави.

— Така си е. Благодаря, че се отби.

— Калвин каза, че можеш да отседнеш в къщата му, докато той е в болницата. В момента е празна и с удоволствие ще ти я предостави.

Много мило от негова страна (за кой ли път го казвах днес), но не исках да се чувствам задължена към Калвин.

— Госпожице Стакхаус, вижте тук — извика Денис Петибоун. — Ето къде е плиснал бензина. Виждате ли къде е започнал огънят?

— Да, виждам — отвърнах аз и с мъка преглътнах.

— Имате късмет, че снощи нямаше никакъв вятър. И най-вече, че вратата е била затворена; вратата между кухнята и останалата част от къщата. Огънят щеше да плъзне и по коридора. Когато пожарникарите са счупили прозореца на северната стена, огънят се е обърнал към източника на кислород, а не към вътрешността на къщата.

Спомних си за необяснимия импулс да се върна в къщата — напук на здравия разум — и да затворя онази врата.

— След няколко дни миризмата на пушек вече няма да е толкова силна — каза следователят. — Отворете прозорците още сега и се молете да не вали. Разбира се, ще трябва да се обадите на електрокомпанията, за да възстановят подаването на електричество, а също и на газовата компания, за да огледат съоръженията си. Така че къщата е негодна за обитаване на този етап.

Един вид, можех да спя вътре, колкото да имам покрив над главата си. Без електричество, без отопление, без топла вода, без възможност за готвене. Благодарих на Денис Петибоун и отново се обърнах към Доусън, който бе станал свидетел на разговора.

— Ще се постарая да навестя Калвин при първа възможност, само да пооправя тази каша — казах аз и кимнах към почернялата си къща.

— Да, разбира се — отвърна телохранителят и тръгна да се качва в пикапа. — Ако разбереш кой стои зад пожара, освен мъртвия кучи син, незабавно уведоми Калвин. Той настоява.

Хвърлих поглед към разрушената кухня. От спалнята ми я деляха само няколко крачки.

— За това съм му особено благодарна — побързах да кажа аз, преди християнската ми същност да е запушила устата ми.

В кафявите очи на Доусън проблесна безмълвно разбиране.

9.

Благодарение на Максин разполагах с ухаещи на чисто дрехи за работа, но трябваше да си купя обувки от някой по-евтин магазин. Обикновено не се скъпя за обувки и ги купувам качествени, тъй като работя на крак, но сега нямах време да ходя до любимия ми обувен магазин в Кларис или до търговския център в Монро. Когато отидох на работа, Суити де Арт излезе от кухнята да ме прегърне, препасала бяла престилка около слабото си тяло. Дори момчето, което бършеше масите, ми каза колко съжалява за случилото се. Холи и Даниел ме потупаха по рамото една след друга и изразиха надеждата си, че нещата ще се оправят.

Арлийн се вълнуваше дали симпатягата Денис Петибоун ще намине през бара. Уверих я, че ще дойде.

— Предполагам, че често му се налага да пътува — замислено каза тя. — Чудя се къде ли живее.

— Даде ми визитната си картичка. Служебният му адрес е в Шривпорт. Сега, като се замислих, се сетих какво ми каза. Купил си малка ферма в околностите на Шривпорт.

Арлийн присви очи.

— Вие двамата май доста сладко сте си поприказвали.

Понечих да възразя, че Денис е твърде стар за мен, но Арлийн вече трета година празнуваше трийсет и шестия си рожден ден, затова тактично премълчах.

— Човекът просто убиваше работно време — заоправдавах се аз. — Попита ме от колко време работя с теб и дали имаш деца.

— О, наистина ли? — грейна Арлийн. — Гледай ти, гледай ти — усмихна се тя и залюля ханш между масите.

Залових се за работа. Поръчките ми отнемаха по-дълго време от обичайното, защото клиентите постоянно отвличаха вниманието ми. Съвсем скоро някоя нова градска сензация щеше да засенчи моя пожар и макар че на никого не пожелавах да преживее подобно нещастие, щях да съм много доволна, ако престанеха да обсъждат проблемите ми.

Тери не се появи за дневната смяна, така че двете с Арлийн поехме и работата зад бара. Лично аз нямах нищо против, защото така не ми оставаше време да мисля за собствените си грижи.

Справях се чудесно въпреки оскъдния тричасов сън предишната нощ.

Сам ми извика от коридора, който водеше към кабинета му и тоалетните.