Мъртви на прага

— Аз съм феята кръстница на Суки — засмя се Клодин. Всички избухнаха в смях, въпреки мрачната обстановка. Около феята винаги цареше веселие. Но обяснението й много ме учуди.

— И все пак, ако трябва да сме сериозни — уточни Бъд Диърборн, — защо сте тук, госпожице Крейн?

Клодин се усмихна дяволито.

— Нощувах у Суки — каза тя и му намигна.

Секунда по-късно двете с Клодин се превърнахме в обект на всеобщото мъжко внимание. Наложи се здраво да затегна мисловната си защита, за да блокирам картините, които раждаха фантазиите им.

Анди разтърси глава, затвори уста и приклекна до мъртвеца.

— Бъд, ще го обърна по гръб — каза той с леко дрезгав глас и го обърна така, че да може да пребърка джобовете му. Портфейлът му се оказа в джоба на сакото, което ми се стори малко необичайно. Анди се изправи и отстъпи встрани, за да прегледа съдържанието му на спокойствие.

— Имаш ли нещо против да хвърлиш един поглед и да се опиташ да го разпознаеш? — попита ме шериф Диърборн. Естествено, че нямах нищо против. И избор нямах. С тревога в душата пристъпих няколко сантиметра напред и още веднъж погледнах лицето на мъртвеца. Изглеждаше все така непознат. И все така мъртъв. Около трийсетгодишен, не повече.

— Не го познавам — смотолевих аз и гласът ми потъна в глъчката от крясъците на пожарникарите и шуртенето на водната струя.

— Какво? — Бъд Диърборн явно имаше проблем със слуха. Кръглите му кафяви очи ме пронизваха.

— Не го познавам! — извиках. — Никога не съм го виждала, доколкото си спомням. Клодин?

Нямам представа защо реших да намеся Клодин.

— О, да, аз съм го виждала — усмихна се тя.

Това мигновено привлече вниманието на вампирите, на полицаите, на лекарката и моето.

— Къде?

Клодин преметна ръка през рамото ми.

— Ама той беше в „Мерлот“ тази вечер, не си ли спомняш? Ти сигурно си била твърде разтревожена за приятелката си. Седеше на няколко крачки от мен. — В района на Арлийн.

Нямаше нищо необичайно в това, че съм пропуснала да запомня едно мъжко лице в претъпкан бар. Но определено се изненадах, че докато съм подслушвала мислите на клиентите, не съм чула онези, които са били пряко свързани с мен. В крайна сметка той е бил в бара с мен, а няколко часа по-късно е подпалил къщата ми. Със сигурност е размишлявал за това, нали така?

— Според данните в шофьорската книжка той е от Литъл Рок. Арканзас — каза Анди.

— А на мен ми каза, че е от Джорджия — обади се Клодин с обичайното си добро настроение, но вече не се усмихваше. — Представи ми се като Марлон.

— А каза ли ви по каква работа е в града, госпожице Крейн?

— Каза, че просто минавал; имал стая в мотел до магистралата.

— Нещо друго каза ли?

— Не.

— Придружихте ли го до мотела му, госпожице Крейн? — попита Бъд Диърборн с пресилено безразличие.

Доктор Тонесен местеше поглед от единия към другия, все едно се намираше на словесен тенис турнир.

— Господи, не, разбира се! Аз не съм такава — отвърна Клодин и се усмихна лъчезарно.

Бил изглеждаше така, сякаш някой размахваше под носа му бутилка кръв — резците му стърчаха, а очите му жадно следяха всяко движение на Клодин. Вампирите губят самообладание в присъствието на феи. Чарлз също скъсяваше разстоянието помежду им.

Клодин трябваше да си тръгне, преди полицаите да забележат състоянието на вампирите. Линда Тонесен вече се оглеждаше подозрително; самата тя трудно прикриваше интереса си към Клодин. Надявах се да приеме, че кръвопийците са впечатлени от женската й красота, а не от свръхестествената й същност.

— „Братството на Слънцето“ — каза Анди. — Има членска карта, но на нея няма написано име, което е малко странно. Шофьорската му книжка с издадена на името Джеф Мариот. — Той ме погледна въпросително.

Поклатих глава. Името не ми говореше нищо.

Изобщо не се изненадвах, че член на Братството би могъл да извърши нещо толкова подло, като например да запали дома ми посред нощ, когато и аз съм вътре. „Братството на Слънцето“ — известна антивампирска групировка — не за пръв път се пробваше да ме изгори жива.

— Сигурно е знаел, че си в близки отношения с вампирите — изтърси Анди.

— Домът ми изгаря пред очите ми и едва не се простих с живота си, защото познавам вампири?

Дори Бъд Диърборн изпита леко неудобство.

— Някой очевидно е знаел, че си имала връзка с господин Комптън — смотолеви Бъд. — Съжалявам, Суки.

— Клодин трябва да тръгва — казах аз.

Рязката смяна на темата стресна не само Анди и Бъд, но и Клодин. Тя погледна към двамата вампири, които постепенно затягаха обръча около нея, и веднага пое щафетата:

— Да, съжалявам, но трябва да се прибирам. Утре съм на работа.

— Къде е колата ви, госпожице Крейн? — попита Бъд Диърборн и се огледа. — Видях само колата на Суки в задния двор.

— Паркирах до къщата на Бил — излъга Клодин, без да й мигне окото. Имаше дългогодишен опит в тази област. И без да се бави повече, тя потъна в гората. Наложи се да стисна здраво ръцете на Бил и Чарлз, за да не я последват. Вампирите гледаха като хипнотизирани в мрака след нея и аз ги ощипах силно, за да се съвземат.

— Какво? — измърка Бил.